Истинско щастие въз основа на скъпоценно отношение

„ЖИВО куче е по–добре, отколкото мъртъв лъв“ /Еклесиаст 9:4/. В древно време с тези думи цар Соломон изразил основната истина, че живота е по–важен от всяко материално имущество или амбициозни цели, които се надяваме да постигнем. Без живот не ни е от никаква полза всичко това. Да, за да можем да се стремим към истинско щастие, трябва да сме живи.

„По–добро от живот“

Колкото и пълноценен да е живота, съществува нещо по–добро. „Възможно ли е въобще това?“ — може би ще запиташ. Какво може да бъде по–ценно от живот?

Царят на Израел от старото време, Давид, ни дава отговор. Той отправя с дълбоко уважение следните думи към Създателят, Йехова Бог: „Понеже твоето милосърдие е по–желателно от живота, устните ми ще Те хвалят“ /Псалми 63:3/. Прочувствените думи на Давид показват, какво е по–ценно от самия живот: да почувстваш Божието милосърдие, въз основа на едно добро отношение с Бог. Защо можем да кажем това?

Какво прави възможно живота

Да предположим, че ти получиш подарък, който наистина ти харесва. Сигурно ще го приемеш радостно и след това ще го ползваш с удоволствие. Наистина ще бъдеш неблагодарен ако ти мислиш само за подаръка, а не за дарителя. Не е ли решаващо личното отношение между тебе и дарителя, за да получиш този подарък? Ако не съществуваше това добро отношение, нямаше да получиш подаръка и да преживееш свързаната с това радост.

Това също се отнася и за живота. Тъй като е толкова ценен, трябва да не забравяме от къде идва и чрез какво можем да го запазим. Разбира се ние не сме го създали и не можем да го запазим без всички предохранителни мерки, за които се погрижи Йехова на земята /Псалми 100:3; Деяния на апостолите 14:17/. Само фактът, че живеем и несъмнено се радваме на живота по някакъв начин е израз на милосърдието на голямия създател Йехова. Можем ли да разберем, защо цар Давид бил напълно уверен, че Божието „милосърдие е по–добро от живот“?

Друга причина, защо одобрението на Създателя и добро отношение към Него са по–важни от живота, се състои в това, че нашето бъдеще зависи от тези неща. Нека да видим защо това е така.

Не намираш ли, че живота преминава бързо и е изпълнен с неизвестности? Някой може да работи дълги години упорито за да достигне материални цели, които той счита, че си заслужават. Но, скоро смъртта му взема всичко, което той е постигнал. Това е така, както казва мъдрият цар Соломон: „Каква е ползата на човека от всичкия му труд и стремежа на сърцето му, за които усърдно работи под слънцето? Защото работата му през всичките дни е само печал и отвръщение. Дори нощем сърцето му не си почива. И това също е нищожно“ /Еклесиаст 2:22, 23; Сравни 2:3–11/.

Въпреки това, намерението на нашия изпълнен с любов Създател се състои в това, да освободи всички, които го обичат и слушат от суетата и безумията, които владеят днес живота ни. Йехова ни уверява в това със следното чудесно предсказание: „Те няма да строят и друг да живее там. Те няма да садят и друг да яде: Защото дните на Моя народ ще бъдат като дните на дърво. И делото на ръцете им ще ползват моите избраници“ /Исаия 65:22/.

Чрез този израз на Божието милосърдие, не ни ли се предвижда нещо по–добро от сегашния ни ограничен живот? Да чувстваме милосърдието му, да живеем в новия му ред и да се радваме на един изпълнен със смисъл живот е несъмнено една напълно изплащаща се цел. За да стане този щастлив изглед действителност за нас, трябва да постигнем днес Йеховото задоволство и да запазим тесни отношения със Него и неговия народ.

Краткотрайни интереси срещу дълготрайни благословии

С оглед на преди споменатите мисли, би било разбира се късогледство и неразумност ако единствено ни занимават и следваме само користни интереси, като слава, благосъстояние, някаква кариера, самоосъществяване или нещо друго, което намираме, че е доходно в сегашната система на живота. Наистина такива цели всъщност не са непременно неправилни, обаче когато ние смятаме някоя от тях за много важна, може това да доведе до пренебрегване на нашите задължения към Създателя ни. Накрая можем да загубим благосклонността Му и да не достигнем „истинския живот“ /1 Тимотей 6:19; Лука 9:24/.

Това можем да сравним с начина на действието на един младеж, който преждевременно напуска училището и си търси занимание като необучен работник, само за да спечели джобни пари. Може би той си мисли, че по този начин се освобождава от ограничения, които са му били налагани в училището и може да се забавлява по желание на сърцето си. Той не жертвува ли обаче, дългосрочно погледнато осигурено съществувание за няколко съмнителни краткотрайни интереси? Не е ли също късогледство ако някой пренебрегва отношенията си към Създателя, понеже е извънредно много зает в преследване на някакви лични цели?

Не е ли така, че ние, въпреки че сме много заангажирани, обикновено намираме време и енергия, да вършим това, което намираме за важно? Въз основа на точните си познания на човешкото същество, Исус установява уместно: „Защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“ /Матей 6:21/

Към кой вид „съкровище“ насочи ти сърцето си? Многообразният свят може да изглежда много съблазнителен. Обаче, ти се попитай: Колко трайни са мнимите предимства, които той предлага? Предлага ли истинско щастие или като една дрога, която има нежелателни и дори болезнени последствия и само временно удоволствие.

Бъди мъдър в избора си

Чрез това, което правили хората по времето на Лот, ни се дава един ценен урок. Исус казвал: „Ядеха, пиеха, купуваха, продаваха, садеха и градеха“. С други думи те били заети да следват това, което са смятали за важно, като пренебрегвали Божията воля. Последствието? „В деня, когато Лот излезъл от Содом, огън и сяра заваляха от небето и погубиха всички“. Исус прибавил: „Подобно на това ще бъде и в деня, когато човешкият Син ще се яви“ /Лука 17:28–30/.

Всички признаци сочат към това, че този „ден“ е наблизо. И понеже Йехова се интересува от нашето вечно добро, отправил нееднократно възвания към всички нации, чрез словото си и чрез своя организиран народ. Той ни подканя да не следваме повече егоистични цели и да се обърнем към него. Наистина би било неразумно, ако допуснем личните ни интереси да заангажират цялото ни време и енергия така, че да пропуснем да се отзовем на този любеобвилен призов. Ние трябва по–скоро да разберем неотложността на времето, както апостол Павел казва: „Ето, сега е особено благоприятно време, ето, сега е Ден на спасението“ /2 Коринтяни 5:20; 6:2/.

Ти искаш ли да принадлежиш към тези, които имат изглед да преживеят края на тази лоша система на нещата и да живеят в справедлив нов ред, който Бог предсказва? Зависи от това, какво ти смяташ сега за най–важно в твоя живот и какво предприемаш за да си във добри отношения със Бога. Изборът е твой!

[Снимки на страница 5]

Ако ти си благодарен на дарителя, ...

... как се отнасяш тогава към Бог Йехова, най–голямият Дарител?