Колко всеобхватна е твоята любов?
БАЛАНОМОРФАТА е едно малко същество в кегеловидна черупка, което се намира във водата. Малко хора ѝ обръщат голямо внимание. При това Балано–морфата има забележителна способност: Тя може да се задържа здраво за нещо. Тайната ѝ? Тя отделя лепкаво вещество, което е толкова здраво, че един слой с дебелина само 0,00762 милиметра, има издръжливост от 493 килограма на квадратен сантиметър. Който се е опитал да откъсне една баланоморфа от мястото, където се е закрепила, може да потвърди якостта на това лепкаво вещество.
Нещо подобно е познато на християните. Организацията на Йехова на земята се състои от хора от всички нации, езици, раси и социални слоеве. Въпреки това, те са обединени здраво. Тайната им? Те се характеризират с една свързваща сила, която е много поздрава от лепкащото вещество на нисшето същество беланоморфа. Апостол Павел ни казва в какво се състои тази сплотеност. Той пише: „Облечете се в любовта, защото тя е съвършена спойка на единството“ /Колосяни 3:14/.
Разбира се, не всичко, което се означава като любов, допринася за единство. Под призива „любов към отечеството“ се проведоха много войни. Егоистичната любов може да доведе до ревност. „Сребролюбието е корен на всякакви злини“ /1 Тимотей 6:10/. Днешните критични времена се дължат от части на това, че много хора са „себелюбиви“ /2 Тимотей 3:1, 2/.
Коя любов обединява християните? Една себеотрицателна всеобхващаща любов.
От къде произхожда тази любов?
Отговорът на този въпрос се състои от три кратки думи, които е написал апостол Йоан: „Бог е любов“ /1 Йоан 4:8/. Любовта на Йехова проличава от добротата, която той ни оказва. Всичко добро, което ние имаме идва от Него. „Всеко добро и всеки съвършен дар идва от горе“ /Яков 1:17/. Това се отнася до материални неща, които ни радват и особено, духовни благословии, които ни се дават в такъв богат размер.
Исус Христос насочва вниманието ни към друго забележително доказателство за любовта на Йехова, като казва: „Той прави слънцето Си да изгрява за злите и за добрите и дава дъжд на праведните и неправедните“ /Матей 5:45/. Любовта на Йехова към цялото човечество е още по–всеобхващаща. Той не му дава само материални благословии и Исус обяснява: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него и да има вечен живот“ /Йоан 3:16/. Може ли да съществува една по–всеобхващаща любов?
Чрез това, че Йехова оказва на човечеството такава любов, той изразява любов, която почива на основни принципи. На гръцки език, тази любов се казва агапе. Йехова оказва тази любов също и на християни. Но, любовта Му към тях включва нещо повече. Когато някой отговаря на Божията любов, Йехова проявява филия, една гръцка дума, която означава „приятелство“ или „склонност“. Исус ни осигурява: „Отецът сам има склонност към вас, понеже вие имате склонност към мене“ /Йоан 16:27/.
Подражавай Божията любов
Любовта, която свързва християните, се основава на самият превъзходен пример на Йехова. Апостол Йоан казва: „Ние любим /Него/, защото Той първо възлюби нас“ /1 Йоан 4:19/. Тази любов е характерен белег за истинския християнин и плод на Светия Божи дух /Йоан 13:34, 35; Галатяни 5:22/.
Любовта на християнина трябва да бъде насочена на първа линия към небесния му Баща. След това трябва да окаже любов на своите близки /Матей 22:37–39/. Тъй като Божията любов е много голяма, трябва и любовта ни към съвярващите с нас да бъде всеобхватна, да, да бъде „разширена“. В съгласие с това, казва апостол Павел на християните от Коринт: „О, коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири ... разширете и вие сърцата си“ /2 Коринтяни 6:11–13/.
Как можем ние да подражаваме на всеобхващащата Божия любов? Нека да разгледаме няколко примера.
В любовта ти към семейството бъди „широк“
Павел предупреждава от това, че в „последните дни“ ще липсва „естествена склонност“ /2 Тимотей 3:1–3/. Християнските семейства обаче трябва да се отличават чрез любов — любов, която се основава на основен принцип /агапе/ и на любов, която почива на приятелството и обич /филия/ Матей 10:37; Ефесяни 5:28; Тита 2:4/.
Не е винаги лесно да се оказва любов. Парични проблеми предизвикват често обтегнати отношения в семейството. В брака понякога може би единия е ядосан, защото времето на брачния му партньор е много ангажирано. Понякога жената се чувствува пренебрегната или си мисли, че каквото прави се приема за нещо естествено. Много млади мислят, че родителите им няма да ги разберат. Как можем да разрешим тези и подобни проблеми?
В същност разрешението в такива случаи се състои в това, те да подражават Божият пример и да станат „разширени“ в любовта. Павел казва: „Жени, подчинявайте се на мъжете си, както подобава в Бога. Мъже, любете жените си и не се огорчавайте против тях. Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Бога. Бащи, не дразнете децата си, за да не се обезсърчат“ /Колосяни 3:18–21/.
Една молитва, в която се молим да можем да окажем любов, дори когато настъпят проблеми е сигурно действена. Също едно оживено обменяне на мисли и редовно изучаване на Библията в семейството действат положително /Второзаконие 6:6–9/. Като основа за любеобвилна обмяна на мислите, намират много семейства помощ в отделната статия с тема „Божието слово е живо“ в Стражева кула и статията „Млади хора се питат“ в „Пробудете се“.
Всеобхващаща любов в събранията на еклезията
Тъжно е, когато родители и деца не се обичат взаимно. За съжаление същото е, когато християни не си оказват взаимна любов. Апостол Йоан ни напомня като казва: „Който не обича брата си, когото е видял, не може да обича Бога когото не е видял“ /1 Йоан 4:20/.
Любовта ни подбужда да направим всичко каквото можем за нашите духовни братя /1 Коринтяии 13:4, 7/. Да приемем, че някой от нашите братя се бори с проблеми — може би въз основа на неразумни предишни действия сега „жъне това, което е посял“ /Галатяни 6:7/. Тогава любовта ще ни помогне да бъдем склонни към него. Ние положително ще отбягваме мисли като: „Той ми изглеждаше винаги съмнителен“. Също когато наш брат е слаб във вярата си можем да помислим за търпението на Йехова и да подражаваме на неговото милосърдие /2 Петър 3:9/.
Любовта между служителите на Йехова, помага на млади християни да бъдат укрепени в трудните юношески години. Когато едно африканско момиче било запитано, какво му е помогнало да запази истинското обожаване, то отговорило:
„Аз мисля, че това не се дължи само на това, което научих от Библията, а и на любовта, която ми бе засвидетелствана в християнската еклезия и обстоятелството, че бях приета, ми направи силно впечатление.“
Да, всеобхващащата любов, може да спои християнската еклезия. Не трябва обаче, да забравяме, че любовта на Йехова е разпростряна върху цялото човечество. Как можем ние да го подражаваме в това отношение?
Да обичаме хора, които не познаваме
Исус изтъква една отлична възможност, за изказване на любов към непознати. Той казва: „И това благовестие за Царството ще бъде проповядвано по цялата земя за свидетелство на всичките народи и тогава ще дойде краят“ /Матей 24:14/. Да, Свидетелите на Йехова оказват на други любов с това, като проповядват благовестието на лица, които са им напълно непознати.
Общо взето, любов към човечеството кара християните, да помогнат на непознати също и по друг начин. Те се стремят както самарянина описан в сравнението на Исус, да бъдат добър „ближен“ и да „правят добро на всички хора“ често с неочаквани резултати /Галатяни 6:10; Лука 10:27–37/. Например, едно младо момиче от Аляска, което било на около 260 км. отдалечено от вкъщи и активно в проповедническото дело, срещнало едно нуждаещо се от пари семейство, чиято кола била повредена. Когато бащата на момичето научил за тази нужда, изминал разстояние от 520 км. за да може да помогне. Чрез това се създала възможност да говори с това семейство за Божиите намерения и Царството. След като изучавали Библията мъжът и жената се покръстили, с което символизирали отдайността си към Йехова и те се радват и те да говорят с други хора за благовестието /Деяния на апостолите 20:35/.
Можеш ли да обичаш хора, които те мразят
Християнската любов обаче включва повече от любов към непознати. Исус и изисква от последователите си: „Обичайте неприятелите си и се молете за тия които ви гонят; за да бъдете чеда на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява за злите и за добрите и дава дъжд на праведните и неправедните“ /Матей 5:44, 45/.
Възможно ли е въобще да обичаме тези, които ни преследват? По време на втората световна война в националсоциалистическа Германия, Свидетелите на Йехова бяха брутално бити и принудени на тежка работа при оскъдна храна. Явно е, че те не са могли да почувстват симпатия или приятелство /филия/ към своите врагове. Въпреки това, Свидетелите на Йехова проявили към тях същата любов /агапе/, която Йехова оказва на цялото човечество. Свидетелите говорели с преследвачите си, когато било възможно, относно жизнено важната вест за истината. И някои от тези неприятели дори станали християни.
Много, които преследват Божиите служители, действат от непознаване на истината както Савел, от който по–късно станал апостол Павел /Галатяни 1:13, 14/. Когато разберем, че тези преследвачи са жертва на измамна сатанска пропаганда, това ни помага и към тях да бъдем също любезни /2 Коринтяни 4:4/.
Йехова Бог, който се характеризира с топлота и чувство, се радва да награди тези, които показват всеобхващаща любов в семейството, в християнската еклезия, на непознати и дори неприятели. Тази любов свързва членовете на семейството и на еклезията, подобно на лепкавото вещество на беланоморфата, която я закрепва здраво за една скала. Освен това, тази любов окуражава другите да дойдат и се присъединят към християнското единство. Ние нямаме ли основание да отвърнем с благодарност на Божията любов, като засилим още повече нашата всеобхващаща любов. Без съмнение имаме основание за това! Нека да се стремим да преуспяваме в това отношение все повече и повече /1 Солунци 4:9, 10/.