Колко е сериозно да си ученик на Исус?

Исус е дал ценни напътствия, докато е бил на гости на фарисея. Като продължава към Йерусалим, с него тръгват големи групи хора. Защо? Дали наистина тези хора искат да станат негови последователи, независимо какво ще се изисква от тях?

По пътя Исус казва нещо, което може би изненадва някои: „Ако някой дойде при мен, но обича повече баща си и майка си, съпругата и децата си, братята и сестрите си и дори собствения си живот, не може да бъде мой ученик“. (Лука 14:26) Какво има предвид?

Той не иска да каже, че тези, които стават негови последователи, не трябва да обичат роднините си. По-скоро има предвид, че трябва да обичат него повече от тях. Иначе ще са като човека в притчата за голямата вечеря, който отхвърля важна покана, защото току-що се е оженил. (Лука 14:20) За прародителя на юдеите Яков се казва, че „мразел“ Лия и обичал Рахил, в смисъл че обичал Лия по-малко, отколкото сестра ѝ Рахил. (Битие 29:31, бел. под линия)

Освен това Исус не насърчава учениците си да не ценят „собствения си живот“. Те по-скоро трябва да обичат Исус повече от живота си и да са готови да го изгубят, ако се наложи. Ясно е, че да станеш ученик на Христос, е сериозна стъпка. Тя не бива да се предприема с лека ръка, без да се обмисли внимателно.

Учениците на Исус може да понасят трудности и преследване, защото той казва: „Който не носи мъченическия си стълб и не ме следва, не може да бъде мой ученик“. (Лука 14:27) Те трябва да са готови да страдат подобно на Исус. Той дори е казал, че ще умре от ръцете на враговете си.

Така че хората, които пътуват с него, трябва да обмислят внимателно какво означава да си ученик на Христос. Той показва това с един пример: „Да речем, че някой от вас иска да построи кула. Няма ли първо да седне да пресметне разноските, за да види дали ще има достатъчно пари да я завърши? Иначе може да положи основите, но да не успее да я завърши“. (Лука 14:28, 29) Следователно, преди да станат негови ученици, тези хора трябва твърдо да са решили да изпълнят докрай тази отговорност. В подкрепа на това Исус дава друг пример:

„Ако някой цар тръгва на война срещу друг цар, няма ли първо да седне да обсъди със съветниците си дали с 10 000 войници ще може да победи другия, който идва срещу него с 20 000? Ако не може да го победи, ще изпрати посланици при него още докато той е далече, и ще го моли за мир“. За да подчертае мисълта, Исус казва: „Който от вас не се откаже от всичко, което притежава, не може да бъде мой ученик“. (Лука 14:31-33)

Разбира се, тези думи не важат само за хората на пътя с него. Всички, които учат за Христос, трябва да са готови да правят това, което той казва в този случай. Ако искат да са негови ученици, трябва да са готови да жертват всичко, което имат — притежанията си, дори живота си. Те трябва да мислят и да се молят по този въпрос.

След това Исус повдига тема, която е засегнал в Проповедта на планината. Той е казал, че учениците му са „солта на земята“. (Матей 5:13) Вероятно е имал предвид, че както буквалната сол е консервант, така и те имат запазващо действие върху хората, предпазват ги от духовен и морален упадък. Сега, когато службата му е към края си, той казва: „Няма съмнение, че солта е хубаво нещо. Но ако се обезсоли, как ще ѝ върнете солеността?“. (Лука 14:34) Слушателите му знаят, че има сол, която не е чиста, защото съдържа примеси, и затова е почти безполезна.

Така Исус показва, че дори тези, които от дълго време са ученици, не бива да позволяват решимостта им да намалее. В противен случай ще станат безполезни, като сол, която е изгубила солеността си. Тогава светът може да им се присмива. Нещо повече, те ще изгубят одобрението на Бога и дори ще опозорят името му. Исус подчертава колко е важно да не допускаме това, като казва: „Който има уши да слуша, нека слуша“. (Лука 14:35)