Преследвани поради това, че казали истината
СВИДЕТЕЛИТЕ НА ЙЕХОВА не служат на вярванията, нито на практиките на „Кимбиликити“, понеже са в противоречие с принципите на Свещеното писание. Истината съдържаща се в Божието слово, Библията, ги е освободила от тях /Йоан 8:31, 32/. Ето защо, не изпращат синовете си да участвуват в посветителните ритуали на споменатия култ. Отказват също да дават храна, пари и стоки, които са изнудвани в периода на посвещението, а жените не участвуват в организирания по този случай риболов.
Добре е да отбележим, че по време на процеса по убийството на Свидетелите прокурорът, изказвайки се за наказване на виновниците, обосновал това със следните думи: „Някои от народа Варенга, които са днес Свидетели на Йехова, вземали някога участие в ритуалите в чест на Кимбиликити и знаят тайните на тази религия. Те са открили загадките ѝ, особено онези, от които възниква, че духът наричан Кимбиликити, въобще не съществува. С това доказват безсмислието на принасянето на жертви на мнимия дух. Както твърдят Свидетелите на Йехова, всичко това е голяма мистификация, приготвена от старейшините, ръководещи протичането на обрядите“.
Когато отделни хора от племето Рега приемат чистите библейски науки и започват да се придържат към тях, суеверието и страхът от смъртта отстъпват място на истината и надеждата за възкресение /Йоан 5:28, 29/. Унижаването на майките, съпругите и сестрите бива изместено от уважение към жените /Ефесяни 5:21 до 6:4; 1 Тимотей 5:1, 2/.
Пълно противоречие на това е становището на многобройните църкви и мисии на християнския свят, които позволяват на изповядващите тези религии, да продължават да практикуват племенните култове под привидния блясък на предполагаемия християнизъм. Всъщност много свещеници и първосвещеници на „Кимбиликити“ са считани за честни и почетни членове на различните вероизповедания. Колко по–различно отношение е огласявал, обаче апостол Павел! Написал е: „Не се впрягайте заедно с невярващите. Защото какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общо има светлината с тъмнината? ... И какво споразумение има Божият храм с идолите?“ /2 Коринтяни 6:14–16/.
Колко често именно хора свързани както с „Кимбиликити“, така и с общо приетите църкви, са създали главоболия на Свидетелите на Йехова. Тези противници силно напомнят производителите на идоли в древния Ефес, които решили, че Павел заплашва тяхните интереси, понеже показва: „Не са богове тия, които са от ръка направени“ /Деяния на апостолите 19:23–28/. В днешно време подобно положение е възникнало от факта, че не съществува дух с име Кимбиликити.
Свидетелите на Йехова се чувстват задължени да откриват подобни истини. Разбира се, вследствие на тяхното разгласяване биват преследвани, но какво можем да се научим от това, че устояват във верността?