Съвети относно богатството

Докато Исус е в дома на фарисея, навън се събират хиляди хора и го чакат. Подобно нещо е ставало и в Галилея. (Марко 1:33; 2:2; 3:9) Тук в Юдея много хора искат да го видят и чуят, показвайки различна нагласа от тази на фарисеите, с които е ял преди малко.

Първите думи на Исус се отнасят особено за учениците му: „Пазете се от кваса на фарисеите, тоест от лицемерието“. Исус вече е предупреждавал за това, но видяното при фарисея потвърждава важността на съвета му. (Лука 12:1; Марко 8:15) Фарисеите може да се опитват да прикрият злината си с престорена набожност, но те са опасност, която трябва да бъде разкрита. Исус обяснява: „Всичко скрито ще бъде разкрито и всяка тайна ще стане известна“. (Лука 12:2)

Вероятно много от хората, наобиколили Исус, са жители на Юдея и не са слушали ученията му в Галилея. Ето защо той повтаря някои основни неща. Исус подканя всички слушатели: „Не се страхувайте от тези, които убиват тялото, но не могат да направят нищо повече“. (Лука 12:4) Той отново набляга на необходимостта последователите му да вярват, че Бог ще се грижи за тях. Те трябва също да застанат на страната на Човешкия Син и да помнят, че Бог може да им помогне. (Матей 10:19, 20, 26-33; 12:31, 32)

Тогава един мъж от насъбралите се хора споделя своя належащ проблем: „Учителю, кажи на брат ми да раздели с мен наследството от баща ни“. (Лука 12:13) Според Закона първородният син получава двоен дял от наследството, така че няма място за спор. (Второзаконие 21:17) Изглежда обаче, че този мъж иска повече от полагащия му се дял. Исус мъдро отказва да вземе страна и пита: „Кой ме е назначил да съдя или да деля между вас?“. (Лука 12:14)

Тогава дава следния съвет на всички: „Внимавайте и се пазете от всякаква алчност, защото дори ако човек има много неща, животът му не зависи от тях“. (Лука 12:15) Колкото и богат да е някой, нали един ден ще умре и ще остави всичко? Исус подсилва тази мисъл със забележителна притча, която показва също колко е важно доброто име пред Бога:

„Земята на един богат човек даде голяма реколта. Затова той започна да си мисли: „Какво да направя? Няма къде да прибера реколтата“. Тогава си каза: „Ще направя така: ще съборя хамбарите си и ще построя по-големи. В тях ще прибера цялото си зърно и всичките си притежания. И ще си кажа: „Натрупал си хубави неща за години наред; отпусни се, яж, пий и се наслаждавай на живота“. Но Бог му каза: „Глупако, тази нощ ще умреш. Кой тогава ще получи всичко, което си натрупал?“. Така става с човека, който събира богатство за себе си, но не се стреми да е богат в Божиите очи“. (Лука 12:16-21)

И учениците, и останалите му слушатели може да бъдат впримчени в трупането на богатство. Или пък житейските грижи може да ги отклонят от службата за Йехова. Затова Исус повтаря хубавите съвети, които е дал преди около година и половина в Проповедта на планината:

„Спрете да се безпокоите за живота си — какво ще ядете, или за телата си — какво ще облечете. [...] Вижте гарваните: те не сеят, нито жънат, нямат хамбари или житници и въпреки това Бог ги храни. А колко по-ценни сте вие от птиците! [...] Вижте как растат цветята: те нито се трудят, нито предат, но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като някое от тях. [...] Затова спрете да се притеснявате какво ще ядете и какво ще пиете и спрете да се тревожите, [...] вашият Баща знае, че се нуждаете от тези неща. Поставяйте Царството му на първо място в живота си и той ще ви ги даде“. (Лука 12:22-31; Матей 6:25-33)

Кой ще постави Божието Царство на първо място в живота си? Исус разкрива, че това ще са сравнително малък брой верни хора, едно „малко стадо“. По-късно ще стане ясно, че те наброяват само 144 000. Какво ги очаква? Исус ги уверява: „Вашият Баща иска да ви даде Царството“. Те няма да се стремят да трупат богатство на земята, което може да бъде откраднато. Тяхното сърце ще бъде при „неизчерпаемото богатство на небесата“, където ще управляват с Христос. (Лука 12:32-34)