Април

Думите на Исус означават, че за да получим вечен живот, трябва да проявяваме вяра в неговата изкупителна жертва. (Еф. 1:7) Вярно е, че тези, които са от „другите овце“, не ядат от хляба и не пият от виното по време на Вечерята на Господаря. (Йоан 10:16) Въпреки това те извличат полза от тялото и кръвта на Исус, като проявяват вяра в изкупителната му жертва. (Йоан 6:53) От друга страна, помазаните, показват, че са част от новия договор и че имат надеждата да управляват с Исус в небето. Следователно независимо каква надежда имаме, за да имаме вечен живот, трябва да проявяваме силна вяра. w24.12 13, абз. 14, 16

По време на Вечерята на Господаря Исус дал на апостолите си безквасен хляб и им казал, че той представя неговото тяло. След това им дал вино и им казал, че то представя „кръвта на договора“. (Мар. 14:22-25; Лука 22:20; 1 Кор. 11:24) Този договор, който е наречен „новият договор“, е сключен само между Йехова и „дома на [духовния] Израил“, тоест тези, които ще управляват с Исус в „царството на Бога“. (Евр. 8:6, 10; 9:15) Това, което Исус казал по време на Вечерята на Господаря, се отнася за „малкото стадо“. Верните апостоли, които били там, са първите, които станали част от тази група. Затова именно те ще управляват с Исус в небето. w24.12 11, абз. 9-10

Исус бил предаден, арестуван, обиждан, наклеветен, осъден и дори измъчван. Накрая войниците го приковали на стълб. Докато Исус вярно понасял всички тези страдания, Йехова страдал дори повече. Йехова можел да използва безграничната си сила, за да предотврати всичко това, но не го направил. Защо? Накратко казано, от любов към нас. Жертвата на Исус е най-голямото доказателство колко много Йехова те обича. Той пожертвал най-скъпото си и се подложил на неописуема болка, за да те избави от греха и смъртта. (1 Йоан 4:9, 10) Няма съмнение, че Йехова иска да помогне на всеки един от нас да се бори с греха и да го победи! w24.08 6, абз. 13-14

Можем да разберем колко много ни обича Йехова, като помислим на какво бил готов, за да осигури откупа. Сатана казал, че никой няма да остане верен на Бога, когато е трудно. За да покаже, че Сатана е лъжец, Йехова позволил Синът му да страда, преди да умре. (Йов 2:1-5) Йехова трябвало да гледа как религиозните водачи се подиграват с него, как войниците жестоко го бичуват и как в крайна сметка го приковават на стълб. Накрая дори видял мъчителната смърт на скъпия си Син. (Мат. 27:28-31, 39) Йехова можел да се намеси във всеки един момент. (Мат. 27:42, 43) Но ако го бил направил, откупът нямало да бъде платен и щяхме да сме без надежда. Затова Йехова позволил Синът му да понесе всички страдания, докато накрая издъхнал. w25.01 22, абз. 7

Денят е 16 нисан 33 г. Учениците на Исус са обзети от тъга и страх. Двама от тях тръгват от Йерусалим към Емаус. Един непознат мъж се приближава и тръгва с тях. Учениците с болка му разказват за всичко, което се е случило на Исус. Но те никога няма да забравят това, което мъжът им казва в отговор. Започвайки от Моисей и всичките пророци, мъжът им обяснява защо Месията трябвало да страда и да умре. Когато тримата пристигат в Емаус, учениците най-сетне осъзнават, че непознатият всъщност е възкресеният Исус. (Лука 24:13-35) През последните 40 дни от живота си на земята Исус многократно се явявал пред учениците си. В този период той насърчавал своите натъжени и уплашени ученици и така те станали радостни и смели проповедници на добрата новина за Царството. w24.10 12, абз. 1-3

Въпреки че физическият растеж става от само себе си, никой не може да достигне духовна зрялост автоматично. Например християните в Коринт приели добрата новина, покръстили се, получили светия дух и научили много от апостол Павел. (Деян. 18:8-11) Въпреки това няколко години след покръстването си много от тях все още не били зрели. (1 Кор. 3:2) За да станем зрели, първо трябва да развием желание за това. Онези, които „обичат неопитността“ и предпочитат да останат духовни деца, никога няма да напреднат. (Пр. 1:22, бел. под линия) Не искаме да сме като голям човек, който не може да взема решения сам, а разчита за всичко на родителите си. Вместо това трябва да приемем, че ние носим отговорност за духовния си растеж. Ако още не си достигнал духовна зрялост, моли Йехова да ти помага „и да искаш, и да действаш“. (Флп. 2:13) w24.04 4, абз. 9-10

Йехова ни разкрива как се чувства, когато се налага да издаде присъда. (Езек. 33:11) Йехова не би унищожил с лека ръка някого завинаги. Той е изпълнен с милост и я проявява винаги, когато е възможно. Какво знаем за хората, които няма да бъдат възкресени? В Библията намираме само няколко примера. Исус посочил, че Юда Искариот няма да бъде възкресен. (Мар. 14:21; виж също Йоан 17:12) Той умишлено действал срещу Йехова и неговия Син. (Виж Марко 3:29 и бележките за изследване.) Исус казал, че някои от религиозните водачи, които му се противопоставяли, също щели да умрат без надежда за възкресение. (Мат. 23:33) А апостол Павел предупредил, че неразкайващите се отстъпници няма да бъдат възкресени. (Евр. 6:4-8; 10:29) w24.05 4, абз. 10-11

Когато сме близо до Йехова, Сатана не може да ни навреди трайно. (1 Йоан 3:8) В новия свят Йехова ще продължава да защитава верните си приятели не само от духовна вреда, но и от смъртта. (Откр. 21:4) Наистина е огромна чест да сме гости в шатъра на Йехова — да имаме трайно и близко приятелство с него. (Езек. 37:27) Но какво трябва да правим, за да продължаваме да сме негови гости? Ако някой те покани в дома си, ще искаш да се съобразиш с него. По подобен начин искаме да знаем какво очаква Йехова от нас, за да можем да продължим да сме негови гости. Ние много го обичаме, затова искаме да правим всичко по силите си да сме му „напълно угодни“. (Кол. 1:10) Поради тази причина трябва да изпитваме дълбока почит към него и никога да не забравяме кой е той. Това ще ни помага да избягваме поведение, което би го наранило, и „да ходим скромно“ с нашия Бог. (Мих. 6:8) w24.06 4, абз. 8-9

Йехова помолил Авраам да принесе в жертва сина си Исаак. Със сигурност сърцето на Авраам се късало от мъка само при мисълта за това. Въпреки всичко той се подготвил да изпълни тази задача. В последния момент обаче Бог го спрял. Тази случка ни показва какво щял да направи Йехова в бъдеще — щял да пожертва Сина си, когото толкова обичал. Само колко голяма е любовта на Йехова към хората! (Бит. 22:1-18) Векове по-късно, когато Моисеевият закон бил даден на израилтяните, те трябвало да принасят много жертви, за да бъдат изкупени греховете им. (Лев. 4:27-29; 17:11) Тези жертви показвали, че Йехова щял да осигури една по-велика жертва, която напълно щяла да спаси човечеството от греха. Бог казал на пророците си да запишат, че обещаното потомство, един специален Божи син, трябвало да страда и да умре, за да спаси човечеството, включително и теб, от греха и смъртта! (Иса. 53:1-12) w24.08 4, абз. 7-8

Когато четеш Библията, мисли как можеш да приложиш това, което си прочел. Докато четеш, се запитай: „Как мога да приложа тази информация днес или в бъдеще?“. Да кажем, че четенето ти за деня включва 1 Солунци 5:17, 18. След като прочетеш тези стихове, може да спреш и да помислиш колко често се молиш и колко дълбоки са молитвите ти. Може също да размишляваш за какво си благодарен на Йехова и да си поставиш за цел да му благодариш конкретно за три неща. Така само с няколко минути размисъл ще си станал и „слушател“, и „изпълнител на словото“. И представи си колко голяма ще е ползата, ако ден след ден се стараеш да прилагаш това, което си прочел. w24.09 4-5, абз. 9-10

Йехова ни е създал по прекрасен начин — да изпитваме повече щастие, когато даваме, отколкото когато получаваме. Радваме се да помагаме на братята и сестрите си и ни е приятно, когато ни благодарят. Но дори и да не го направят, пак се радваме, защото сме постъпили правилно. Не забравяй, че каквото и да дадеш, „Йехова може да ти даде много повече от това“. (2 Лет. 25:9) Просто няма как да сме по-щедри от Йехова! А няма по-хубаво нещо от това той да ни възнагради. Затова нека сме решени да подражаваме на щедростта на нашия небесен Баща! w24.09 31, абз. 20-21

Йехова е милостив и състрадателен. (Пс. 103:13; Иса. 49:15) Когато страдаме, той страда заедно с нас. (Зах. 2:8) Йехова е достъпен и лесно можем да станем негови приятели. (Пс. 25:14; Деян. 17:27) Освен това той е смирен; Йехова „се навежда, за да гледа небето и земята, възвисява нищия от пръстта“. (Пс. 113:6, 7) Как да не искаш да прославяш прекрасния ни Бог?! Прославяме Йехова, защото искаме другите да го опознаят. Много хора не знаят истината за Йехова. Защо? Защото Сатана ги е заслепил с ужасните си лъжи. (2 Кор. 4:4) Той е убедил хората, че Йехова е отмъстителен, че не се интересува от нас и че той е виновен за повечето страдания в света. Но ние знаем каква е истината! И имаме възможност да опровергаем лъжите за Йехова и така да му донесем слава. (Иса. 43:10) w25.01 3-4, абз. 6-7

Макар че Божият син Исус бил съвършен и вършел невероятни чудеса, поддръжниците на Сатана наговорили всевъзможни лъжи за него. Например религиозните водачи казали на хората, че Исус изгонва демоните „с помощта на владетеля на демоните“. (Мар. 3:22) А когато Исус бил изправен на съд, те го обвинили, че богохулства, и убедили хората да поискат смъртта му. (Мат. 27:20) По-късно противниците „подбудили и настроили“ хората да преследват Христовите последователи, които проповядвали добрата новина. (Деян. 14:2, 19) В Стражева кула от 1 декември 1998 г. се обяснява следното относно Деяния 14:2: „Като не се задоволили само с това да отхвърлят посланието, юдейските противници започнали злонамерена кампания, опитвайки се да създадат предубеждения у езическото население срещу християните“. Днес Сатана все още „заблуждава целия свят“. w24.04 11, абз. 15-16

Вечното бъдеще на един човек не зависи от това кога ще умре. Йехова е съвършеният Съдия — неговите решения са праведни и справедливи. (Пс. 33:4, 5) Можем да сме уверени, че „Съдията на цялата земя“ ще постъпи справедливо. Разумно е да направим заключението, че вечното бъдеще на един човек не зависи и от това къде живее. Немислимо е Йехова автоматично да определи милиони хора като „кози“ само защото живеят в страни, където не са имали възможност да научат за добрата новина. (Мат. 25:46) Праведният Съдия на цялата земя ги обича повече, отколкото ние някога бихме могли. Не знаем как Йехова ще направлява събитията по време на голямото бедствие. Може би някои от тези хора ще имат възможност да научат за Йехова, да повярват в него и да застанат на негова страна, когато той се освети пред народите. (Езек. 38:16) w24.05 12, абз. 14-15

Ние обичаме да си помагаме. (2 Кор. 8:4) Понякога обаче ни е нужна смелост, за да го правим. Например, когато има война, местните старейшини разбират, че братята и сестрите им се нуждаят от насърчение и подкрепа и може би, че трябва да им се осигури духовна храна и хуманитарна помощ. Тъй като обичат събратята си, старейшините са готови да рискуват собствената си безопасност, за да се погрижат за нуждите им. В такива трудни обстоятелства е важно да сме обединени. Затова бъди послушен на напътствията от местния клон. (Евр. 13:17) Старейшините трябва редовно да преглеждат местните уредби за подготовка за бедствие, както и напътствията от организацията за това как да действат, когато има извънредна ситуация. (1 Кор. 14:33, 40) Бъди смел, но предпазлив. (Пр. 22:3) Бъди разумен и не предприемай ненужни рискове. Разчитай на Йехова. Той може да ти помогне да се грижиш за братята и сестрите по безопасен начин. w24.07 4, абз. 8; 5, абз. 11

Цар Давид познавал Йехова и разчитал на него. Когато бил преследван от цар Саул и от други свои врагове, той молил Йехова за помощ. И когато Йехова му отговорил и го избавил, Давид казал: „Жив е Йехова!“. (Пс. 18:46) С тези думи той нямал предвид просто, че Бог съществува. Според една книга те изразяват увереността му, че Йехова е „живият Бог, който винаги действа в полза на народа си“. Да, Давид се убедил от личен опит, че Йехова е живият Бог, и това му помагало да продължава да му служи и да го възхвалява. (Пс. 18:28, 29, 49) Ако сме убедени, че Йехова е живият Бог, ще можем да му служим пламенно, ще имаме сили да издържаме на изпитанията и ще сме мотивирани да напрягаме всичките си сили в службата за него. Освен това ще бъдем решени да останем близо до Йехова. w24.06 20-21, абз. 3-4

Какво научаваме от думите на апостол Павел към солунците? Когато чуем нещо, което не е в хармония с това, което знаем от Библията, или чуем някакъв сензационен слух, трябва да сме проницателни. Веднъж в бившия Съветски съюз властите дали на братята писмо, което уж идвало от световната централа. Писмото насърчавало някои от братята да сформират отделна, независима организация. То изглеждало автентично, но верните братя не се заблудили. Те осъзнали, че посланието в писмото не съответства на това, на което били учени. Днес враговете на истината понякога използват интернет и социалните медии в опитите си да ни объркат и разединят. Можем да се защитим, като „не се объркваме лесно в мисленето си“, а внимателно анализираме дали това, което чуваме или четем, е в хармония с истините, които вече знаем. (2 Сол. 2:2; 1 Йоан 4:1) w24.07 12, абз. 14-15

Най-важното решение, което човек може да вземе, е да се отдаде на Йехова и да стане част от семейството му. Йехова би искал всеки да направи това. Той ще се радва хората да са негови приятели и да живеят вечно. (Втор. 30:19, 20; Гал. 6:7, 8) От друга страна, Йехова не принуждава никого да му служи. Той дава право на всеки сам да вземе решение. А ако един покръстен християнин извърши сериозен грях? В случай че не се разкайва, той трябва да бъде отстранен от сбора. (1 Кор. 5:13) Но дори тогава Йехова силно се надява, че съгрешилият ще се върне при него. Всъщност една от основните причини да осигури откупа, е да могат разкайващите се грешници да получат прошка. Нашият любещ Бог подканя съгрешилите да се разкаят. (Зах. 1:3; Рим. 2:4; Як. 4:8) w24.08 14, абз. 1-2

Когато апостол Йоан писал третото си писмо, някои разпространявали фалшиви учения и пречели на единството сред братята. Други обаче продължавали да „живеят според истината“. Те били послушни на Йехова и живеели „според неговите заповеди“. (2 Йоан 4, 6) Йоан бил благодарен и се радвал да чуе, че тези християни продължават да са верни. Те радвали не само него, но и самия Йехова. (Пр. 27:11) Каква е поуката за нас? Верността води до радост. (1 Йоан 5:3) Например ние сме щастливи, защото знаем, че радваме сърцето на Йехова. Йехова, от своя страна, се радва, когато устояваме на изкушенията и сме му послушни. Това радва също и ангелите. (Лука 15:10) Освен това ние се радваме, като виждаме, че и събратята ни остават верни. (2 Сол. 1:4) И когато дойде краят на тази система, управлявана от Сатана, ще се радваме, че сме останали лоялни на Йехова. w24.11 12, абз. 17-18

Колко време трябва да наблюдаваш някого, преди да му споделиш чувствата си? Ако избързаш, може да му изглежда, че си импулсивен. (Пр. 29:20) От друга страна, ако отлагаш прекалено дълго, може да те сметне за нерешителен, особено ако вече е забелязал, че го харесваш. (Екл. 11:4) Помни, че не е нужно да си напълно сигурен, че ще се ожениш за този човек, преди да говориш с него. Трябва обаче да си напълно сигурен, че си готов за брак и че другият човек може да е подходящ за теб. Какво да направиш обаче, ако усетиш, че някой харесва теб? Ако не изпитваш същото, се опитай да му го покажеш ясно с поведението си. Няма да е любещо да му даваш напразни надежди, ако нямаш интерес към него. (Еф. 4:25) w24.05 22-23, абз. 9-10

Само онези, които наистина са помазани и са верни, ще бъдат взети от Исус в небесното Царство. Помазаните, които не останат духовно будни, няма да бъдат взети заедно с останалите избрани. (Мат. 24:31) В по-общ смисъл всички Божии служители, независимо от надеждата си, трябва да приемат присърце предупреждението на Исус да останат верни и да са нащрек. Тъй като познаваме Йехова добре, ние не се съмняваме в преценката му. Затова, ако през последните години той е решил да помаже някого със светия дух, това не бива да ни притеснява. Да си припомним какво казал Исус в притчата за работниците на лозето за онези, които започнали да работят в последния час. (Мат. 20:1-16) Работниците, които отишли на лозето по-късно, получили същата заплата като онези, които работили от сутринта. По подобен начин, независимо кога един човек е помазан, той ще получи небесната си награда, ако остане верен докрай. w24.09 24, абз. 15-17

Исус ни е оставил най-добрия пример за това как да се справяме с несправедливостите. Той понесъл лошо отношение както от семейството си, така и от други хора. Роднините му казали, че е полудял. Религиозните водачи го обвинили, че действа с помощта на демоните, а римските войници му се подигравали, били го и в крайна сметка го убили. (Мар. 3:21, 22; 14:55; 15:16-20, 35-37) Исус издържал всички трудности, без да си отмъщава. Какво можем да научим от примера му? (1 Пет. 2:21-23) Исус наистина ни е оставил съвършен пример. Той знаел кога да говори и кога да запази мълчание. (Мат. 26:62-64) Когато другите говорили лъжи за него, понякога той решавал да не отговори нищо. (Мат. 11:19) Исус никога не заплашвал и не обиждал противниците си. w24.11 5, абз. 9-10

Представи си, че подаряваш на човек, когото обичаш, специален подарък, който е едновременно красив и практичен. Няма ли да си разочарован обаче, ако той просто го прибере някъде и повече не се сети за него? От друга страна, ако твоят приятел ти благодари и го използва, сигурно ще си много щастлив. Какво показва този пример? Йехова е пожертвал Сина си за нас. Само колко се радва, когато показваме, че сме благодарни за неговия скъпоценен подарък и за любовта, която го е подтикнала да даде откупа! (Йоан 3:16; Рим. 5:7, 8) С времето обаче може да започнем да приемаме откупа за даденост. Все едно прибираме някъде този подарък от Бога — хем се радваме, че го имаме, хем е далеч от очите ни. За да не стане така, трябва редовно да мислим за всичко, което Бог и Исус са направили за нас. w25.01 26, абз. 1-2

Не е задължително да си покръстен от много години, за да станеш старейшина. Но все пак ще е нужно да мине известно време, за да станеш зрял християнин. Трябва да покажеш, че си смирен като Исус и че си готов да изпълняваш всякакви задачи. Освен това трябва търпеливо да чакаш Йехова да ти възложи допълнителни отговорности. (Мат. 20:23; Флп. 2:5-8) Можеш да покажеш, че си лоялен, като се държиш здраво за Йехова и праведните му стандарти и следваш напътствията от организацията му. Библията ясно посочва, че един старейшина трябва да бъде способен да поучава. Това не означава, че трябва да си най-добрият докладчик. Много старейшини резултатно си служат с Библията в службата и на пастирски посещения, въпреки че не са забележителни докладчици. w24.11 23-24, абз. 14-15

Ако попаднеш на библейски откъс, който не разбираш напълно, направи изследване. След това размишлявай над прочетеното и мисли какво научаваш за Йехова, Сина му и тяхната любов към теб. (Пс. 119:97) Не се обезсърчавай, ако не откриваш нещо ново и вълнуващо всеки път, когато изучаваш. В известен смисъл ти си като златотърсач. Когато търсят злато, златотърсачите търпеливо пресяват пясъка, понякога часове и дори дни наред. Защо? Защото знаят, че и съвсем малко късче злато е много ценно. Но колко по-ценно е всяко едно съкровище, което можем да открием в Библията! (Пр. 8:10) Затова бъди търпелив и не спирай да учиш. (Пс. 1:2) w25.01 25, абз. 14-15

Йехова очаква да сме готови да прощаваме на онези, които ни нараняват. (Пс. 86:5; Лука 17:4; Еф. 4:32) Може да сме много наранени от думите или постъпките на някого, особено ако ни е близък приятел или роднина. (Пс. 55:12-14) Понякога може да сме толкова наранени, че се чувстваме така, сякаш някой ни е забил нож. (Пр. 12:18) Може да се опитваме да игнорираме чувствата си, но това би било като да оставим ножа в раната. Не можем да очакваме чувствата ни да изчезнат, ако просто ги игнорираме. Ако някой ни нарани, първоначалната ни реакция може да е да се ядосаме. Библията признава, че това е нормално, но ни предупреждава да не допускаме гневът да ни превземе. (Пс. 4:4; Еф. 4:26) Защо? Защото гневът не води до добри резултати. (Як. 1:20) Помни — да се ядосаш, е реакция, но да останеш ядосан, е решение. w25.02 15, абз. 4-6

Исус разказал една притча, която показва колко е неразумен човекът, който трупа пари, но не се стреми да е „богат в Божиите очи“. (Лука 12:16-21) Никой не знае какво ще донесе утрешният ден. (Пр. 23:4, 5; Як. 4:13-15) Освен това Исус казал, че всички, които искат да са негови последователи, трябва да са готови, ако се наложи, да се откажат от всичките си притежания. (Лука 14:33) Именно това направили християните в Юдея през първи век, и то с радост. (Евр. 10:34) Днес много братя понасят финансови загуби, понеже не подкрепят никоя политическа партия. (Откр. 13:16, 17) Какво им помага? Те имат пълно доверие в обещанието на Йехова: „Няма да те изоставя, нито ще те напусна“. (Евр. 13:5) Така че днес правим всичко, което зависи от нас, за да може да имаме това, от което се нуждаем, когато остареем. Но ако се случи нещо неочаквано, имаме доверие в Йехова, че ще се погрижи за нас. w25.03 29-30, абз. 13-14

Йехова не очаква от нас сами да напредваме духовно. Братята, които служат като пастири и учители в сбора, са подготвени да ни помагат да станем напълно зрели, „израснали до мярката на пълния ръст на Христос“. (Еф. 4:11-13) Йехова ни дава също светия си дух, за да ни помогне да имаме „Христовия ум“. (1 Кор. 2:14-16) Освен това Йехова ни е осигурил четирите евангелия, които описват как Исус мислил, говорил и постъпвал, докато бил на земята. Като подражаваме на примера му, можем да постигнем целта си да станем духовно зрели. Но за да напредваме към зрялост, трябва също да оставим зад себе си „началните учения за Христос“, тоест основните християнски учения. w24.04 4-5, абз. 11-12

Всеки ден трябва да вземаме различни решения. Някои са лесни, като например какво да ядем и кога да си легнем. Други обаче са по-трудни и може да засягат здравето, щастието, близките и поклонението ни. Разбира се, искаме решенията ни да са от полза за нас и семейството ни. Но най-вече искаме те да радват Йехова. (Рим. 12:1, 2) Важна стъпка е да събереш всички факти. Защо това е важно? Представи си един човек, който отива на лекар заради сериозен здравословен проблем. Дали лекарят ще реши какво лечение да му назначи, без да го пита нищо и без да го прегледа? Разбира се, че не. По същия начин и ти ще вземеш мъдро решение, ако първо събереш всички факти, които се отнасят за твоята ситуация. w25.01 14, абз. 1-3

Йехова е изпълнен с милост и не иска никой да бъде унищожен. (2 Пет. 3:9) Как той проявил милост към хора, които извършили сериозни грехове? Например цар Давид извършил прелюбодейство и убийство. Но той се разкаял и Йехова милостиво му простил. (2 Царе 12:1-12) Друг пример е цар Манасия, който вършил потресаващи неща през по-голямата част от живота си. Но дори в този случай Йехова намерил причина да прояви милост и да му прости, защото той искрено се разкаял. (2 Лет. 33:9-16) Тези примери ни напомнят, че Йехова проявява милост винаги, когато има основание за това. Той ще възкреси такива хора, защото те са осъзнали колко ужасно са постъпили и са се разкаяли. w24.05 4, абз. 12