Защо ги очаква унищожение

Исус се е опитвал много пъти да подбуди хората да се замислят за позицията си пред Бога. Това става и след разговора му с хората пред дома на фарисея.

Някои споменават трагедията с галилейците, които римският управител Понтий Пилат е „убил, докато принасят жертви“. (Лука 13:1) Кога е станало това?

Вероятно тези галилейци са били убити, когато хиляди юдеи са протестирали срещу Пилат, защото е използвал пари от хазната на храма за строежа на акведукт, който да снабдява Йерусалим с вода. Той може да се е сдобил с парите със съдействието на управата на храма. Тези, които разказват трагедията, може би смятат, че това нещастие е сполетяло галилейците заради злите им дела. Исус обаче не е съгласен.

Той пита: „Мислите ли, че тези галилейци умряха, защото бяха по-големи грешници от останалите галилейци?“. И отговаря на въпроса си: „Разбира се, че не!“. Но използва този случай, за да предупреди юдеите: „Ако не се разкаете, всички вие също ще загинете“. (Лука 13:2, 3) След това споменава друга трагедия, която може би се е случила скоро и е свързана със строежа на акведукта. Той пита:

„Ами онези 18 души, върху които падна Силоамската кула и ги уби? Мислите ли, че бяха по-виновни от останалите жители на Йерусалим?“. (Лука 13:4) Хората може би смятат, че те са умрели, защото са били лоши. Исус отново не е съгласен. Той знае, че някои неща стават заради „времето и непредвидения случай“ и вероятно и в тази ситуация е било така. (Еклисиаст 9:11) Хората обаче трябва да си извадят поука от нея. Исус казва: „Ако не се разкаете, всички вие също ще загинете“. (Лука 13:5) Но защо набляга на това сега?

Заради момента от службата си, в който се намира. Той обяснява това със следната притча: „Един човек имаше смокиня в лозето си и дойде да търси плодове на нея, но не намери нищо. Тогава каза на лозаря: „Вече трета година идвам да търся плодове на тази смокиня, но не намирам нищо. Отсечи я! Защо да заема мястото напразно?“. А той му отговори: „Господарю, остави я и тази година и аз ще я окопая и наторя. Ако след това даде плодове, добре, но ако не даде, ще я отсечеш“. (Лука 13:6-9)

Повече от три години Исус се опитва да развие вяра в юдеите. Но сравнително малко от тях са станали ученици и може да се смятат за плод на труда му. Сега, в четвъртата година на службата си, той увеличава своите усилия. Образно казано, окопава и наторява смокинята — юдейския народ — като проповядва и поучава в Юдея и Перея. Какъв е резултатът? Само малко хора откликват. Като цяло народът не се разкайва и го очаква унищожение.

Слабият отклик проличава отново малко след това, в събота. Исус поучава в една синагога. Там вижда жена, която от 18 години е превита на две заради демона, който я измъчва. В израз на състрадание Исус ѝ казва: „Освобождавам те от болестта ти“. (Лука 13:12) Той полага ръце върху нея и тя веднага се изправя и започва да прославя Бога.

Това ядосва председателя на синагогата, който казва: „Има шест дни за работа. Елате да бъдете излекувани тогава, а не в събота“. (Лука 13:14) Той не отрича силата на Исус да лекува, а осъжда хората, които идват да бъдат излекувани в събота. Но Исус отговаря с ясна логика: „Лицемери, кой от вас няма да отвърже бика или магарето си в събота и да го заведе да пие вода? Не трябваше ли тогава тази жена, която е потомка на Авраам и която Сатана държа в плен цели 18 години, да бъде освободена в съботен ден?“. (Лука 13:15, 16)

Тогава противниците му се засрамват, а хората се радват на удивителните дела, които той върши пред очите им. После Исус повтаря и тук в Юдея две пророчески притчи за Царството, които е разказал по-рано от една лодка на Галилейското езеро. (Матей 13:31-33; Лука 13:18-21)