132 ГЛАВА
„Този човек наистина беше Божи Син“
МАТЕЙ 27:45-56 МАРКО 15:33-41 ЛУКА 23:44-49 ЙОАН 19:25-30
ИСУС УМИРА НА МЪЧЕНИЧЕСКИЯ СТЪЛБ
НЕОБИЧАЙНИ СЪБИТИЯ ОКОЛО СМЪРТТА НА ИСУС
Вече е обяд, около 12 ч. Необичайна тъмнина обхваща „цялата страна и продължава три часа“, или до 15 ч. (Марко 15:33) Странната тъмнина не е причинена от слънчево затъмнение. То би се появило по време на новолуние, но сега е периодът на Пасхата, когато луната е пълна. А и тази тъмнина продължава повече от няколко минути, както е при затъмнение. Следователно Бог е причинил тъмнината!
Представи си как въздейства това на тези, които се подиграват на Исус. Докато трае тъмнината, четири жени се приближават до мъченическия стълб. Това са майката на Исус, Саломия, Мария Магдалина и Мария, майката на Яков Малкия.
Апостол Йоан е заедно със скърбящата майка на Исус „до мъченическия стълб“. Мария гледа как синът, когото е родила и отгледала, е провесен и страда. Тя се чувства така, сякаш е пронизана от „дълъг меч“. (Йоан 19:25; Лука 2:35) Въпреки силната болка Исус мисли за нея. Той с усилие кимва към Йоан и казва на майка си: „Това ще е синът ти!“. Тогава кимва към Мария и казва на Йоан: „Това ще е майка ти!“. (Йоан 19:26, 27)
Исус поверява грижите за майка си, която очевидно вече е вдовица, на апостола, когото много обича. Исус знае, че полубратята му, другите синове на Мария, още не са повярвали в него. Затова взема мерки някой да се грижи не само за физическите, но и за духовните нужди на майка му. Какъв чудесен пример!
В края на тъмнината Исус казва: „Жаден съм“. Така се сбъдва казаното в Писанието. (Йоан 19:28; Псалм 22:15) Исус усеща, че Баща му е оттеглил защитата си от него, за да бъде изпитана верността му докрай. Христос извиква на арамейски език с галилейски диалект „Или, Или, лама савахтани?“, което означава „Боже мой, Боже мой, защо ме изостави?“. Някои от стоящите наблизо го разбират погрешно и възкликват: „Вижте! Той вика Илия“. Един от тях изтичва, слага гъба с кисело вино на тръстикова пръчка и я подава на Исус да пие. Другите обаче казват: „Оставете го! Да видим дали Илия ще дойде да го свали от стълба“. (Марко 15:34-36)
Тогава Исус извиква: „Изпълнено е!“. (Йоан 19:30) Да, той е изпълнил всичко, за което Баща му го е изпратил на земята. Накрая Исус казва: „Татко, поверявам ти живота си“. (Лука 23:46) Исус има пълно доверие в Йехова, че ще го възкреси. Затова след тези думи той отпуска глава и издъхва.
Тогава става голямо земетресение, от което скалите се разцепват. То е толкова силно, че гробниците край Йерусалим се отварят и мъртвите тела се показват. Минувачите, които ги виждат, влизат в „святия град“ и разказват какво са видели току-що. (Матей 12:11; 27:51-53)
Когато Исус умира, дългата и тежка завеса, която разделя Най-святото от Святото помещение в Божия храм, се раздира на две от горе до долу. Това удивително събитие е проява на Божия гняв срещу тези, които са убили Сина му, и показва, че пътят към Най-святото, самите небеса, вече е отворен. (Евреи 9:2, 3; 10:19, 20)
Ясно е защо хората изпитват силен страх. Офицерът, който отговаря за екзекуцията, заявява: „Този човек наистина беше Божи Син“. (Марко 15:39) Той може да е присъствал на процеса пред Пилат, когато се е обсъждало дали Исус е Божи син. Сега офицерът е убеден, че Исус е праведен и че наистина е Син на Бога.
Смутени от необичайните събития, други се връщат по домовете си, „удряйки се в гърдите“ в знак на мъка и срам. (Лука 23:48) Сред тези, които наблюдават от разстояние, са много жени, ученички на Исус, които понякога са пътували заедно с него. И те са развълнувани от всички тези забележителни събития.