Говоренето за Йехова донася радост
1 В древни времена Йехова наредил на своите поклонници да се веселят пред него. (Втор. 12:18) И защо да не се радват и да не възхваляват Йехова за богатите благословии, които той изливал върху тях? — Пс. 20:5.
2 Ние също имаме много възможности да се радваме пред Йехова. Да помислим за радостта, която изпитваме във връзка с по–големите и по–малките конгреси, или за радостта и укрепването, които ни предлагат редовните седмични събрания на сбора! Ние можем да изпитваме радост ежедневно, защото Йехова се грижи изобилно за нашите духовни нужди. Ние имаме радостната надежда да получим вечен живот чрез неговия Син Исус Христос.
3 Тъй като сме признателни за тези дарове на Бога, ние се чувствуваме подтикнати да говорим с другите за Бога и това още повече увеличава нашата радост, защото „по–блажено е да дава човек, отколкото да приема“. — Деян. 20:35.
4 Да увеличаваме радостта си в проповедната служба: Но дали радостта ти намалява, когато срещнеш противопоставяне? Дали позволяваш да бъдеш обезсърчен поради равнодушие или поради това, че не намираш никой в къщи? Може би си срамежлив като личност? Възможно е поради твоя характер да не ти се струва естествено да се обръщаш откровено към непознати хора, макар че всъщност изпитваш желание да разговаряш за нещо, което си приел присърце. Как ти би могъл да изпиташ същата радост, която другите изпитват в проповедната служба?
5 Преди всичко не забравяй, че радостта е един от плодовете на Духа. Тя трябва да се култивира. Наистина, Йехова е обещал да ти помага чрез своя дух, но ти трябва да положиш усилия, за да се възползуваш от тази помощ. Той би искал съзнанието за това, че имаш неговото благоволение, да ти донася радост. Вярно е, че нашата радост може да се проявява в едно радостно изражение на лицето, но всъщност тя означава много повече от това: ние изпитваме едно дълбоко вътрешно чувство на задоволство, което се обяснява с факта, че сме угодни на Йехова във всички области на своето поклонение и служба.
6 Да разгледаме живота на Исус и ранните християни. Те понасяли много трудности и понякога преживявали мъчителни неща, но изпитвали голяма радост. Например, веднъж апостолите били хвърлени в затвора, охулени заради проповядването на добрата новина и после дори бичувани. Каква била тяхната нагласа? Прочети Деяния 5:41, 42. Когато Исус изпратил седемдесетте да проповядват, вероятно някои от тях се страхували, но те се върнали „с радост“ и разказвали за преживяванията си. — Лука 10:17.
7 Ти също можеш да изпиташ подобна радост, когато някой чуе твоето свидетелствуване. Несъмнено се радваш от цялото си сърце, когато някой се съгласи да изучава Библията с теб, или когато след твоята покана той посети християнските събрания. Апостол Павел изразил своята радост за онези, на които той въпреки трудностите и големите изпитания могъл да помогне. — 1 Сол. 2:9, 19, 20.
8 Да, говоренето за Йехова донася радост. Засяването и поливането на семената на истината може би изисква от теб големи усилия, но добрите резултати, които следват от това, че говориш за Йехова, несъмнено ти донасят радост. — Пс. 126:5, 6.