Смокиня служи за урок по вяра

В понеделник следобед Исус се връща от Йерусалим във Витания на източния склон на Маслиновата планина. Вероятно прекарва нощта в дома на приятелите си Лазар, Мария и Марта.

На 11 нисан сутринта заедно с учениците си той отново тръгва към Йерусалим, където ще бъде в храма за последен път. Това ще е и последният ден, в който ще се появи на обществено място, преди да отпразнува Пасхата, да установи Възпоменанието за смъртта си, да бъде съден и екзекутиран.

По пътя през Маслиновата планина Петър забелязва дървото, което Исус е проклел предната сутрин. Той възкликва: „Учителю, виж! Смокинята, която прокле, е изсъхнала“. (Марко 11:21)

Но защо Исус е причинил изсъхването на дървото? Той разкрива причината: „Казвам ви истината, ако имате вяра и не се съмнявате, не само ще направите това, което аз направих със смокинята, но и ако кажете на тази планина „Вдигни се и се хвърли в морето“, ще стане така. Ще получите всичко, за което се молите с вяра“. (Матей 21:21, 22) Така Исус повтаря мисълта, която е казал по-рано, че вярата може да премества планини. (Матей 17:20)

Като кара дървото да изсъхне, Исус дава нагледен урок за вярата в Бога. Той казва: „Вярвайте, че вече сте получили всичко, за което се молите, и ще го имате“. (Марко 11:24) Какъв важен урок за всички последователи на Исус! Той е особено подходящ за апостолите, които скоро ще се сблъскат с тежки изпитания. Но има и друга връзка между изсъхването на смокинята и вярата.

Подобно на смокинята израилският народ създава погрешно впечатление. Хората от този народ са в договорни отношения с Бога и на пръв поглед спазват неговия Закон. Но като цяло на тях им липсва вяра и не дават добри плодове. Те дори отхвърлят Божия Син! Затова, като кара безплодната смокиня да изсъхне, Исус показва какво ще стане с този безплоден и безверен народ.

Скоро Исус влиза с учениците си в Йерусалим. Както обикновено той отива в храма и започва да поучава. Вероятно заради станалото предишния ден с мъжете, които обменят пари, главните свещеници и старейшините на народа го питат предизвикателно: „С какво право вършиш тези неща? И кой ти даде правото да ги вършиш?“. (Марко 11:28)

Исус отговаря: „Ще ви питам нещо. Ако ми отговорите, ще ви кажа с какво право върша тези неща. Кой изпрати Йоан да покръства? Бог или хората? Кажете ми“. Сега противниците му трябва да отговарят. Те започват да се съветват помежду си: „Ако кажем „Бог“, той ще каже „Тогава защо не му повярвахте?“. Но как да кажем, че е от хората?“. Те разсъждават така, понеже се страхуват от народа, „защото всички смятат, че Йоан наистина е пророк“. (Марко 11:29-32)

Противниците на Исус не могат да дадат подходящ отговор, затова казват: „Не знаем“. Той им отвръща: „Тогава и аз няма да ви кажа с какво право върша тези неща“. (Марко 11:33)