Разкритата тайна относно Кимбиликити

„КИМБИЛИКИТИ“ е религия наследена от прадедите на племето Рега, населяващо провинцията Киву в централно–източен Заир. Мъжете се занимават с лов, жените ловят риба в потоците; освен това семействата заедно обработват земята. Техният живот обаче, е изцяло зависим от Кимбиликити, могъщ племенен дух, на когото трябва сляпо да се подчиняват. Задължени са също ревниво да пазят всички тайни на този култ, понеже за издаване на някоя от тях заплашвала сигурна смърт. Нещо повече, какъвто и да било протест срещу смъртта на член от семейството от ръката на Кимбиликити също завършвал с моментална екзекуция.

Как е възникнала тази толкова могъщо въздействуваща религия? За да отговорим на този въпрос трябва да се върнем към миналото.

Поражение на тайната

Според легендата, в много далечни времена един човек имал трима сина. Първородният Катима Вега бил грозно джудже, толкова отвратителен, че не могъл да намери жена за себе си. Обаче се отличавал с необикновен остър ум и богато въображение. Намирал удоволствие в яденето, преминавайки понякога границите на лакомията. За да си улесни придобивката на храна без работа, измислил няколко прости бамбукови инструменти, напомнящи флейта, но издаващи особено необичайни звуци. Също издълбал плоско парче дърво във формата на лодка и на единия му край завързал шнур. Щом го завъртявал бързо над главата си, то предизвиквало силно и страшо фучене.

Този легендарен изобретител най–напред използувал споменатите прибори върху своите племенници; успял да ги убеди, че звуците произхождат от някакъв дух и по този начин чрез заплашване ги принудил да крадат за него храна и тютюн от бащите си. После решил да задейства с по–голям размах и за тази цел се скрил в храсталаците, чакайки докато жените наловят риби и ги наредят в кошовете. После посредством инструментите си всял ужас всред тях и оставяйки своя лов те избягали в селото.

Отначало към думите на обзетите от панически страх жени се отнесли с недоверие. Когато обаче ситуацията започнала да се повтаря и на жителите на селото недостигали вече рибите, мъжете умело организирали капан на „животното — демон“ и установили, че това е бил Калина Рега. Един от тях искал веднага да го убият, а други дошли до извода, че неговото откритие е много остроумно. Затова дали идеята да приемат този „глас“ като зов на племенния им дух. Решили да не изявят истинското положение на нещата и да скрият в тайна всичко пред страничните хора. Всеки член на племето ще трябва да бъде послушен на всички заповеди, поръчения и разпореждания издавани от „гласа“, т.е. мнимия горски дух. Ала как да го нарекат? Един уважаван член от старшинството предложил името „Кимбиликити“ и всички се съгласили.

По този начин е възникнала религията на племето Рега. Около скромното начало постепенно се насъбрала цяла система от правила, практики и суеверия. С течение на времето към Кимбиликити били додадени още три невидими духове. Кабил — считана понякога за негова сестра, а друг път за жена, трябвало да бъде прекрасна и необикновена жена. Всички подрастващи младежи уж по чуден начин, чрез сношение с нея, щели да бъдат обрязани. Твамба — по–младият брат на Кимбиликити, притежавал такава сила, че можел да развихри бури, да прикатурва къщи и други подобни. Именно неговият „глас“ се чувал във фученето в лодкообразното парче дърво. Третият дух бил Сабиканва или Мукунгамбулу. Той е следващият по–млад брат на Кимбиликити играещ ролята на негов пратеник.

Тайнствен посветителен ритуал

Видими представители на Кимбиликити са група първосвещеници /мъдреците Бами/. Един от тях, наречен Мукули, ръководи ритуала на обрязването. Друг първосвещеник, Китумпу, изпълнява функцията на „лекар“, той именно обрязва подрастващите. Третият, Килези, се грижи за новообрязаните момчета. Между лагера, където се извършва посвещението и жителите на селото посредничат Бикунди, група доверени.

Самото посвещение–ритуал /наричан „лутенде“ се извършва в недрата на гората и в мнимото жилище на Кимбиликити. Церемонията е обгърната с абсолютна тайна, а всяко създание от женски пол /измежду хората или животните/, което би дръзнало да се приближи до това място бива моментално удушено! В определения ден по селата се провеждат голями тържества, които от рано непрекъснато са придружавани от игри и танци. За младежите, избрани за посвещението, това е изпитание за издръжливост. После изслушват историята за Кимбиликити, допълнена с всички митове, прибавени с течение на годините. Това кара момчетата да вярват, че Кимбиликити и неговата сестра жена Кабил са реални личности. След това чуват, че трябва да се борят с Кабил, след което ще имат полово сношение с нея и ще бъдат по чуден начин обрязани. Ако някой не издържи и двете изпитания, тогава разгневената Кабил ще се оплаче на Кимбиликити и той ще умъртви виновника!

Междувременно в гората за изненада на момчетата не се случва нищо от това, което им е било известно. Тримата първосвещеници: Мукули, Китумпу и Килези по ред хващат момчетата и извършват обрязването. Обясняват, че именно това е борбата с Кабил! Ако някой от младежите не оздравее в определения му период за връщане в селото бива удушен, а трупа се заличава. Понеже неговото състояние би разрушило мита за чудното обрязване чрез сношение с прекрасната свръхестествена Кабил.

Макар, че Кабил е предмет на голямо уважение, по време на церемониите на посвещението научават момчетата на непристойни думи, които после трябва да употребяват към жените, — дори със собствените си майки и сестри. Когато след всичко това се завръщат по селата, жените биват принуждавани да им се показват почти голи, да танцуват, да пълзят на колене и да изслушат тези токущо научени неприлични изрази.

В периода на посвещаването Бикунди /тези, които вече са запознати с тайната/ ходят от село на село, грабейки храна и имот. Семействата са принудени да им дават всичко, каквото поискат за Кимбиликити и за пребиваващите в лагера за посвещение. Почитателите на Кимбиликити блокират дори пътищата и принуждават пътуващите да дават определени парични суми. Увековечават по този начин първоначалната цел, за която е служил „гласът“ — придобивка на храна, за която не трябва да се работи.

Тогава какво представлява всъщност култът на Кимбиликити? Мистификация изградена изцяло върху няколко парчета бамбук! Но за да бъде поддържана била измислене цяла система, за терор, в която главна роля играе страхът пред смъртта /Евреи 2:14, 15/. Останалото са суеверие, алчност и безсрамие. Всичко това е поддържано от иерархията на първосвещениците. Но каква връзка може да има всичко това с преследванията на Свидетелите на Йехова?

[Снимка на страница 13]

„Флейтите“ на Кимбиликити

[Снимка на страница 14]

Непреклонно верните Свидетели на Йехова от околността Панги