Невинен цар е прикован на стълб

Исус е отведен недалече от града, за да бъде екзекутиран заедно с двама престъпници. Мястото е наречено Голгота, или Мястото на черепа, и се вижда от разстояние. (Лука 23:49)

Събличат тримата осъдени мъже и им дават вино с упойваща смирна и горчиви билки. Очевидно жените от Йерусалим са приготвили сместа и римляните позволяват осъдените на смърт да пият от нея, за да притъпят болката. Но щом я опитва, Исус отказва да пие. Защо? Той иска да има пълен контрол над разсъдъка си по време на това важно изпитание, иска да е в съзнание и да остане верен до смърт.

Исус е разпънат на стълба. (Марко 15:25) Войниците забиват в ръцете и краката му пирони, които разкъсват плътта и сухожилията, причинявайки силна болка. Щом стълбът е изправен, болката става още по-мъчителна, тъй като тежестта на тялото на Исус разкъсва допълнително раните. Той обаче не осъжда войниците, а се моли: „Татко, прости им, защото не знаят какво правят“. (Лука 23:34)

Римляните имат обичая да слагат надпис, на който е посочено престъплението на осъдения. Сега Пилат е поставил надпис, който гласи: „Исус Назарянина, царят на юдеите“. Той е написан на еврейски, латински и гръцки, за да може повечето хора да го прочетат. Така Пилат показва презрението си към юдеите, които са искали смъртта на Исус. Възмутени, главните свещеници възразяват: „Недей да пишеш „царят на юдеите“, а че той е казал, че е цар на юдеите“. Но Пилат не иска отново да го използват и отговаря: „Каквото написах, написах“. (Йоан 19:19-22)

Ядосаните свещеници повтарят лъжливите показания, дадени по-рано пред Синедриона. Не е изненадващо, че минаващите оттам клатят глава, подиграват му се и го обиждат: „Ей ти, нали щеше да разрушиш храма и да го построиш отново за три дни! Спаси се и слез от мъченическия стълб!“. Главните свещеници и книжниците също си говорят: „Нека Христос, царят на Израил, да слезе от мъченическия стълб, за да видим и да повярваме“. (Марко 15:29-32) Дори осъдените престъпници отляво и отдясно на Исус му се подиграват, макар че единствено той е напълно невинен.

Четиримата римски войници също се присмиват на Исус. Те може би пият кисело вино и подигравателно го слагат пред устата му, но той очевидно не може да се протегне и да пие. Римляните казват иронично относно надписа над главата на Исус: „Ако си Царят на юдеите, спаси се!“. (Лука 23:36, 37) Помисли само — човекът, който е показал, че е пътят, истината и животът, сега е подложен на незаслужена жестокост и присмех. Но той непоколебимо понася всичко, без да укорява нито наблюдаващите го юдеи, нито римските войници, които му се подиграват, нито двамата осъдени престъпници, приковани до него.

Четиримата войници са взели горната му дреха и са я разделили на четири части. Те хвърлят жребий, за да ги разпределят помежду си. Но долната дреха е с високо качество, „без шевове, изтъкана като едно цяло“. Войниците си казват: „Нека да не я късаме, а да хвърлим жребий, за да решим кой да я вземе“. Така изпълняват казаното в Писанието: „Те си разделиха дрехите ми и хвърлиха жребий за облеклото ми“. (Йоан 19:23, 24; Псалм 22:18)

По-късно единият от престъпниците осъзнава, че Исус наистина трябва да е цар. Той се скарва на другия престъпник с думите: „Нямаш ли поне малко страх от Бога, като и ти получи същото наказание? За нас то е справедливо, защото получаваме каквото сме си заслужили, но този човек не е направил нищо лошо“. Тогава той умолява Исус: „Исусе, спомни си за мен, когато станеш Цар“. (Лука 23:40-42)

Исус отговаря „Обещавам ти днес: ще бъдеш с мен“, но не в Царството, а „в рая“. (Лука 23:43) Това обещание се различава от онова, което е дал на апостолите, че ще седят на престоли с него в Царството. (Матей 19:28; Лука 22:29, 30) Този юдейски престъпник може да е чувал за рая на земята, който Йехова първоначално е осигурил като дом за Адам, Ева и потомците им. Сега престъпникът може да умре с тази надежда.