Исус възкресява сина на вдовица

Малко след като лекува слугата на офицера, Исус тръгва от Капернаум за град Наин на повече от 30 км на югозапад. Той не е сам. С него пътуват учениците му и голяма група хора. Когато наближават покрайнините на града, вероятно вече се стъмва. Там срещат голямо погребално шествие — юдеи изнасят тялото на млад мъж, за да го погребат.

Най-много от всички скърби майката. Тя е вдовица, а сега е загубила единственото си дете. След смъртта на мъжа си поне е имала него. Несъмнено е била силно привързана към скъпия си син, защото е възлагала надеждите и бъдещето си на него. Сега и той е починал. Кой ще бъде до нея занапред и ще я подкрепя?

Когато Исус вижда жената, сърцето му се свива поради огромната ѝ скръб и нещастието ѝ. Нежно, но и така, че да ѝ вдъхне вяра, той ѝ казва: „Недей да плачеш!“. Прави и още нещо. Приближава се и докосва носилката с тялото. (Лука 7:13, 14) При това опечалените хора изведнъж се спират. Много от тях навярно се питат какво означават думите на Исус и какво смята да направи.

А какво ли си мислят хората, които пътуват с него? Те са го виждали да лекува чудодейно много хора, но явно никога не са го виждали да възкресява. Въпреки че в далечното минало са ставали възкресения, дали Исус може да направи такова нещо? (3 Царе 17:17-23; 4 Царе 4:32-37) Той заповядва: „Младежо, казвам ти, стани!“. (Лука 7:14) Тогава младият мъж сяда и започва да говори. Исус го връща на неговата смаяна, но безкрайно щастлива майка. Тя вече не е сама.

Когато виждат младия мъж жив, хората започват да възхваляват Дарителя на живота Йехова с думите: „Велик пророк дойде сред нас“. Някои разбират значението на това чудо и казват: „Бог обърна внимание на народа си“. (Лука 7:16) Новината за удивителното събитие бързо се разнася в околността, като вероятно стига и до града на Исус Назарет на около 10 км. Разчува се дори в Юдея на юг.

Йоан Кръстител все още е в затвора и живо се интересува от чудесата, които върши Исус. Неговите ученици му разказват за тях. Как реагира той?