Как е организиран и ръководен сборът

В ПЪРВОТО си писмо до коринтяните апостол Павел записал следната важна истина за Бога: „Бог не е Бог на безредието, а на мира.“ По–нататък относно събранията на сбора той казал: „Нека всичко става с приличие и ред.“ (1 Кор. 14:33, 40)

² В самото начало на същото писмо апостолът обърнал внимание на разприте, които съществували в коринтския сбор. Павел подканил братята там „да говорят в съгласие“ и да бъдат „здраво обединени чрез едни и същи мисли и чрез едни и същи разсъждения“. (1 Кор. 1:10, 11) След това им дал съвети относно някои неща, които пречели на единството в сбора. Павел използвал човешкото тяло като пример, за да покаже, че е нужно единство и сътрудничество. Той подканил всички в християнския сбор, независимо от ролята си, любещо да се грижат един за друг. (1 Кор. 12:12–26) За да има такова хармонично сътрудничество, сборът трябва да е организиран.

³ Но как трябвало да е организиран християнският сбор? Кой щял да го организира? Каква трябвало да е структурата му? Кой щял да поеме ръководството? С помощта на Библията получаваме ясни отговори на тези въпроси. (1 Кор. 4:6)

ТЕОКРАТИЧНА ОРГАНИЗАЦИЯ

⁴ Християнският сбор бил основан на Петдесетница през 33 г. Какво знаем за сбора през първи век? Той бил организиран и ръководен теократично (от гръцки: „тео̀с“ — Бог, и „кра̀тос“ — управление). Тези две думи се срещат в 1 Петър 5:10, 11 и са преведени като „Бог“ и „мощ“. Вдъхновеният разказ за събитията в Йерусалим преди близо 2000 години недвусмислено показва, че основателят на сбора от помазани християни е Бог. (Деян. 2:1–47) Сборът бил негов дом, негово семейство. (1 Кор. 3:9; Еф. 2:19) Днес християнският сбор е организиран и функционира по същия начин както през първи век.

⁵ Отначало сборът през първи век се състоял от около 120 души. В изпълнение на Йоил 2:28, 29 светият дух бил излят най–напред върху тях. (Деян. 2:16–18) Но на същия ден още около 3000 души се покръстили във вода и се присъединили към сбора от помазани християни. Те били приели словото за Христос и „се посвещавали на учението на апостолите“. После Йехова всеки ден прибавял към тях „онези, които достигали до спасение“. (Деян. 2:41, 42, 47)

⁶ Сборът в Йерусалим толкова се разраснал, че юдейският първосвещеник се оплакал, че учениците били изпълнили града с учението си. Сред новите ученици в Йерусалим имало и много юдейски свещеници. (Деян. 5:27, 28; 6:7)

⁷ Исус казал: „Ще бъдете свидетели за мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до най–отдалечените краища на земята.“ (Деян. 1:8) Това се изпълнило, когато след смъртта на Стефан се надигнало голямо преследване в Йерусалим и учениците, които живеели там, се разпръснали из Юдея и Самария. Но където и да отидели, те продължавали да известяват добрата новина и да правят още ученици, сред които имало и самаряни. (Деян. 8:1–13) След време учениците имали успех и сред необрязаните хора от другите народи. (Деян. 10:1–48) В резултат на цялата тази проповедна дейност мнозина станали християни и извън Йерусалим се сформирали нови сборове. (Деян. 11:19–21; 14:21–23)

⁸ Какво било направено, така че всеки нов сбор да е организиран и ръководен по Божия начин, теократично? Под действието на Божия дух била установена уредба пастири да се грижат за стадото. Павел и Варнава назначили старейшини в сборовете, които посетили при първото си мисионерско пътуване. (Деян. 14:23) Библейският писател Лука разказва за срещата на Павел със старейшините на сбора в Ефес. Павел им казал: „Внимавайте за себе си и за цялото стадо, сред което светият дух ви е назначил като надзорници, да пасете сбора на Бога, който той откупи с кръвта на своя Син.“ (Деян. 20:17, 28) Те били подходящи за старейшини, защото отговаряли на библейските изисквания. (1 Тим. 3:1–7) Сътрудникът на Павел Тит бил упълномощен да назначи старейшини в сборовете в Крит. (Тит 1:5)

⁹ Били сформирани още сборове, но апостолите и старейшините в Йерусалим продължили да са начело на разрасналия се международен християнски сбор през първи век. Те служели като негово ръководно тяло.

¹⁰ Когато писал до сбора в Ефес, апостол Павел обяснил, че като следва ръководството на Божия дух и се подчинява на главенството на Исус Христос, християнският сбор може да остане обединен. Апостолът подканил християните да развиват смирение и да пазят „единството на духа“, като са в мир с всички в сбора. (Еф. 4:1–6) След това Павел цитирал Псалм 68:18 и го свързал с уредбата на Йехова духовно зрели мъже да служат на сбора като апостоли, пророци, проповедници на добрата новина, пастири и учители. Като дарове от Йехова, тези мъже щели да помогнат на целия сбор да достигне духовна зрялост и да е угоден на Бога. (Еф. 4:7–16)

ДНЕС СБОРОВЕТЕ СЛЕДВАТ ОБРАЗЕЦА ОТ ПЪРВИ ВЕК

¹¹ Днес сборовете на Свидетелите на Йехова са организирани по същия начин. Всички те заедно образуват обединен световен сбор, изграден около ядрото на помазаните с духа християни. (Зах. 8:23) Това е възможно благодарение на Исус Христос. Както обещал, той лоялно подкрепя помазаните си ученици „през всичките дни до завършека на тази система“. Хората, които се присъединяват към разрастващия се сбор, приемат Божията добра новина, безрезервно отдават живота си на Йехова и се покръстват като ученици на Исус. (Мат. 28:19, 20; Мар. 1:14; Деян. 2:41) Те признават „добрия пастир“ Исус Христос за Глава на цялото стадо, което се състои от помазани християни и „други овце“. (Йоан 10:14, 16; Еф. 1:22, 23) Това „едно стадо“ запазва единството си, като признава главенството на Христос и се подчинява на назначения от него „верен и разумен роб“. Нека продължаваме да оказваме пълно доверие на роба. (Мат. 24:45)

РОЛЯТА НА РЕЛИГИОЗНИТЕ СДРУЖЕНИЯ

¹² За да се осигурява духовна храна навреме и за да може добрата новина за Царството да бъде проповядвана, преди да дойде краят, са основани някои сдружения. Тези юридически лица са законно регистрирани в различни страни и си сътрудничат взаимно. Те улесняват проповядването на добрата новина по целия свят.

РОЛЯТА НА КЛОНА

¹³ Когато се основе клон, се назначава Комитет на клона от най–малко трима старейшини, който да се грижи за дейността в страната (страните) под надзора на този клон. Един от членовете на Комитета служи като координатор на Комитета на клона.

¹⁴ Сборовете в района на всеки клон са организирани в окръзи. Окръзите са различни по големина в зависимост от географските и езиковите особености и от броя на сборовете в района на клона. Във всеки окръг е назначен окръжен надзорник, който да служи на сборовете. Клонът осигурява на окръжните надзорници напътствия как да изпълняват задълженията си.

¹⁵ Сборовете са съгласни с уредбите, които са създадени за всеобща полза. Те приемат назначенията на старейшините, които ръководят клоновете, окръзите и сборовете. Сборовете разчитат на верния и разумен роб за духовна храна навреме. На свой ред верният роб се подчинява напълно на главенството на Христос, придържа се към библейските принципи и следва ръководството на светия дух. Като всички си сътрудничим в единство, се радваме на същите резултати като християните през първи век: „Сборовете биваха укрепвани във вярата и от ден на ден се увеличаваха числено.“ (Деян. 16:5)