Март

В Библията четем и за примери на хора, които били праведни, но впоследствие станали неправедни, като например цар Соломон. Той много добре познавал Йехова и стандартите му и Йехова богато го благославял. Въпреки това след време Соломон започнал да се покланя на фалшиви богове. Греховете му разгневили Йехова и последствията от тях траели векове наред. Вярно е, че в Библията се казва, че когато умрял, Соломон бил погребан „при прадедите си“ заедно с верни мъже като цар Давид. (3 Царе 11:5-9, 43; 4 Царе 23:13) Но дали начинът, по който бил погребан, е гаранция, че ще бъде възкресен? Библията не казва. В крайна сметка възкресението е подарък от любещия ни Бог и той го подарява на онези, на които иска да даде възможност да му служат вечно. (Йов 14:13, 14; Йоан 6:44) Дали Соломон ще получи такъв подарък? Йехова знае отговора, ние не. Това, което знаем, обаче е, че Йехова ще постъпи правилно. w24.05 4, абз. 9

Ние ставаме гости на Йехова в неговия шатър, когато му отдадем живота си. Той ни осигурява изобилие от духовна храна и сме приятели с другите му гости. Шатърът на Йехова не се намира на едно определено място, а е там, където има лоялни поклонници на Йехова. (Откр. 21:3) Какво да кажем за верните, които са починали? Дали те все още са гости в шатъра на Йехова? Да, защото Йехова ги помни добре и за него те сякаш са живи. Исус обяснил: „Това, че мъртвите биват възкресени, показва дори Моисей в разказа за трънливия храст, когато казва, че Йехова е ‘Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков’. Той не е Бог на мъртвите, а на живите, защото за него всички те са живи.“ (Лука 20:37, 38) w24.06 3-4, абз. 6-7

Садок отишъл в Хеврон въоръжен и готов за битка. (1 Лет. 12:38) Въпреки че бил свещеник и вероятно нямал много опит като войник, Садок бил готов да се бие заедно с Давид, за да защитава Израил от враговете му. Това със сигурност изисквало много смелост. Как Садок развил такава смелост? Той бил заобиколен от силни и смели мъже, така че със сигурност се учел от тях. Например Давид смело „водел Израил на военни походи“ и така си спечелил подкрепата на целия народ. (1 Лет. 11:1, 2) Когато се изправял срещу враговете си, Давид винаги разчитал на Йехова. (Пс. 138:3) Имало и други мъже, на които Садок можел да подражава, като Йодай и сина му Ванаия, който бил воин, както и 22-мата предводители, които били на страната на Давид. (1 Лет. 11:22-25; 12:26-28) w24.07 3, абз. 5-6

Савел яростно преследвал християните. Много от тях вероятно смятали, че Савел няма как да се промени. Но мисленето на Исус далеч превъзхождало ограничената гледна точка на хората. Той и Баща му видели хубавите качества на Савел. Исус казал: „Този човек е избран съд за мене“. (Деян. 9:15) Той дори извършил чудо, за да помогне на Савел да се разкае. (Деян. 7:58 — 8:3; 9:1-9, 17-20) След като станал християнин, Савел — познат вече като апостол Павел — често изразявал благодарността си за добротата и милостта, които му били оказани. (1 Тим. 1:12-15) Веднъж Павел научил за шокиращ случай на неморалност в сбора в Коринт. От това, което писал на братята и сестрите там, научаваме, че Йехова поправя служителите си с любов и проявява милост към тях, когато се разкаят. Научаваме също как можем да му подражаваме. w24.08 13, абз. 15-16

През вековете Йехова постепенно разкривал как грешните хора могат да са близки с него. Вторият син на Адам и Ева, Авел, бил първият човек, който проявил вяра в Йехова след бунта в Едем. Той обичал Йехова, искал да има одобрението му и да е близък с него и затова му принесъл жертва. Тъй като бил пастир, Авел взел няколко от агнетата си, заклал ги и ги принесъл на Йехова. Как реагирал Бог? В Библията се казва, че „погледнал благосклонно на Авел и на неговия принос“. (Бит. 4:4) Йехова приемал подобни жертви и от други хора, които го обичали и вярвали в него, като например Ной. (Бит. 8:20, 21) Като приемал такива жертви, той показал, че грешните хора могат да имат одобрението му и да станат близки с него. w24.08 3, абз. 5-6

Заради несправедливостите може да се чувстваме наранени и онеправдани. (Екл. 7:7) Същите чувства изпитвали и верни служители на Йехова като Йов и Авакум. (Йов 6:2, 3; Авак. 1:1-3) Въпреки че подобни чувства са разбираеми, не бихме искали заради тях да постъпим неразумно и да влошим ситуацията. Ако ни изглежда, че хората безнаказано вършат зло, може да започнем да се питаме дали си струва да постъпваме правилно. Псалмистът наблюдавал как злите се възползват от добрите и въпреки това сякаш имат успех. Той казал: „Такива са злите, които живеят винаги спокойно.“ (Пс. 73:12) Той бил толкова объркан, че започнал да се пита дали си струва да служи на Йехова, и казал: „Размишлявах, за да разбера това, но то ми се виждаше трудно.“ (Пс. 73:14, 16) w24.11 3, абз. 5-7

Прославяме Йехова, защото изпитваме дълбоко уважение към него. Имаме много причини да го уважаваме. Йехова е всемогъщ и има безгранична сила. (Пс. 96:4-7) Мъдростта му е голяма и ясно се вижда в нещата, които е направил. Той ни е дал живота и всичко, което го поддържа. (Откр. 4:11) Йехова е лоялен. (Откр. 15:4) Той винаги спазва обещанията си и всичко, което прави, има успех. (Ис. Н. 23:14) Нищо чудно, че пророк Йеремия казал: „Сред мъдреците на народите и във всички техни царства няма подобен на тебе“. (Йер. 10:6, 7) Със сигурност имаме много причини да уважаваме небесния си Баща. Но Йехова не просто си е заслужил уважението ни — той е спечелил любовта ни. Преди всичко прославяме Йехова, защото изпитваме силна любов към него. w25.01 3, абз. 5-6

Божиите противници се опитват да представят хубавите неща в организацията в лоша светлина. Например от Библията знаем, че Йехова очаква служителите му да са чисти във физическо, морално и духовно отношение. Следователно всеки, който върши нещо погрешно и не иска да се разкае, не може да остане в сбора. (1 Кор. 5:11, 12; 6:9, 10) Тъй като се подчиняваме на тази библейска заповед, противниците ни ни обвиняват, че не обичаме хората, че сме прекалено строги и нетолерантни. Трябва да помним кой е източникът на тези атаки. Сатана Дяволът е този, който стои зад невярната информация. Той е „бащата на лъжата“. (Йоан 8:44; Бит. 3:1-5) Затова можем да очакваме, че той ще използва хората, които го подкрепят, да разпространяват лъжи за организацията на Йехова. w24.04 10, абз. 13-14

Възможно е дори след като започне голямото бедствие, като видят унищожението на „Вавилон Велики“, някои да си спомнят, че Свидетелите на Йехова дълги години са говорили за това събитие. Възможно ли е такива хора да променят нагласата си? (Откр. 17:5) Това би било подобно на случилото се в Египет по времето на Моисей. Спомни си, че когато израилтяните напускали Египет, към тях се присъединило „голямо множество хора от други народи“. Някои от тях може да са повярвали в Йехова, след като видели, че предупрежденията на Моисей за Десетте бедствия се изпълняват. (Из. 12:38) Ако стане нещо подобно и след унищожението на Вавилон Велики, ще се възмутим ли, че хората са имали възможност да се присъединят към нас точно преди да дойде краят? Разбира се, че не! Искаме да подражаваме на нашия „милосърден и добър Бог, който не бърза да се гневи и е изпълнен с милост и истина“. (Из. 34:6) w24.05 11, абз. 12-13

Какво може да стане, ако се отклоним от „образеца на здравите думи“? Да разгледаме един пример. Сред християните през I в. очевидно се носел слух, че денят на Йехова вече е дошъл. Може би той тръгнал от писмо, което уж апостол Павел бил написал. Без да отделят време да проверят фактите, някои християни в Солун повярвали в този слух и дори започнали да го разпространяват. Но ако си били спомнили какво им говорил Павел, докато бил с тях, те нямало да се заблудят. (2 Сол. 2:1-5) Павел посъветвал братята си да не вярват на всяка дума и за да им помогне да не се подвеждат в бъдеще, той завършил второто си писмо до солунците с думите: „А това е моят поздрав, който аз, Павел, написах със собствената си ръка и който служи за знак във всяко писмо — така пиша аз“. (2 Сол. 3:17) w24.07 12, абз. 13-14

Вярата на евреите щяла да бъде изпитана, защото условията в Юдея се влошавали. Въпреки че някои от тях вече били понесли жестоко преследване, много други били приели християнството в период на относителен мир. Затова апостол Павел им напомнил, че ще имат още трудности и че трябва да са готови да останат верни дори до смърт подобно на Исус. (Евр. 12:4) Колкото повече се разпространявало християнството, толкова по-ожесточено ставало преследването от фанатичните юдеи. Само няколко години по-рано над 40 юдеи се обвързали с клетва, „че няма да ядат и да пият, докато не убият Павел“. (Деян. 22:22; 23:12-14) Но въпреки жестокото преследване било много важно християните да продължават да се покланят на Йехова заедно, да проповядват добрата новина и да укрепват вярата си. w24.09 11-12, абз. 15

Йоан бил близък приятел и апостол на Исус Христос. (Мат. 10:2) Той придружавал Исус в службата, бил свидетел на чудесата му и останал до него в трудностите му. Йоан присъствал на екзекуцията на Исус и го видял, след като бил възкресен. Освен това със собствените си очи видял как от малка група християните станали толкова много, че проповядвали добрата новина „сред цялото творение под небесата“. (Кол. 1:23) Към края на своя дълъг живот Йоан имал честта да запише няколко библейски книги. Той записал забележителното „откровение от Исус Христос“. (Откр. 1:1) Написал също евангелието, носещо неговото име. Освен това написал и 3 писма, които станали част от Библията. Третото писмо било до християнин на име Гай, когото Йоан много обичал и смятал за свое духовно дете. (3 Йоан 1) Думите на възрастния апостол насърчават истинските християни до ден днешен. w24.11 12, абз. 15-16

Мъж, който обича жена си, я цени и гледа на нея като на безценен подарък от Йехова. (Пр. 18:22; 31:10) Затова той се отнася към нея мило и с уважение дори и в най-интимните и лични аспекти на брака им. Той не би я принудил да участва в сексуални действия, които я унижават, карат я да се чувства неудобно или заради които съвестта ѝ може да я осъжда. Освен това той ще иска да пази и своята съвест чиста пред Йехова. (Деян. 24:16) Може да си сигурен, че Йехова вижда и цени усилията ти да почиташ съпругата си във всеки аспект от живота ви. Бъди решен да ѝ отдаваш почит, като отхвърляш всичко, което показва липса на любов, и като се отнасяш към нея мило, любещо и с уважение. Така ще покажеш, че наистина я обичаш и цениш. И най-вече, като почиташ жена си, ще запазиш най-важното си приятелство — приятелството си с Йехова! (Пс. 25:14) w25.01 13, абз. 17-18

Едно нещо, което отличава истинските християни, е пламенността им в проповедната служба. Тогава какво може да ни помогне да запазим и дори да увеличим пламенността си в службата? Можем да научим много за пламенността в службата от Исус. Когато бил на земята, той активно проповядвал и с времето полагал все повече усилия. Подобно на лозаря, който три години се грижел за смокинята, въпреки че не давала плод, Исус проповядвал около 3 години на юдеите, макар че много от тях не приели посланието му. Но както лозарят не се отказал от смокинята, така и Исус не се отказал от хората, нито намалил темпото. (Лука 13:6-9) Ние също можем да проявяваме пламенност като него, ако се учим от думите и делата му. w25.03 14-15, абз. 1-4

Да кажем, че си намерил някого, който може да е подходящ за теб. Трябва ли веднага да му покажеш, че имаш интерес? В Библията се казва, че мъдрият човек се информира, преди да действа. Затова ще е мъдро да наблюдаваш дискретно човека известно време, преди да му разкриеш чувствата си. Как можеш да наблюдаваш дискретно другия човек? Например на християнските събрания или на някакви събирания може да ти направят впечатление неща относно духовността, характера и поведението му. Запитай се кои са приятелите му и за какво говори. (Лука 6:45) Имате ли подобни цели? Може да попиташ също старейшините от неговия сбор или други зрели християни, които го познават добре, относно репутацията и качествата му. (Рут 2:11; Пр. 20:18) Докато наблюдаваш човека, внимавай да не го караш да се чувства неловко. Уважавай чувствата и личното му пространство — няма да е подходящо да си постоянно около него или да се опитваш да разбереш всичко за него. w24.05 22, абз. 7-8

Въпреки че някои се разкайват още при първата среща с комитета, за други може да е нужно повече време. Старейшините не стигат веднага до заключението, че човекът няма да се разкае. Вместо това може да уредят допълнителни срещи с него. Може би първата среща ще го накара да се замисли за думите им, да прояви смирение и да се помоли на Йехова за прошка. (Пс. 38:18) Така при следваща среща нагласата му може да е съвсем различна. С любов и съчувствие старейшините се стараят да помогнат на съгрешилия да се разкае. Те се молят на Йехова да благослови усилията им и се надяват, че техният събрат ще дойде на себе си и ще се разкае. (2 Тим. 2:25, 26) w24.08 23, абз. 12-13

Йехова не иска никой да бъде унищожен, а всички да се помирят с него. (2 Кор. 5:20) Ето защо той винаги е подканял служителите си, които са го изоставили, да се разкаят и да се върнат при него. Старейшините имат честта да си сътрудничат с Йехова и да помагат на съгрешилите да се разкаят. (Рим. 2:4; 1 Кор. 3:9) Представи си каква радост настъпва в небето, когато някой се разкае. Сърцето на небесния ни Баща прелива от радост всеки път, когато една от изгубените му овчици се върне в сбора! Като размишляваме за състраданието, добротата и незаслужената милост на Йехова, любовта ни към него не спира да расте. (Лука 1:78) w24.08 31, абз. 16-17

Ако допуснел хората да го направят цар, Исус щял да се намеси в политиката на юдеите, които по онова време били под властта на римляните. Въпреки натиска обаче той твърдо отказал да го направи и отишъл в планината. Това е много важен урок за всички нас! Разбира се, хората няма да искат от нас чудодейно да им осигуряваме хляб, да лекуваме болните или да ставаме царе. Но може да ни оказват натиск да гласуваме или да подкрепим някого, който според тях ще подобри нещата. Примерът на Исус обаче е ясен. Той не се намесвал в политиката и дори заявил: „Моето царство не е част от този свят.“ (Йоан 17:14; 18:36) Християните днес трябва да подражават на мисленето и действията на Исус. Ние подкрепяме Божието Царство, говорим на другите за него и се молим то да дойде. (Мат. 6:10) w24.12 3-4, абз. 5-6

Когато изучаваш, мисли как можеш да приложиш наученото. Например подражавай на справедливостта на Йехова, като си непредубеден. Подобно на Исус проявявай любов към Йехова и другите, като си готов да страдаш заради името на Йехова и като даваш всичко от себе си за братята и сестрите си. Освен това проповядвай на другите, за да могат и те да се възползват от прекрасния подарък на Йехова — откупа. Колкото повече научаваме за откупа и го ценим, толкова повече ще обичаме Йехова и Исус. Тогава и те ще ни обичат още повече. (Як. 4:8) Затова не спирай да учиш за откупа! w25.01 25, абз. 16-17

Днешният текст показва, че Йехова оставя греховете на хората, които се разкайват, зад себе си и повече не ги поглежда. Същото изречение може да бъде предадено и по следния начин: „Ти направи така, сякаш греховете ми никога не са съществували“. Библията подчертава тази мисъл с друго сравнение, записано в Михей 7:18, 19. Там се казва, че Йехова хвърля греховете ни в дълбините на морето. В древността за хората било невъзможно да извадят нещо, което е било хвърлено в морето. От тези сравнения разбрахме, че когато Йехова ни прощава, той сваля от нас товара на греховете ни. Точно както Давид казал: „Щастливи са онези, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити“. (Рим. 4:7) Ето това е истинската прошка! w25.02 9, абз. 7-8

Днес на земята има рай, който кипи от живот и най-различни дейности. В него има милиони хора, които се радват на истински мир. Те са решени никога да не го напускат и дори искат да помогнат на колкото се може повече хора да се присъединят към тях. Какъв е този рай? Това е духовният рай! Сатана е превърнал този свят в едно опасно място, изпълнено с омраза и зло. (1 Йоан 5:19; Откр. 12:12) Нашият любещ Бог вижда ужасното влияние на тази система, затова по невероятен начин е създал една спокойна среда, в която хората да се радват на мир и единство и да процъфтяват духовно. В Библията той сравнява духовния рай с „убежище“ и с „добре напоявана градина“. (Иса. 4:6; 58:11) С благословията на Йехова хората в този рай наистина процъфтяват въпреки тежките последни дни. (Иса. 54:14; 2 Тим. 3:1) w24.04 20, абз. 1-2

Ако имаш желание да се ожениш, сигурно си се молил за това. Разбира се, Йехова не обещава, че ще си намериш брачен партньор. Но за него твоите нужди и чувства са много важни и той ще ти помага, докато търсиш подходящ човек. Затова продължавай да му споделяш какво искаш и как се чувстваш. (Пс. 62:8) Моли се за търпение и мъдрост. (Як. 1:5) Но дори ако не намериш партньор толкова бързо, колкото ти се иска, Йехова обещава да продължава да се грижи за физическите и емоционалните ти нужди. (Пс. 55:22) Внимавай обаче търсенето на брачен партньор да не се превърне в най-важното нещо в живота ти. (Флп. 1:10) Щастието ти не зависи от това дали си женен, или не, а от взаимоотношенията ти с Йехова. (Мат. 5:3) А и докато си неженен, може да имаш по-голяма свобода да разшириш службата си. (1 Кор. 7:32, 33) Възползвай се от това. w24.05 21, абз. 4; 22, абз. 6

Колко дълго трябва да ходите? Прибързаните решения често водят до лоши последствия. (Пр. 21:5) Затова този период трябва да е достатъчно дълъг, за да се опознаете добре. Същевременно не бива ненужно да го проточвате. Библията казва: „Отлаганото очакване разболява сърцето“. (Пр. 13:12) Какво могат да направят другите за двама души, които се опознават? Можем например да ги поканим да хапнат с нас, да се включат в семейното ни поклонение или да правим нещо приятно заедно. (Рим. 12:13) Може също да ги придружаваме, за да не са сами, да им помагаме с транспорта или да ги поканим вкъщи, за да могат да говорят спокойно. (Гал. 6:10) Така че, ако някой брат и сестра те помолят да си им придружител, гледай на това като на ценна възможност да помогнеш на приятели. Внимавай да не ги оставяш напълно сами, но и бъди съобразителен, когато усетиш, че имат нужда да си поговорят насаме. w24.05 30, абз. 13-14

Старейшините се опитват да разберат какво е довело до грях. Например какво е отслабило приятелството на човека с Йехова? Дали е спрял да изучава редовно Библията или да ходи на служба? Станали ли са молитвите му нередовни и повърхностни? Спрял ли е да отхвърля погрешните желания? С какви хора е общувал? Какви развлечения е избирал? Как се е отразило всичко това на мисленето и желанията му? Осъзнава ли колко е наранил своя баща Йехова?Старейшините се стараят да помогнат на съгрешилия да осъзнае сериозността на ситуацията, като са любезни и задават добре обмислени въпроси, без да навлизат в ненужни подробности. (Пр. 20:5) За тази цел може да използват и примери. Възможно е още при първата среща човекът да изпита известно съжаление за това, че е поел по лош път. Дори е възможно да се разкае. w24.08 22, абз. 9-11

Исус пламенно проповядвал „добрата новина за Божието Царство“, защото знаел, че такава е волята на Баща му. Затова проповедната дейност била най-важното нещо в живота му. Дори през последните няколко месеца от живота си на земята той проповядвал „от град на град и от село на село“. (Лука 13:22) Освен това обучил други ученици, които да проповядват пламенно като него. (Лука 10:1) Проповедната дейност продължава да е най-важната работа, която ни е възложена от Йехова и Исус. (Мат. 24:14; 28:19, 20) Можем да увеличаваме пламенността си в службата, като гледаме на хората така, както Йехова гледа на тях. Той иска колкото се може повече хора да чуят добрата новина и да се спасят. (1 Тим. 2:3, 4) Затова ни учи как да сме по-добри учители на това животоспасяващо послание. Дори хората да не приемат истината сега, те може да имат тази възможност преди края на голямото бедствие. w25.03 15-16, абз. 5-7

Всеки един от нас ще трябва да използва обучената си от Библията съвест, за да прецени как да се отнася с човек, отстранен от сбора. Някои може да го поздравят и приветстват с добре дошъл, ако дойде на събрание. Въпреки това няма да водим дълги разговори или да прекарваме време заедно. Някои може да кажат: „Но нали в Библията пише, че ако поздравяваме такъв човек, ставаме съучастници на злите му дела?“. (2 Йоан 9, 10) От контекста на този стих обаче разбираме, че тук се говори за отстъпници и хора, които се опитват да накарат и други да постъпват погрешно. (Откр. 2:20) Следователно старейшините няма да посещават такива хора. Това не означава, че те не могат да се разкаят. Но докато не се опомнят, ние няма да ги поздравяваме и да ги каним на събрание. w24.08 30-31, абз. 14-15

След като нахранил хората, Исус казал на апостолите да се върнат в Капернаум, а той отишъл в планината, защото знаел, че хората искат да го направят цар. (Йоан 6:16-20) Докато апостолите били в лодката, се разразила буря със силен вятър и големи вълни. Тогава Исус дошъл при тях, ходейки по водата, и подканил и Петър да тръгне по водата. (Мат. 14:22-31) След като Исус се качил в лодката, бурята утихнала. Смаяни, учениците казали: „Ти наистина си Божи син.“ (Мат. 14:33) Явно те не виждали връзката между това чудо и чудото с хлябовете. Обърни внимание какво писал Марко: „[Апостолите] се удивиха много, защото не бяха разбрали какво означава чудото с хлябовете.“ (Мар. 6:50-52) Да, те не разбирали колко голяма сила получил Исус от Йехова да върши чудеса. w24.12 4, абз. 7

Можем да отвърнем на любовта на Йехова в периода на Възпоменанието, като му покажем колко сме благодарни за откупа. Освен да планираме самите ние да присъстваме, може да каним и другите хора. Добре е да им обясним как ще се проведе Възпоменанието. За целта може да им покажем клиповете „Защо Исус умрял?“ и „Да помним смъртта на Исус Христос“ на jw.org. Старейшините трябва да се погрижат да поканят неактивните. Представи си само каква радост ще има на небето и на земята, ако някоя от изгубените овце на Йехова се върне в стадото! (Лука 15:4-7) Освен това на самото Възпоменание можем да се постараем да поздравим не само останалите братя и сестри, но и новите и тези, които не са идвали отдавна. Искаме да се чувстват добре дошли. (Рим. 12:13) w25.01 29-31, абз. 15

Откупът ни разкрива справедливостта на Йехова, но още повече ни показва любовта му. (Йоан 3:16; 1 Йоан 4:9,10) Той изпратил Сина си да умре за нас, защото не само иска да живеем вечно, но и да сме част от неговото семейство. Когато Адам съгрешил, вече не бил част от семейството на Йехова. Затова и ние, когато се раждаме, не сме част от него. Но благодарение на откупа Йехова ни прощава и всеки, който вярва в него и му е послушен, в крайна сметка ще стане част от семейството му. Освен това още днес можем да се радваме на близко приятелство с Йехова и с братята и сестрите ни. Само колко много ни обича Йехова! (Рим. 5:10, 11) w25.01 21, абз. 6

Несъмнено сме съгласни, че откупът е безценен подарък! (2 Кор. 9:15) Благодарение на жертвата на Исус можем да сме близки приятели с Йехова. Освен това имаме надежда за вечен живот. Наистина имаме много причини да показваме признателността си към Йехова, който от любов към нас пожертвал Сина си! (Рим. 5:8) За да не забравяме това и да не приемаме откупа за даденост, Исус заповядал всяка година да честваме Възпоменанието на смъртта му. (Лука 22:19, 20) Тази година Възпоменанието ще се проведе на 2 април, четвъртък. Със сигурност искаме да присъстваме! В този период ще е от полза да отделим време да размишляваме за всичко, което Йехова и Исус са направили за нас. w25.01 20, абз. 1-2

Винаги можем да научим още за любовта на Йехова и Исус, ако размишляваме за това, което са направили за нас. Защо не опиташ в периода на Възпоменанието да прочетеш внимателно цяло евангелие или дори няколко? Но не чети твърде много глави наведнъж. Вместо да препускаш през материала, търси допълнителни причини да развиваш още по-силна любов към Йехова и Исус. Ако си покръстен вече много години, може да се чудиш дали е възможно да научиш нещо ново за справедливостта на Йехова, за любовта му или за откупа. Всъщност винаги можем да научим нещо ново дори и по добре познати теми. Така че се възползвай напълно от изобилието от духовна храна в изданията. w25.01 24-25, абз. 13-15