Бъди готов, верни управителю!

Исус е обяснил, че само едно „малко стадо“ ще има място в небесното Царство. (Лука 12:32) Но на тази чудесна награда не бива да се гледа лековато. Сега Исус показва колко е важно човек да има правилна нагласа, ако иска да е част от Царството.

Той съветва учениците си да бъдат готови за завръщането му с думите: „Облечете се и бъдете готови и нека лампите ви да са запалени. Бъдете като слуги, които чакат господарят им да се върне от сватбата, за да може, когато пристигне и почука на вратата, да му отворят веднага. Щастливи са слугите, чийто господар ги намери да бдят, когато си дойде!“. (Лука 12:35-37)

На учениците не им е трудно да разберат каква нагласа илюстрира Исус. Служителите от притчата са готови и чакат своя господар. Исус обяснява: „Дори [господарят] да се върне късно вечер [от около 21 ч. до полунощ] или след полунощ [от полунощ до около 3 ч.], ако ги завари да бдят, те ще са щастливи!“. (Лука 12:38)

Тези думи са нещо повече от съвет домашните служители да бъдат съвестни. Това става ясно от факта, че Исус, Човешкият Син, включва себе си в притчата. Той казва на учениците: „Вие също бъдете готови, защото Човешкият Син ще дойде в час, в който не предполагате“. (Лука 12:40) Следователно в някакъв бъдещ момент Исус ще дойде и иска последователите му — особено „малкото стадо“ — да са готови.

Петър иска да разбере добре мисълта на Исус, затова пита: „Господарю, само за нас ли е този пример, или за всички?“. Вместо да му отговори директно, Исус разказва друга притча, свързана с предходната: „Кой всъщност е верният и разумен управител, когото господарят ще назначи над служителите си, за да им дава необходимата храна навреме? Този служител ще е щастлив, ако господарят му го завари да прави това, когато се върне! Казвам ви, той ще го назначи да отговаря за всичките му притежания“. (Лука 12:41-44)

В първата притча „господарят“ очевидно е Исус, Човешкият Син. Тогава е логично „верният управител“ да са хора, които са част от „малкото стадо“, на което ще бъде дадено Царството. (Лука 12:32) Исус иска да каже, че някои членове на „малкото стадо“ ще се грижат за „служителите му“, като им дават „необходимата храна навреме“. Затова Петър и другите ученици, които Исус учи и храни духовно, могат да стигнат до извода, че в бъдеще ще има един период, в който Човешкият Син ще дойде. През този период ще действа уредба за духовно хранене на последователите му, „служителите“ на Господаря.

Исус подчертава и по друг начин, че учениците му трябва да бдят и да обръщат внимание на нагласата си. Възможно е някой да стане нехаен и дори да стигне дотам, че да се противопоставя на събратята си: „Но ако служителят си каже „Господарят ми се бави“ и започне да бие другите служители, да яде, да пие и да се напива, господарят му ще дойде в ден, в който не го очаква, и в час, за който не знае, ще го накаже много сурово и ще го изхвърли при неверните хора“. (Лука 12:45, 46)

Исус казва, че е дошъл да „запали огън на земята“. И го е направил, като е повдигнал въпроси, които предизвикват разгорещени спорове и водят до оборването на фалшиви учения и традиции. Това дори разделя хора, които се очаква да бъдат обединени, обръща „баща срещу син и син срещу баща, майка срещу дъщеря и дъщеря срещу майка, свекърва срещу снаха и снаха срещу свекърва“. (Лука 12:49, 53)

Всички тези мисли Исус насочва най-вече към учениците си. После се обръща към другите хора. Повечето от тях упорито отхвърлят доказателствата, че той е Месията, затова Исус им казва: „Когато видите, че на запад се появява облак, веднага казвате „Идва буря“, и така и става. И когато видите, че духа южен вятър, казвате „Ще дойде жега“, и тя идва. Лицемери, можете да разпознаете какво ще е времето, като гледате земята и небето, но защо не можете да разпознаете в какво време живеете?“. (Лука 12:54-56) Ясно е, че те не са готови.