„Другите овце“ и Господната вечеря

„/Исус/ е изкупителна жертва за нашите грехове, но не само за нашите, но и също за тези на целия свят“ /1 Йоан 2:2/.

1. Какви положителни резултати се постигнаха чрез „проповядването на тази блага вест за царството“?

ИСУС е казал: „Тази блага вест за царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя, за свидетелство на всички нации; и тогава ще дойде краят“ /Матей 24:14/. От поколението от 1914 година има все още живи хора, които могат да засвидетелствуват, че Свидетелите на Йехова съвестно изпълняват тази задача. Какъв е резултатът? Стотици хиляди искрени хора, които са станали трезвени въз основа на несполуките на света, оказаха положителен отзив на благата вест. Те са се отдали на Йехова Бог, те се задължиха да пазят вярността като поданици на неговото царство и показаха тази отдайност чрез кръщението във водата. През 1984 година 179.421 души последваха пътя на мъдростта. Те казват така да се каже на народа, който носи името на Бога: „Ние искаме да ходим с вас, понеже чухме, че Бог е с вас“ /Захария 8:23/.

2. Кой основен фактор е определил периода за исусовото събиране на неговите „други овце“?

² Постоянно растящият брой от обожателите, принадлежащи към „голямото множество“. представлява част от тези, които Исус описал като неговите „други овце“ /Откровение 7:9, 15; Йоан 10:16/. Те имат великолепната надежда да живеят вечно в земен Рай /Псалм 37:29/. Исус предсказал, че ще събере тези верни последователи едва след като той отдели пълното си внимание за събирането на едно „малко стадо“ на овчеподобни хора, за които той е посредника в един нов завет /Лука 12:32; Евреи 9:15/. Като си припомним, че тези две класи от овчеподобни хора трябвало да се съберат в „едно стадо“, тогава можем да разберем, защо апостол Йоан е казал, че Исус Христос е „изкупителна жертва за нашите грехове, но не само за нашите, но и също за тези на целия свят“ /1 Йоан 2:1, 2/.

Промяна на становището

3, 4. а/Каква промяна в становището относно празнуването на Господната вечеря направиха много? б/Какво искал да каже Павел с думите: ‘Всеки път, когато ядете и пиете ...’?

³ Много от тези, които отскоро са били събрани и сега принадлежат към „другите овце“ са взимали преди това участие в литургии и причастия. Честотата и начина на празненствата отговаряли на правилата за вярата при съответните религиозни организации, към които те принадлежали. Сега обаче те са разбрали, че Господната вечеря трябва да се чествува само един път в годината. Защо? Еврейската Пасха се празнувала само един път в годината и Исус установил Възпоменателната вечеря през ноща на Пасхата, на 14–ти низан. По онова време той казал на учениците си: „Правете това винаги за мое възпоменание.“ Павел допълва: „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато той е дошъл“ /1 Коринтяни 11:24–26/. Исус недвумислено искал да каже, че неговите ученици трябвали да чествуват тържеството в памет на неговата смърт в денят на Пасхата, която била само на един ден в годината. Затова от основаването на християнската община Възпоменателната вечеря била чествувана „често“ във връзка със споменатия в цитата „всеки път“. До сега това е станало 1952 пъти.

⁴ Има още една важна разлика, която е опознала класата на „другите овце“. Вместо да взимат от хляба и виното, както много от тях са вършели това в предишната си Църква, те са „поправили“ становището си, като са влезли в ролята на наблюдатели. Защо е това така, и имаме ли библейско основание за това, че присъстват както участниците, така и наблюдателите? /2 Коринтяни 13:11; 2 Тимотей 3:16, 17/.

5. а/Опиши основните постъпки, които човек трябва да предприеме, за да извлече полза от жертвата, принесена от Исус. б/Защо Бог е действал по особен начин в полза на 144.000 последователи на Христос Исус?

⁵ За да може човек да извлече полза от „изкупителната жертва“ на Христос Исус трябва да предприеме известни постъпки, независимо от това, дали храни надеждата за живот в небето или надеждата за живот в земен Рай. Тези основни постъпки са следните: 1. да възприеме точно познание на Словото Божие /Римляни 10:13–15/; 2. да упражнява вяра /Евреи 11:6/; 3. покаяние /Матей 4:17/; 4. да се обърне /Деяние на апостолите 3:19/; 5. да се отдаде /Лука 9:23 и 6. да се покръсти /Матей 28:19/. Едва след като едно лице е предприело всички тези постъпки Бог може да действа с него по особен начин, ако той го избере като член на 144.000 или на „малкото стадо“. За каква цел? За да стане съответният духовен син на Бога и да има переспективата за бъдещето да бъде свещеник и цар заедно с Христос Исус /Откровение 20:4, 6/. Днес съществува на земята само един остатък от такива духовни синове, и членовете на този остатък са тези, които с право взимат от символите. Затова далеч по–големият брой от Свидетелите на Йехова са наблюдатели, а не участници.

Пасхата и възпоменателната вечеря

6. Защо твърдяли някои, че „другите овце“ също така би трябвало да взимат от символите, и какъв въпрос възниква поради това?

⁶ Има някои, които изказали мнението, че растящият брой от „другите овце“ също така би трябвало да взима от символите. Тяхното основание гласи; Тъй като „‘закона’ е сянка на бъдещите добрини“ и въз основа на това, че едно от изискванията на закона било, че както израилтяните, така и обрязаните чужденци, които шивяли постоянно там, трябвали да взимат участие в Пасхата, тогава би трябвало и двете класи овчеподобни хора от „едното стадо под единя пастир“ да взимат от символите на Възпоменателната вечеря /Евреи 10:1; Йоан 10:16; Левит 9:14/. Затова възниква тук важният въпрос: Пасхата бе ли образец за Възпоменателната вечеря?

7. В какво отношение била Пасхата „сянка на бъдещите добри неща“?

⁷ Вярно е, че известни белези от празника на Пасхата от Египет без съмнение се изпълнили върху Исус. Павел сравнил Исус с агнето на Пасхата като казал: „Христос, нашата Пасха, действително е пожертван“ /1 Коринтяни 5:7/. Поръсването на праговете и стълповете с кръвта на агнето от Пасхата осигурило освобождението на всяка първородена рожба във всеки израилски дом. По подобен начин получава „общината на първородените, които са записани в небесата“, чрез христосовата „кръв на поръсване“ тяхното освобождение или „избавление чрез изкупителна жертва“ /Евреи 12:23, 24; Ефесяни 1:3, 7/. Освен това никаква кост не бивала да бъде чупена от пасховното агне, и това също се изпълнило върху Христос Исус /Изход 12:46; Псалм 34:20; Йоан 19:36/. Вярно е значи, че Пасхата била в различни отношения едно от многобройните белези на Закона, които образували „сянката на бъдещите добрини“. Всички тези белези сочели върху Христос Исус „Божието Агне“ /Йоан 1:29/.

8–10. а/В какво важно отношение относно кръвта се различава Пасхата от Възпоминателната вечеря? б/По какъв начин изтъкват съюзите, свързани с Възпоминателната вечеря, още една друга разлика? в/До какво заключение стигаме въз основа на това?

⁸ Обаче строго взето Пасхата не е била образец за Господната вечеря. Защо не? Когато Пасхата била установена в Египет, е трябвало да се яде месото на печеното агне, но не и кръвта му. В противоречие на това, Исус изрично дал при установяването на вечерята в памет на неговата смърт нареждането на присъстващите по онова време последователи, да ядат неговото месо и да пият неговата кръв, представени чрез хляба и чрез виното /Изход 12:7, 8; Матей 26:27, 28/. В тази много важна точка относно кръвта, Пасхата не бе образец за Господната вечеря.

⁹ Има още нещо, което не трябва да се пренебрегне. Исус обсъдил с учениците си два сродени по между си съюза, „новия завет“ и ‘завета за едно царство’ /Лука 22:20, 26–30/. И двата завета се отнасяли до переспективата на участниците, да бъдат те свещеници и царе с Христос Исус. Обаче никой обрязан чужденец, който постоянно живял в Израел, не е бил могъл да стане свещеник или цар. И в това отношение съществува разлика между тържеството на Пасхата в Израел и Господната вечеря.

¹⁰ Затова до какво заключение стигаме? Фактът, че заселения, обрязан чужденец бил могъл да яде от неподквасения хляб, от горчивите подправки и от пасховното агне не означава, че днес би трябвало тези, които присъстват на Възпоменателната вечеря и принадлежат към „другите овце“ на Господаря, да взимат от хляба и виното.

Колко е важно, да се присъства на Възпоменателната вечеря

11. Поради какви важни причини би трябвало „другите овце“ да присъстват на Възпоминателната вечеря?

¹¹ Може ли от предишното да се стигне до заключението, че хора от класата на „другите овце“ не би трябвало непременно да присъстват на тържеството от Възпоменателната вечеря? Положително не! За всички овчеподобни последователи на Исус представлява това една възможност да възпоменат Господаря Исус по един извънредно особен начин. На „другите овце“ се припомня при този случай, че те вече са извлекли полза от вярата си в пролятата кръв на Христос в тази насока, че Йехова ги зачита като такива, „които са изпрали дългите си дрехи и са ги избелили в кръвта на Агнето“. За това те са в състояние ‘денем и нощем да принасят свята служба в Божия храм’ /Откровение 7:14, 15/. Те също могат да си спомнят, че трябва и занапред да ‘търсят Йехова, както и праведност и кроткост’ с надеждата, да бъдат запазени в „денят на гнева на Йехова“ и след това да преживеят радостта да достигнат човешко съвършенство. Накрая, след като Исус предаде царството на Йехова, те могат действително да бъдат изказани за праведни от страната на Йехова /Софония 2:2, 3; 1 Коринтяни 15:24; Откровение 20:5/.

12. Каква полза може да се извлече от доклада, изнесен послучай Възпоминателната вечеря?

¹² Друга важна причина, поради която би трябвало да присъстваме е факта, че истините, които се обсъждат в доклада, изнесен послучай Възпоминателната вечеря, принадлежат към „дълбоките неща Божии“, към ‘твърдата храна, която е за зряли хора’, а не само „основното учение“ коато може да се сравни с мляко /1 Коринтяни 2:10; Евреи 5:13 до 6:1/. Чрез този библейски доклад се вдълбочава любовта към Йехова, която той изразил чрез това, че е създал такава прекрасна мярка с Царството за благословия на човешките семейства. Също така имаме възможността, да ‘отправим нашия поглед още повече върху главния Посредник и Осъвършенствител на нашата вяра, Исус’. Никога не бива да зачитаме любовта, която Исус ни е оказал, нито мъките, които той е понесъл като нещо обикновено /Евреи 12:2, 3/. Освен това ние положително сме съгласни в това, че много от скъпоцените мисли, които Исус е разгледал при установяването на Възпоменателната вечеря с неговите апостоли — мисли „отнасящи се до единството, любовта и възвеличаването на името на Йехова — са от голямо значение както и за „другите овце“, така и за „малкото стадо“.

Да се обърне внимание на всички

13. Защо е важно, символите да бъдат поднесени на всички присъстващи?

¹³ Важно е, всеки, който присъства на Господната вечеря, да мисли за тържеството, установено от Исус. Предаването на хляба и виното от един човек на друг ни служи да задълбочим нашето ценене за святите неща, които на тази вечер непосредствено преди това са били разискани. Това също позволява на всеки един да покаже, каква надежда той храни — небесна или земнаa. Ако общината спази правилния ред, тогава действува по начин, по който се действа на тази вечер по целия свят. /1 Коринтяни 14:40/.

14. Как могат старейшините да покажат загриженост, пълна с любов, към един от помазаните, който е болен в денят на Възпоминателната вечеря?

¹⁴ Ако един от помазаните е болен на тази вечер и не може да присъства на Възпоменателната вечеря, какво моме да се направи? Трябва да се положат всички възможни усилия за да може един от старейшините да го посети и да му донесе символите и, ако е възможно, да размени няколко ободрителни думи с него. След това той може да му даде символите и да завърши с подходяща молитва. Каква духовна подкрепа е това за болния! Такива дела, израз на внимание пълно с любов, спомагат на развитието на духа на любовта в християнската община /Псалм 133:1/.

15. Опиши, в какво отношение може още да се покаже уважение към Господната вечеря.

¹⁵ Още други интересни въпроси бяха поставени във връзка с начина, по който трябва да се проведе тържеството и символите, които трябва да се употребят при Възпоменателната вечеря. Отговорите на тези въпроси се намират на предишната страница и са озаглавени „Да се покаже уважение към Господната вечеря“. Отговорните старейшини ще постъпят добре, ако съвестно последват изложените там упътствия.

Самоизпитание е необходимо

16, 17. а/Какъв въпрос се постави от някои във връзка с Възпоменателната вечеря, и само кой може да даде отговора на този въпрос? б/Как дава Бог убедително доказателство на тези, които са създадени чрез неговия дух?

¹⁶ Има някои, които ги мъчи въпроса, дали биха имали право да вземат от символите. Този въпрос възниква понякога през седмиците преди тържеството послучай Господната вечеря. Такива запитвания често идват от хора, които още отскоро са свързани със Свидетелите на Йехова. Имал ли си и ти вече такива мисли? Как можеш да установиш, какво решение би трябвало да вземеш?

¹⁷ Павел е дал следната препоръка относно Господната вечеря: „Нека най–напред човек сам да се изпита точно и да се окаже годен, и след това да яде от хляба и да пие от чашата“ /1 Коринтяни 11:28, 29/. Обърна ли внимание на това, че Павел тук споменава, че ти трябва ‘точно да се изпиташ и да се окажеш годен’? Разбира се не е погрешно, да се обсъди такава сериозна работа с един зрял християнин, обаче ти, за тебе самия, трябва сам да провериш твоето отношение към Йехова и неговия Син. Бог никого не оставя в неясност от 144.000. На нас ни се дава осигурението: „Самият дух засвидетелствува с нашия дух, че ние сме Божи чада.“ Твърдото убеждение в сърцето на един от членовете на Христосовото тяло, което му дава сигурността, че принадлежи към духовните синове на Бога, се събужда от Божия дух. Избраният сам знае това и не му е необходимо да иска потвърждение от някой друг в общината /Римляни 8:15, 16/.

18. Кои исторически факти относно „другите овце“ са за нас от интерес?

¹⁸ Историята на Свидетелите на Йехова в ново време показва, че чрез вестта за Царството се обърна внимание от 1931 година повече върху „другите овце“. В доклада „Голямото множество“ /произнесен на 31 май 1935 г. във Вашингтън Д.С. от тогавашния президент на дружеството Стражева Кула, Дж. Ф. Ръдзерфорд/ ясно се отъждестви „голямото множество“, което Йоан е видял в едно видение, с „другите овце“. Какво показа това ново подчертаване? Това, че събирането на „малкото стадо“ наближаваше края си и че за Исус било настъпило времето, да обърне вниманието си чрез организацията на „верния и разумен роб“ към събирането на „другите овце“ /Матей 24:45–47/.

19. Какво лично изпитване е за препоръчване на нови, които твърдят, че принадлежат към класата на помазаните?

¹⁹ С оглед на казаното до сега ние се обръщаме към всички, които от скоро са се присъединили към народа на Йехова и по някакъв начин са предявили претенции, че принадлежат към класата на помазаните: Проверете съвестно вашето отношение към Йехова. Задайте си следните въпроси: „Небесната надежда, към която се признавам, представлява ли някаква останка от църковното учение, според което всички тези, които ходнт на църква, ще отидат в небето? Надеждата ми има ли някаква връзка със себелюбиви желания или чувства?“ Павел е казал, „невъзможно е Бог да лъже“ /Евреи 6:18/. Също така е невъзможно да лъже светия дух, който засвидетелствува за отношението като синове. Затова човек, който е създаден чрез Божия дух, не е постоянно измъчван от съмнения, а може с добра съвест да засвидетелствува пред всички, че принадлежи към Божите синове.

Тържеството през 1985 година

20. Колко важно е Възпоменателната вечеря за Свидетелите на Йехова?

²⁰ Господната вечеря несъмнено представлява за всички истински християни най–важното тържество в годината. Няма друго събитие, което може да се сравни с него относно важност, цел и начин на провеждане. Затова, докато земята се върти около оста си и слънцето залезва зад хоризонта, ще се събере всяна община от Свидетелите на Йехова, независимо от това, дали е тя малка или голяма, както и всяка самотна група, от покорност спрямо повелята на Господаря.

21. Какво становище и какви очаквания би трябвало да възбуди Възпоменателната вечеря от 1985 година в сърцата на Божите служители?

²¹ Затова се радват всички овчеподобни ученици пак да се съберат заедно и да присъстват на Възпоменателната вечеря. Нека тазгодишното събиране да се окаже ободрение за всички сулжители на Йехова. Нека Той да им даде същия дух на доверие, който се изрази от тяхния образец, Исус Христос, с думите: „Бъдете смели! Аз победих света“ /Йоан 16:33/.

[Бележки под линия]

Можеш ли да си спомниш?

◻ Защо Пасхата не представлява образец на Възпоминателната вечеря?

◻ Кои шест постъпки трябва някой да предприеме, преди да може да извлече полза от жертвата на Исус?

◻ Защо твоето присъствие на Възпоминателната вечеря е толкова важно?

◻ Защо е от полза, да се проведе самоизпитание преди Възпоминателната вечеря?

[Блок на страница 22]

Показвайки уважение за Господната вечеря

Символите

Безквасен хляб: Трябва да се използва хляб, произведен само от пшенично брашно и вода, като еврейските мацен /безквасни питки/. Да не се употребяват мацен, в които се съдържат прибавки като сол, захар, малц, яйца или лук. Можете сами да изпечете безквасен хляб като употребите следващата рецепта: една чаша и половина пшенично брашно /ако таково няма, тогава да се вземе оризово, царевично или друго житно брашно/ се замесва с една чаша вода докато масата стане влажно тесто. Тестото се разточва колкото се може по–тънко. Поставя се в тава и се пробожда на няколко места с една вилица. Тестото след това се пече при силна топлина докато изсъхне и стане хрускаво.

Вино: Употребявайте неподправено червено вино, като например Чианти, Бургунд или Бордо. Не взимайте десертни вина подправени с коняк или други примеси като например шери, вино порто или мискетово вино. Също така не употребявайте ароматизирани вина като например аперитива Дюбонет. Можете също да употребите вино, което сами сте направили, ако то не е подсладено, ароматизирано или засилено.

Приготовления в залата на Царството

Масата за символите: Сложете чиста покривка и пригответе достатъчен брой чинии и винени чаши. Хлябът може още преди да започне тържеството да се разчупи, а също така да се сипе виното в чашите. В това отношение Исус не е установил никакъв ритуален пример. Ако е необходимо, символите могат да се покрият с една кърпа за да се запазят от инсекти.

Прислужвачи: На тях трябва предварително да се каже, какъв е предвидения ред, за да се избегнат забавяния или неясности при предаването на символите между всички присъстващи, включително този, който изнася доклада и тези, които сервират.

Отговорни за реда: Рано преди да започне тържеството трябва да има достатъчен брой отговорни за реда, за да могат всички посетители да се посрещнат и да получат място.

Украшения с цветя: Няма възражения против такива украшения, но те би трябвало да бъдат прости и добре подредени.

Провеждане на тържеството

Началото на тържеството: Доклада може да започне по–рано, обаче символите трябва да се поднесат едва след слънчевия залез. Погрижете се сами да научите, кога слънцето залязва във вашия край.

Доклада послучай тържеството: Докладчика трябва да бъде добре подготвен за да може да изнесе предвидената реч в определеното време. Съдържанието трябва да бъде ясно и да служи за ободрение на всички присъстващи.

[Снимка на страница 20]

Чрез възпоменателната вечеря се задълбочава нашата любов към Йехова и неговия син