ОНЛАЙН БИБЛИОТЕКА „Стражева кула“
ОНЛАЙН БИБЛИОТЕКА
„Стражева кула“
Български
  • БИБЛИЯ
  • ИЗДАНИЯ
  • СЪБРАНИЯ
  • brw640201 стр. 3–7
  • Петдесятъчното движение Религия — с ритъм

Няма видео за избрания текст.

Съжаляваме, но имаше проблем със зареждането на видеото.

  • Петдесятъчното движение Религия — с ритъм
  • Стражева кула: „Въпроси и отговори относно говоренето на езици“
  • Подзаглавия
  • Подобни материали
  • Пораждане на петдесятъчно движение
  • Много отцепнически групи
  • Усилия за обединяване
  • Учения на вярата
  • Аз бях проповедник на петдесятъчното движение
    Стражева кула: „Въпроси и отговори относно говоренето на езици“
  • Накъде отива то?
    Стражева кула: „Въпроси и отговори относно говоренето на езици“
  • Вече познавам Бога, на когото се покланям
    2012 Стражева кула — известява Царството на Йехова
  • Какво е харизматичното обновение?
    Стражева кула: „Въпроси и отговори относно говоренето на езици“
Виж още
Стражева кула: „Въпроси и отговори относно говоренето на езици“
brw640201 стр. 3–7

Петдесятъчното движение Религия — с ритъм

„АЛИЛУЯ!“ „Славете Господаря!“ „Слава на Бога!“ „Исус, Исус!“ „Остави се да бъдеш спасен!“ Това са едни от екстазните викове, които могат да се чуят в събранието на петдесятниците. Вълни на силен набожен възторг. Присъстващите, най-често жени и деца, вдъхновени от звуците на едно дайре и една китара, надават силен вой. От пеенето и ръкопляскането в такт с музиката, събранието получава още по-голям замах и ритъм. В подходящ момент започва пламенна проповед, от която присъстващите са развълнувани до крайност и са пренесени в опиянение на блаженствено чувство и възторжена самозабрава.

Едни започват да плачат и охкат, други се мятат по пода, изпадат в екстаз или в транс. Затова на някои места (в Северна Америка) привържениците на петдесятниците са наречени също „Хули Ролърс“ или „Джъмпъс“ („святи търкалящи“ или „скачащи“). Но обикновено правят това несъзнателно, уж под влиянието на свръхземна сила. Понякога някой от присъстващите чрез внезапно вдъхновение получава способността да говори на някакъв „непознат език“, докато пък друг чрез подобно вдъхновение получава дарбата да разтълкува посланието.

Поради виковете, които от време на време се чуват от олтаря, други биват подтикнати също да се изкажат. Болни или немощни се подканват да се доближат до олтаря за да бъдат излекувани под влиянието на молитвите и горещите молби на другите. След около два часа вълнуващото богослужение завършва и всички се прибират по домовете си. Така или подобно на това протичат (в Америка) седмичните богослужения на различните срещи на петдесятниците — религия с ритъм!

Пораждане на петдесятъчно движение

Петдесятъчното движение води началото си от различните пробудителни събрания, провеждани в навечерието на миналото столетие. Ж. Р. Флауер, ръководещ член на петдесятъчното движение, писа в книгата си “The Assemblies of God: A Popular Survey“ („Божиите събрания: Общ преглед“): „В 19-ия век мъже като Питър Картрайт проведоха големи пробудителни събрания . . ., които до известна степен са предшественици на петдесятъчното движение.“

Описанията на тези първи пробудителни събрания са наистина сензационни. Опирайки се на сведения от очевидци, Уйлям В. Свит писа следното: „Вярващите обикновено издаваха ,един пронизващ крясък и падаха на пода като дървен труп‘. Изглеждаха като мъртви и често лежаха така с часове наред. Всички очевидци казват, че това е общо явление. Конвулсиите се изразяват по различен начин. Понякога засягат само един член от тялото, но често обхващат и цялото тяло или пък само главата . . . При някои главата се върти насам натам така силно, че очертанията на лицето почти не могат да се разпознаят.‘“ Питър Картрайт, бивш известен проповедник на пробудителните събрания, обяснява, че конвулсиите с течение на времето престават, ако вярващият не оказва никаква съпротива, а се моли; ако обаче започне да се противи, стават още по-силни.

В 1906 година, само няколко години след основаването на петдесятъчното движение, в едно жилище в Лос Анжелес се събрала една група за да чуе проповедника В. Дж. Сеймур. По време на неговата проповед цялата група „внезапно се струполи на пода“. Тази силна манифестация привлекла голяма тълпа от любопитни от цялата околност. Според едно съобщение в „Pentecostal Evangel“ от 6 април 1946 г. „събралите се крещяха така силно, че опорните стени се пукнаха, но никой не беше ранен“. След това те се преместиха в една стара дървена къща на Ацуза Стрийт (номер 312), която под петедесятниците стана много прочута. През следващите три години тук денонощно се провеждаха събрания. С това, развитието на петдесятъчното движение получи голям тласък.

При някои участници в събранията тези изявления на духа оказали влияние на израза на лицето и на движенията на тялото. Накрая Сеймур бил обезпокоен от това. Карл Брумбек в своята книга „Suddenly from Heaven“ („Внезапно от небето“), пише: „Той помоли настойчиво Пархам да дойде, защото нямаше вече власт върху хипнотичните сили, водещи към телесен екстаз, които действаха в негърските събрания в Юг. Той настойчиво молеше Пархам, колкото се може по-бързо да дойде и му помогне да установи, какво е истинско и какво фалшиво, за да може да се отстрани това, което не е от Бога.“

Според обяснение на Клод Кендрикс, ръководещ член на Есъмблис ъф Год (Божии събрания), „мисията Амуза се зачита като център, откъдето петдесятъчното движение се разпространи в много области в Съединените щати и също и в други страни.“

Много отцепнически групи

От петдесятъчното движение произлезоха две главни групи. Едната беше образувана от „Holiness communions“ („Осветяващи общности“), които в 1906 година заедно приеха учението на петдесятниците. Другата се състоеше от събрание на петдесятници, които бяха напуснали една от признатите религиозни общности или преди това никога не са били свързани с една такава.

С течение на времето се създадоха много други групи на петдесятъчното движение, други се отделиха от по-голямите групи. Просто не е възможно да се изброят всички. По значителните от тях са: „Есъмблис ъф Год“ (Божии събрания), „Чърч ъф Год“ (Божия църква), „Чърч ъф Год ин Храйст“ (Божия църква в Христос), „Юнайтит пенткостъл чърч инк.“ (Обединена петдесятъчна църква), „Пенткостъл чърч ъф Год ин Америка“ (Петдесятъчна църква в Америка), „Интернешънъл чърч ъф де форскуер Госпелс“ (Интернационална църква на четворното евангелие). В книгата си „Пиларс ъф пенткост“ („Стълбове на петдесятъчното движение“) Чарлз В. Конн, писач на историята на „Църквата на Бога“ пише: „Само в Северна Америка има 40 групи на петдесятъчното движение.“ Той признава, че „петдесятъчното движение за съжаление преживя много разделяния и разцепвания“. (Някои по-известни групи в Германия са: „Германска християнска мисия“, „Интернационална петдесятъчна община за решително християнство“, „Мисия пробуждаща света“ и „Апостолска вяра“.)

По-долу са изброени някои главни групи на петдесятъчното движение и броя на техните членове според „Йербук ъф америкен чърчъс 1963“ (Годишник на американските църкви за 1963 г.):

[Таблица]

Assemblies of God (Божии събрания) 514 317

Church of God in Christ (Божия църква в Христос) 411 466

United Pentecostal Church, Inc. 175 000 (Обединена петдесятъчна църква)

Pentecostal Church of God in America 109 000 (Петдесятъчна Божия църква в Америка)

Open Bible Standard Church 26 000 (Стандартна църква на отворената Библия)

International Church of the Foursquare Gospel 84 741 (Интернационална църква на четворното евангелие)

Pentecostal Assemblies of the World 45 000 (Световни-петдесятъчни събрания)

Church of God (Божия църква), Кливенланд, Тен. 179 651

Church of God, World Headquarters 71 606 (Божия църква, световен център)

Church of God of Prophecy 35 349 (Божия църква на пророкуване)

(Original) Church of God 6 000 ([Първоначална] Божия църква)

Pentecostal Holiness Church 55 502 (Осветяваща църква на петдесятъчно движение)

The Pentecostal Free Wili Baptist Church, Inc. 7 000 (Петдесятъчна църква на доброволно кръщение, обед.)

Pentecostal Fire–baptized Holiness Church 573 (С огън кръстена осветяваща църква на петдесятъчното движение)

Apostolic Overcoming Holy Church of God 75 000 (Свята Божия църква на апостолски победители)

Calvary Pentecostal Church 8 000 (Петдесятъчна църква от Голгота)

Elim Missionary Assemblies 4 000 (Елим-мисионерски събрания)

Emmanuel Holiness Church (Емануел–осветяваща църква) 1 200

International Pentecostal Assemblies 15 000 (Интернационални петдесятъчни събрания)

Pentecostal Church of Christ 1 198 (Петдесятъчна църква на Христос)

Общо 1 826 503

Усилия за обединяване

В последните години се направи опит за обединяване на разпокъсаното петдесятъчно движение. При някои групи тези усилия бяха успешни, но при главните групи това обединяване изглежда почти невъзможно. В последните години единични петдесятъчни обединения се свързаха с организации, имащи подобни възгледи като техните. Така например много от тях принадлежат към Нешионъл асосиейшън ъф еванжеликълс (Национално обединение на евангелисти), чийто президент е Томас Ф. Цимерман, ръководителят на „Божии събрания“.

Може би най-голямата крачка за обединение беше направена с основаването на Световната конференция на петдесятъчното движение, която за първи път се проведе в 1947 г. в Цюрих. На тази конференция беше дадено насърчение за обединяване на няколко общини. Основавайки се на това насърчение в 1948 г. се създаде „Пенткостъл фелоушип ъф норс Америка“ (Петдесятъчно сдружение в Северна Америка“.

Учения на вярата

Петдесятниците вярват, че чрез съвременното петдесятъчно движение, чийто особен характеристичен белег е говоренето на езици, се изпълняват предопределени библейски пророчества. Те твърдят, че свръхестествените видими изявления на духа не се ограничават с изливането на светия дух на Петдесятница в първото столетие. Според тяхното тълкувание, споменатия в Яков 5:7 („Превод на Лютер“) „ранния и късния дъжд“ се отнася за изливането на Божия дух. Изливането на Божия дух в първото столетие отговаря на „ранния дъжд“ и следователно трябва да има и „късен дъжд“. Според тях петдесятъчното движение произлезе от изливането на „късния дъжд“.

Според учението на петдесятъчното движение, духовното кръщение винаги е съпроводено с говорене на езици. Всички вярващи, които изживяха такова кръщение, били могли да говорят на езици, обаче не всички получавали „дарбата на говорене на езици“. Но това учение на петдесятъчното движение не се подкрепя от Библията.

Свръхестествените дарби на Божия дух — също и дарбата на говорене на езици — бяха дадени като вид легитимация на християнската еклезия, която в първото столетие още се намираше в самото начало. Затова след като достигна известна зрелост, те трябваше да бъдат премахнати. Апостол Павел каза: „Любовта никога не отпада. Но що се отнася до [дарби на] пророкуване, те ще бъдат премахнати; що се отнася до говорене на езици, те ще престанат“ (1 Коринтяни 13:8).

Тъй като петедесятниците търсят нещо, което Бог понастоящем не дава, изпадат в измамните маневри на Сатана и неговите демони (1 Тимотей 4:1). Крясъците, несвързаното мърморене, охканията, падането на пода и конвулсиите не са доказателство за Божия дух. Дори някои ръководещи личности на петдесятъчното движение признават, че известни крайни явления не могат да бъдат от Бога. Да си спомним за Сеймур, който писал на Пархам, да дойде и му помогне „да установи, какво е истинско и какво е фалшиво“.

Тези екстатични явления не наподобяват ли това, което може да се наблюдава при африкански медиум на Вуду култа. Такъв медиум може с часове наред да скача и при това да си кълчи краката и ръцете. Не ни ли напомнят тези движения на това, което можеше да се види при обладания от духовна сила младеж, когото доведоха при Исус? „Те го доведоха при него. И когато той го видя, духът веднага го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен“ (Марко 9:20).

Според Библията Божият дух не причинява такива безполезни явления при този, който го приема, а му помага за по-добро разбиране и го облагородява. Никъде не се докладва, че изливането на духа на Петдесятница е предизвикало такива явления при учениците. Вместо това, под влиянието на този дух, те започнаха да дават на многото юдеи дошли от различни страни в Ерусалим, ценно, укрепващо свидетелство за истината. Да, под неговото влияние, те можеха да говорят на езиците на тези хора (Деяния на апостолите 2:1–4, 14–40).

Несъмнено в събранията на петдесятъчното движение отвреме навреме искрено се произнасят думите „Господарю, Господарю“. Но Исус сам показа, че истинската религия не зависи от такива изказвания, а от вършенето на Божията воля. „Не всеки, който ми каже: ,Господарю, Господарю‘, ще влезе в Царството на небесата, а този, който върши волята на Баща ми, който е в небесата. В онзи ден мнозина ще ми кажат: ,Господарю, Господарю, не проповядвахме ли в твое име и не изгонвахме ли демони в твое име и не извършихме ли в твое име много мощни дела?‘ Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал!“ (Матей 7:21–23).

В началото на тази статия се описа протичането на едно събрание на петдесятъчното движение. Общо взето се апелира повече към чувствата отколкото да се провежда разумно изучаване, чрез което да бъдат обновени сърцето и ума. Цялото събрание се увлича чрез музика и ритъм. Подтиснатите от бремето на грижите на живота забравят своята печал. Всички черпят сила от задружното преживяване. Пренебрегнатият изведнъж се чувства в значителна роля, при която Бог лично действа с него и това му дава надежда. При тези събрания не е необходимо да се мисли, а просто да се оставиш да бъдеш ръководен от чувствата си. Говорителите твърдят много неща, без да ги докажат. Слушателите обаче им вярват, защото имат чувството, че са прави.

Въпреки, че при петдесятъчното движение може да се намери задоволяване на чувствата и възхищение от явленията окачествени като проява на Божия дух, трябва да се помни, че библейската истина е по-важна отколкото апелиращо на чувствата преживяване. В истинската религия не трябва да се оглеждаме за видими знаци, а да търсим библейската истина. Нашата вяра не трябва да почива на видими знамения, а на библейските истини, с които се запознаваме. Нека винаги да помним библейското предупреждение: „Но присъствието на беззаконния е според въздействието на Сатана и е с всякакво мощно действие и с лъжливи знамения и чудеса и с измама на неправдата за ония, които за отмъщение погиват поради това, че не приеха любовта към истината, за да бъдат спасени“ (2 Солунци 2:9, 10).

Тъй като петдесятниците сами признават, че при тях има също изявления на духа, които не са истински, както например потвърди В. Ж. Сеймур, не биха ли могли и другите с право да се поставят под въпрос? След като обладаност от демони може да предизвика такива явления, трябва ли действително да приемем, че някои се предизвикват от светия дух, а други от демони, така че трябва да се прави разлика между истинските и фалшивите? „Извор пуща ли от едно и също отверстие сладка и горчива вода?“ (Яков 3:11). Затова би трябвало съвсем трезвено и разумно да се проверят признаците, които посочват, че преживяванията на петдесятниците се приписват на влиянието на демони. Да не забравяме, че вдъхновеният апостол Павел предупредително писа на християни, че Сатан търси „с всякаква сила и лъжливи знамения и чудеса“ да заблуди всички, които „не приеха любовта към истината“ (2 Солунци 2:9, 10).

    Български издания (1985–2026)
    Излез
    Влез
    • Български
    • Сподели
    • Настройки
    • Copyright © 2026 Watch Tower Bible and Tract Society of Pennsylvania
    • Условия за употреба
    • Поверителност
    • Настройки за поверителност
    • JW.ORG
    • Влез
    Сподели