„Останалото време е скъсено
1. Защо вярват много хора, че времето на настоящата система вече изтича?
ВРЕМЕТО на сегашната система на нещата изтича. До това заключение стигат много хора преди всичко поради това, че съществуването на човешкия род е днес застрашено. Както изглежда, предстои едно всеобщо атомно унищожение, и много казват, че се намираме „три минути преди дванадесет“.
2. Какво е казал един журналист относно опасността произлизаща от ядреното въоръжение?
2 Журналистът Ник Браш /Австралия/ писал в статията си, озаглавена „The Shadow of the Bomb“ /„Сянката на бомбата“/: „Половин килограм динамит е достатъчно, за да унищожи човек. Обаче днешният ядрен арсенал отговаря на количеството от четири тона динамит за всеки човек на земята, мъж, жена или дете. Повече от 500 милиарда долари се изразходват за ядрените оръжия и в тази тодина /1983/ ще се изразходят повече от 40 милиарда долари за оръжия. Това е ужасно свърхубийство. Може да се сравни с това, ако човек иска да убие един единствен комар с 10 бутилки мортеин /вид инсектицид/“ („The Sun Weekend Magazine, Melbourne, Australia, april 23, 1983).
3. Какво може да се каже за последствията на една атомна война?
3 Човек едва ли може да си представи последствията на една атомна война. Освен милионите убити, радиоактивният отпадък по цялата земя, разрухата на природното равновесие и подобни неща, последствието на това би било неописаема разруха в обществена, политическа и стопанска насока. Д–р Брайън Мартин, физик и изследовател към националния университет в Австралия, дори признава: „Просто нямаме достатъчно сведения, за да можем да предскажем със сигурност всички световни влияния, които би оказала една атомна война.“
4. а/Защо можем да бъдем сигурни в това, че човечеството няма да се самоубие в едно всеобщо ядрено унищожение? б/От къде знаем, че времето на настоящата система на нещата изтича?
4 Бъдещето наистина изглежда зловещо. Но всички вие, които обичате Бог, имайте кураж! Въпреки че времето на настоящата система на нещата вече изтича, няма човечеството да се самоунищожи чрез едно хаотично, ядрено погубване. В това можеме да бъдем сигурни, понеже Йехова, който е „сътворил и оформил“ земята, я създал „не за хаос..., а да бъде населявана“ /Исаия 45:18, според превода Ерусалимска Библия/. За да може човечеството да бъде спасено от унищожението, трябва незабавно да стане свръхестествена намеса, за да се премахне настоящата система с нейното безумно атомно въоръжаване. За щастие Сътворителят на планетата Земя и на човека в скоро бъдеще ще унищожи тази лоша, самоубийствена система. Времето, което остава на тази система, е късо, понеже „великият ден на Йехова е близо“ /Софония 1:14–18/. Колко е утешително да се знае, че в този ден на отплащане Йехова ‘ще закрили всички, които го обичат, но злите ще изтреби’ /Псалм 145:20/.
Колко дълго още?
5. Какво искали да узнаят помазаните последователи на Исус според Откровение 6:9, 10?
5 Бог несъмнено ще действа против неприятелите си. Обаче колко дълго ще трае още, докато той отстрани тази лоша система на нещата и въведе неговия нов ред на мир и справедливост? Възможно е ти да си Свидетел на Йехова и да искаш да узнаеш отговора на този въпрос. В това отношение чувствата ти са подобни на закланите помазани християни, които апостол Йоан видял в едно видение и които казвали: „До кога, Господарю свети и истинни: ще се въздържаш да съдиш и въздадеш на живеещите на земята за нашата кръв?“ /Откровение 6:9 и 10/. В символичен смисъл искали тези помазани да узнаят, кога Бог ще отмъсти за пролятата им кръв. Не е за очудване, че днес всички Свидетели на Йехова напрегнато чакат „войната на великия ден Божи, на Всемогъщия“, Хармагедон! /Откровение 16:14–16/.
6, 7. а/Какво е казал Павел според 1 Коринтяни 7:29 относно времето? б/Кои думи изказани от апостол Петър, подчертават факта, че старата система ще привърши с катастрофален край?
6 На помазаните свидетели, чиято кръв е била пролята поради верността им към Йехова, предстояла отплата, понеже в Откровението се казва по–нататък: „И на всеки от тях се даде по една дълга бела дреха, и на тях им се каза, да почиват още за малко време, докато се допълни числото и на съробите им и на братята им, които щеха да бъдат убити така, както и те бяха убити“ /Откровение 6:11/. Ние можем да бъдеме уверени, че Бог ще действа в определеното от него време. Особено подходящи са тук думите на апостол Павел от 1 Коринтяни 7:29. Той недвумислено обяснил на съвярващите си: „Останалото време е съкратено.“
7 Думите на апостол Павел са за Свидетелите на Йехова днес не само ободрение, но и също показват, че християните трябва да съсредоточат живота си върху спешното дело, което им е възложено от Бога. В този смисъл е писал също и апостол Петър: „Краят на всички неща ... наближи“ /1 Петър 4:7/. Петър е знаел, че старата система ще завърши в катастрофален край и точно към този край тя се движи днес.
8. Как би трябвало да засегне факта, че краят на старата система е вече близо, народа на Йехова?
8 Павел и Петър подчертали факта, че старата система на нещата е осъдена на гибел. Истински християни никога не бива да забравят това. Краят ще дойде в наше време и всички доказателства говорят за това, че той наистина е вече съвсем близо. При това би трябвало да ни утвърди в нашата решителност факта, че последните дни на настоящата система са вече толкова много напреднали, и така да дадем най–доброто ни в спешното и превъзходно дело на възвестяването на благата вест като изчистени и усърдни Свидетели на Йехова /Тито 2:13, 14/.
„Времето на края“ е вече далеч напреднало
9. Какво допускат хората днес да ги обладее, и има ли пример за подобно положение в древни времена?
9 Исус Христос е предсказал, че по време на неговото невидимо пришествие хората ще бъдат извънредно задълбочени в ежедневния живот. Като хората в дните на Ной и Лот вниманието им ще бъде отклонено от жизненоважната вест. „Така ще бъде в деня, когато ще се яви Синът на Човека“, заявил Исус във връзка с времето на неговото невидимо присъствие, в което ще се изпълни унищожителната присъда върху злата система /Лука 17:26–30/.
10, 11. Какво доказва, че краят на днешната система е близък?
10 Обърни внимание и на пророчествата, записани в Матей 24, Марко 13 и Лука 21. Исус предсказал неща, които абсолютно не са под някакъв човешки контрол, като например епидемии и земетресения. Освен това, от 1914 година насам, може да се забележи ‘растящо беззаконие’. Особено в големите градове ежедневните новини не са нищо друго освен хроника на извършени престъпления и корупция. При това обаче, не се касае просто за увеличение на статистиката на престъпленията, а за един дух, който се разпространява, дух, пропит с пренебрежение спрямо законни ограничения, и без съмнение охладнява любовта на повечето хора /Матей 24:12/.
11 Освен това се забелязва сега „страх и тревога между нациите“, защото хората не виждат решение на увеличаващите се трудности /Лука 21:25, 26/. „Това поколение“, поколението от 1914 година, което няма да премине преди да се изпълни всичко, което Исус е предсказал за наше време, постоянно намалява на брой /Матей 24:34/. Това е допълнителен, ясен белег за това, че краят на днешната система е близо.
12. Какво е несъмнено най–силното доказателство за това, че „времето на края“ е далеч напреднало?
12 Можем да изброим още много други доказателства за това, че „времето на края“ е вече далеч напреднало /Данаил 12:4/. Обаче най–силното доказателство за близкият край на тази система е без съмнение световното проповедническо дело за Царството, което днес се извършва от Свидетелите на Йехова. Подобно нещо никога не е имало в миналото. Над 2.650.000 Свидетели на Йехова вършат в 205 страни на земята едно превъзходно дело като разпространяват вестта, че Христос владее с царствена сила от 1914 година, вест, която наистина радва сърцето. Когато тази блага вест за Царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя, тогава „ще дойде краят“ както това е обяснил Исус /Матей 24:14/.
Води живота си в съответствие на съвета на Библията
13. Как би трябвало да разберем думите, изказани от Павел, че ‘тези, които имат съпруги, да бъдат така, като че ли нямат такива’?
13 Въз основа на това, че останалото време е скъсено и краят е вече близо, трябва народа на Йехова да живее в съответствие на съвета в Библията, съвет като например този от апостол Павел, записан в 1 Коринтяни 7:29–31. След думите му: „Останалото време е скъсено“ той пише: „Затова да бъдат за напред тези, които имат жени, като такива, които нямат.“ С това апостолът не е искал да каже, че християнски съпрузи трябва да престанат да обръщат внимание на съпругите си. Съвсем не. Мъжът трябва верно да изпълнява брачните си задължения, но да отдава първото място в сърцето си и ума си на отношението си към Бога и да внимава, то да се развива чрез брака му.
14. Как би трябвало да гледат възвестителите на Цраството на лични проблеми и подобни неща според 1 Коринтяни 7:30?
14 Павел продължава /стих 30/: „И плачещите да бъдат като такива, които не плачат, и радващите се като такива, които не се радват, и купуващите като такива, които нищо не притежават.“ Какво означава това? Тези вдъхновени думи подчертават факта, че личните работи, дали са това имот, или грижи, или радости, не принадлежат към важните неща в живота на един служител на Царството. „Време и непредвидено събитие“ може да сполети всеки от нас и може внезапно да промени обстоятелствата в живота ни /Еклисиаст 9:11; Яков 4:14/. За това не би било мъдро, ако допуснем грижите на живота, или затруднени положения или различни лични проблеми да ни обладаят до такава степен, че да ограничат нашата служба — великата ни привилегия, да проповядваме благата вест за Царството.
15. Защо би било извънредно голяма неразумност, ако християнин допусне да го завладеят лични проблеми във връзка с материален имот или подобни неща?
15 Апостол Павел е казал според 1 Коринтяни 7:31: „И тези, които си служат със света, да бъдат като такива, които не правят пълна употреба от него.“ Поради това, че на хората в света липсва библейската надежда, те са напълно заети с нуждите и целите на ежедневния живот. Те често се стремят да направят впечатление на други с това, което притежават. Обаче апостол Йоан е показал, че гордеенето с имота си е израз на това, което „е в света“ и не произлиза „от Бащата, а от света“. Йоан също ни осигурява: „Светът и неговите страсти преминава; обаче който върши волята на Бога, той пребъдва за винаги“ /1 Йоан 2:16, 17/. В последствие на това би било извънредно голяма неразумност, ако християнин, който има за переспектива едно вечно бъдеще, допусне личните му работи така да го обладаят, че да няма вече време за интересите на Царството /Матей 6:25–32; сравни с Филипяни 2:19–22; 2 Тимотей 4:10/. Въпреки че не е погрешно, да се радваме на материални блага или безупречни развлечения, никога не бива да допускаме тези неща да владеят живота ни /Лука 12:15/.
16. Какво е обикновено становището и целта на светските хора, но какво би трябвало да бъде от най–голяма важност за служителите на Йехова?
16 Често се случва светски хора, или хора, които не са наистина духовно настроени, да се оплакват от положението си. /Сравни Юда 16/. Ако са болничави, тогава може би постоянно се оплакват, че не са добре. Бедните може би се оплакват, че не са богати. Здравето и заможността могат да станат за такива хора цели в живота им, в които се съсредоточават всичките им мисли, усилия и стремежи. Те, усилени се мъчат, да постигнат тези цели и ако претърпяват неуспехи, изпадат понякога в тежки депресии. В противоположност на това „святата служба“ е за народа на Йехова от най–голяма важност /Римляни 12:1 и 2/. Въпреки че сме служители на Йехова, трябва и ние да се справяме с проблеми, но не допускаме, да роптаем или да се оплакваме от положението ни. От Бога сме получили задължението да вършим едно дело и върху тази благословена дейност се съсредоточава най–голямото ни внимание. Да, ние изпитваме радост, защото поставяме на преден план в живота ни интересите на Царството! /Матей 6:33/.
17. Какво не бива да допусне народа на Йехова относно опити на отклонение?
17 Какъв начин на действие е тогава подходящ за служителите на Йехова? Разбира се, че можем да употребяваме известни неща или услуги, които ни се предлагат от света. Обаче нищо не бива да ни отклонява от службата ни за Бог /Лука 21:34–36/. Не бива да забравяме, че нищо няма трайна стойност в съвременната система на нещата. Дори самата тази нетрайност може да ни отклони. Павел казал: „Сцената на този свят се мени“ /1 Коринтяни 7:31/. Ние обаче не бива да допускаме това да ни отклони от службата за Йехова.
Извършвай съвестно господното дело
18. а/С кое дело би трябвало да бъде изпълнен нашия живот, след като живеем от 1914 година насам във „времето на края“? б/Какво ще стане вероятно с проблемите на живота, ако сме усърдно заети в делото на Господаря?
18 Благодарение на духовната ни способност на разпознаване, виждаме многобройните и силни доказателства за това, че от 1914 година живееме във „времето на края“. Въз основа на това положително не искаме да правим пълна употреба от това, което ни предлага света, така, като че ли бихме изгубили нещо, ако се ограничим в това отношение. Нека нашият живот да бъде изпълнен с „делото на Господаря“. Трябва да бъдем ‘по всяко време много заети в делото на Господаря, като знаем, че нашият усилен труд във връзка с Господаря не е напразен’ /1 Коринтяни 15:58/. Ние трябва изцяло да бъдеме погълнати от проповядването и поучаването на истините за Царството. Какво вероятно ще стане тогава с проблемите в живота? Обикновено те се преместват на заден план, губят значението си и не ни тежат вече толкова много.
19. Какво означава, ‘да издържим до край’?
19 Когато Исус изказал великото си пророчество относно последните дни на старата система, той казал, че неговите последователи ще станат заради неговото име „предмет на омраза за всички хора“, но след това допълнил: „Който обаче издържи до края, той ще бъде спасен“ /Марко 13:10–13/. „Краят“ може да бъде за един служител на Йехова или „привършването на системата на нещата“ или неговата смърт — може би в последствие на преследвания /Матей 24:3/. Но независимо от това, на нас ни остава само ограничено време, да вършим делото на Господаря. Не трябва ли тогава съвестно и усърдно да възвестяваме вестта за Царството? Без съмнение трябва да вършим това.
Времето за действие става спешно
20. Кои възможности имали освободените от вавилонското пленничество израилтяни за да покажат усърдие в обожаването на Йехова?
20 Когато еврейските заточеници били освободени през 6–то столетие преди нашата ера от вавилонското пленничество, те трябвало да вземат решение, дали да се върнат в родината си и да възстановят там обожаването на Йехова, или да останат във Вавилон? Израилтяните, които останали в оня град, нямали непременно зло сърце. Един от тези е бил например остарелия Данаил. Те могли да дадат на остатъка, който поел пътя към родината, както материална, така и духовна подкрепа, а и също така и една „доброволна дарба“ за дома на Йехова в Ерусалим /Езра 1:2–4/. По този начин те могли да подпомогнат развитието на истинското обожаване. Какво щастие изпитали всички обожатели на Йехова, когато остатъка поел пътя обратно и взел със себе си святите уреди за службата в храма на Йехова! Носачите на тези уреди трябвало да се уверят в това, че са се очистили във всяка насока от религиозната и морална нечистота, царяща във Вавилон /Исаия 52:11/.
21. а/Кои въпроси заслужават твоето внимание? б/Какво може да се каже относно възможностите за разпространението на благата вест с оглед на късото време, което още остава?
21 Загрижен ли си и ти по подобен начин за истинското обожаване, както онези освободени израилтяни преди около 2500 години? Зачиташ ли това за ощастливяваща привилегия да принасяш на Йехова свята служба като част в една очистена и усърдна организация, която почита неговото свято име? Виждаш ли многобройните доказателства за това, че „времето на края“ е вече далеч напреднало? Ако можеш да отговориш на тези въпроси с Да, тогава е време за теб да действаш. Дай на интересите за Царството първото място в живота ти. Поради това, че „останалото време е скъсено“ стават настоящите възможности, които ни се отдават за разпространяването на благата вест все по–важни. Благословени са всички лоялни Свидетели на Йехова, които са поставили в центъра на живота си Царството, защото са усърдно заети да възвестяват благата вест, докато е още време за това!
[Снимка на страница 20]
Нека да не допуснем, ежедневните проблеми на живота да ни отклонят от делото на възвестяването на Царството