106 ГЛАВА
Две притчи за лозе
МАТЕЙ 21:28-46 МАРКО 12:1-12 ЛУКА 20:9-19
ПРИТЧА ЗА ДВАМА СИНОВЕ
ПРИТЧА ЗА ЛОЗАРИ
В храма главните свещеници и старейшините току-що са попитали Исус „с какво право върши тези неща“. Отговорът му ги обърква и те не могат да кажат нищо. Сега той разказва притча, която разкрива какви са в действителност:
„Един човек имаше двама синове. Той отиде при първия и му каза: „Сине, отиди да работиш днес на лозето“. Той отговори: „Няма да отида“, но после съжали и отиде. След това отиде при другия и му каза същото. А той отговори: „Ще отида, татко“, но не отиде. Кой от двамата направи това, което искаше бащата?“. (Матей 21:28-31) Отговорът е очевиден — първият син.
Затова Исус заявява на противниците си: „Вярвайте ми, данъчните служители и проститутките ще влязат преди вас в Божието Царство“. Данъчните служители и проститутките първоначално не са служили на Бога. Но като първия син по-късно са се разкаяли и сега му служат. От друга страна, религиозните водачи са като втория син — твърдят, че служат на Бога, но в действителност не е така. Исус отбелязва: „Йоан [Кръстител] дойде и ви показа правилния път, но вие не му повярвахте. Данъчните служители и проститутките обаче му повярваха. Но вие, макар че видяхте това, пак не се разкаяхте и не му повярвахте“. (Матей 21:31, 32)
След това Исус разказва друга притча. От нея се вижда, че водачите не само пренебрегват службата за Бога, но и са зли. Той започва: „Един мъж засади лозе, направи ограда около него, подготви място за мачкане на грозде и построи наблюдателна кула. После го даде под наем на лозари и замина за чужбина. По време на гроздобера той изпрати един роб при лозарите, за да вземе от тях част от реколтата. Но те го хванаха, набиха го и го отпратиха с празни ръце. Той изпрати друг роб при тях, но те му разбиха главата и го унижиха. Тогава изпрати трети, но лозарите го убиха. Изпрати и много други — някои от тях набиха, а други убиха“. (Марко 12:1-5)
Разбират ли слушателите на Исус тази притча? Те може би се сещат за укорителните думи на Исаия: „Лозето на Йехова, Богът на небесните войнства, е домът на Израил. Жителите на Юда са насаждението, което той обичаше. И той се надяваше на справедливост, но ето, нарушаване на закона“. (Исаия 5:7) Притчата на Исус е подобна. Собственикът на лозето е Йехова, а лозето е народът на Израил, защитен като с ограда от Божия закон. Йехова е изпращал пророци да учат народа му и да му помагат да дава добри плодове.
„Лозарите“ обаче са се отнасяли лошо към изпратените при тях „роби“ и са ги убивали. Исус обяснява: „Остана му [на собственика на лозето] още един — любимият му син. Той го изпрати последен при тях, като си мислеше: „Към сина ми ще проявят уважение“. Но лозарите си казаха: „Това е наследникът. Хайде да го убием и наследството ще е наше!“. И те го хващат и го убиват. (Марко 12:6-8)
Сега Исус пита: „Какво ще направи собственикът на лозето?“. (Марко 12:9) Религиозните водачи отговарят: „Понеже са зли, той ще ги убие всичките до един и ще даде лозето на други лозари, които ще му дават реколтата, когато дойде време за това“. (Матей 21:41)
Така те несъзнателно се осъждат сами, защото са едни от „лозарите“ на „лозето“ на Йехова, народа на Израил. Реколтата, която той с право очаква от тях, включва вяра в неговия Син, Месията. Исус поглежда религиозните водачи и казва: „Никога ли не сте чели в Писанието: „Камъкът, който строителите отхвърлиха, стана главният крайъгълен камък. Това е от Йехова и е прекрасно в нашите очи.“?“. (Марко 12:10, 11) После заявява ясно: „Затова ви казвам, че Царството на Бога ще ви бъде отнето и ще бъде дадено на народ, който изпълнява Божията воля“. (Матей 21:43)
Книжниците и главните свещеници разбират, че „в тази притча [Исус] говори за тях“. (Лука 20:19) Повече от всякога те искат да го убият — него, законния „наследник“. Но се страхуват от хората, които го смятат за пророк. Затова в този момент не предприемат нищо.