Посланието, което трябва да известяваме

„БОЙ СЕ ОТ БОГА И ПАЗИ ЗАПОВЕДИТЕ МУ“

МНОГО преди началото на християнската епоха Йехова казал на верния Авраам за една уредба, с която „всичките народи на земята“ щели да бъдат благословени. (Бит. 22:18) Освен това той вдъхновил Соломон да запише едно основно изискване, което важи за всички хора: „Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека.“ (Екл. 12:13) Но как хората от всички народи щели да научат за тези неща?

Макар че винаги е имало хора, вярващи в божиите слова, Библията показва, че усиленото целосветско свидетелстване, което щяло да достигне всички народи с добрата новина, било запазено за „деня на Господаря“. Той започна през 1914 г. (Откр. 1:10, НС) Относно това време в Откровение 14:6, 7 е предсказано, че под ръководството на ангелите това жизненоважно послание ще бъде известено „на всеки народ и племе, език и люде“. Те ще бъдат подканени: „Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.“ Божията воля е това послание да бъде разпространено. Ние имаме привилегията да участваме в тази дейност.

‘Истинският Бог.’ Йехова заявил „Вие сте Мои свидетели“ в ситуация, в която се обсъждал именно въпросът кой е истинският Бог. (Иса. 43:10) Посланието, което трябва да бъде разпространено, не е просто това хората да имат религия или да вярват в някакъв бог. По–скоро трябва да им бъде дадена възможност да научат, че Създателят на небето и на земята е единственият истински Бог. (Иса. 45:5, 18, 21, 22; Йоан 17:3) Само истинският Бог може надеждно да предсказва бъдещето. Ние имаме привилегията да покажем, че изпълнението на думите на Йехова в миналото дава сериозно основание за увереност в това, че всички негови обещания за бъдещето ще се изпълнят. — Ис. Н. 23:14; Иса. 55:10, 11.

Разбира се, много от хората, на които свидетелстваме, се покланят на други богове или твърдят, че не се покланят на никакъв бог. За да ни изслушат внимателно, може да се наложи да започнем разговора с нещо, което е от взаимен интерес. Можем да извлечем полза от примера, записан в Деяния 17:22–31. Обърни внимание на това, че макар и тактично, апостол Павел ясно казвал, че всички хора носят отговорност пред Бога, който е Създател на небето и земята.

Да известяваме божието име. Не пропускай да кажеш кое е името на истинския Бог. Йехова обича името си. (Из. 15:3; Втор. 28:58) Той иска хората да знаят това име. Направил е така, че славното му име да бъде включено в Библията над 7000 пъти. Ние носим отговорността да запознаем хората с него. — Втор. 4:35.

Бъдещите перспективи за живот на всички хора зависят от това дали познават Йехова и дали го призовават с вяра. (Йоил 2:32; Мал. 3:16; 2 Сол. 1:8) Но повечето хора не познават Йехова. Сред тях има мнозина, които твърдят, че се покланят на Бога на Библията. Дори да имат Библия и да я четат, пак може да не знаят личното име на Бога, защото то е премахнато от много съвременни преводи. Единственото нещо, което някои хора знаят за името Йехова, е това, че техните религиозни водачи им казват да не го използват.

Как можем да запознаем хората с божието име? Няма нищо по–въздействащо от това да им го покажем в Библията — в собствения им екземпляр, ако е възможно. В някои преводи това име се появява стотици или дори хиляди пъти. В други, като например „Синодално издание на Библията“, се появява в Битие 22:14, в Изход 15:3 или Осия 12:5, или може да се намери в бележка под линия в Изход 6:3. Там, където в текста на езика на оригинала се намира личното име на Бога, много преводи поставят заместващи изрази като „Господ[ар]“ и „Бог“ с по–различен шрифт. В случаите, когато съвременни преводачи са изпуснали навсякъде личното име на Бога, може да се наложи да използваш по–стар превод на Библията, за да покажеш на хората какво е било направено. В някои страни може да посочиш, че божието име се среща в религиозни химни, произведения на изкуството или в надписи на обществени сгради.

Дори за онези, които се покланят на други богове, може да се използва резултатно Йеремия 32:17–19. В него не само се посочва името на Бога, но и ясно се обяснява кой е той.

Недей да заместваш името Йехова с изрази като „Бог“ и „Господ[ар]“, както прави т.нар. християнство. Това не означава, че трябва да използваш името в началото на всеки разговор. Някои хора, които са предубедени, може да прекратят разговора. Но след като установиш основа за разговора, не се притеснявай да използваш божието име.

Трябва да отбележим, че Библията използва личното име на Бога по–често, отколкото е общият брой на случаите, в които използва титли като „Господар“ и „Бог“. Въпреки това библейските писатели не са се опитали да включат божието име във всяко изречение. Те са го използвали съвсем естествено, спонтанно и с уважение. Това е добър образец, който да следваме.

Личността, наричана с това име. Въпреки че фактът, че Бог има лично име, е сам по себе си важна истина, това е само едно от нещата.

За да обичат Йехова и да го призовават с вяра, хората трябва да знаят какъв Бог е той. Когато казал името си на Моисей на Синайската планина, Йехова направил много повече от това да повтори просто думата „Йехова“. Той обърнал внимание на някои от своите забележителни качества. (Из. 34:6, 7) Това е пример, на който трябва да подражаваме.

Когато говориш за благословиите на Царството — независимо дали свидетелстваш на новозаинтересувани хора, или изнасяш доклади пред сбора, — посочи какво показват те за Бога, който дава такива обещания. Когато споменаваш неговите заповеди, подчертай мъдростта и любовта, които те отразяват. Обясни, че божиите изисквания не ни тежат, но по–скоро са за наша полза. (Иса. 48:17, 18; Мих. 6:8) Покажи как всеки израз на силата на Йехова разкрива нещо за неговата личност, за стандартите му и за целта му. Обърни внимание на равновесието, което се вижда в начина, по който Йехова проявява качествата си. Нека хората да те чуят как изразяваш собствените си чувства към него. Твоята любов към Йехова може да подбуди такава любов у другите.

Неотложното послание в наши дни призовава всички хора да се боят от Бога. Чрез онова, което казваме, трябва да се стремим да изграждаме такъв богоугоден страх. Това е ползотворен страх — страхопочитание пред Йехова, дълбока почит към него. (Пс. 89:7) Той обхваща съзнаването на факта, че Йехова е Върховният съдия и че нашите перспективи за бъдещ живот зависят от неговото одобрение. (Лука 12:5; Рим. 14:12) Следователно този страх е съчетан с дълбока любов към Бога и съответно със силно желание да му бъдем угодни. (Втор. 10:12, 13) Освен това богоугодният страх ни подтиква да мразим онова, което е лошо, да се подчиняваме на заповедите на Бога и да му се покланяме с цяло сърце. (Втор. 5:29; 1 Лет. 28:9; Пр. 8:13) Той ни предпазва да не се опитваме да служим на Бога, докато в същото време обичаме нещата от света. — 1 Йоан 2:15–17.

Божието име — „укрепена кула“. Хората, които наистина опознават Йехова, се радват на голяма защита. Това не е само защото използват личното му име или защото могат да изброят някои от качествата му. Това е така, защото уповават на самия Йехова. В Притчи 18:10, НС, се казва за тях: „Името на Йехова е укрепена кула. В нея бяга праведният и бива защитен.“

Използвай добре възможностите да подбуждаш другите да уповават на Йехова. (Пс. 37:3; Пр. 3:5, 6) Такова упование показва вяра в него и неговите обещания. (Евр. 11:6) Когато ‘призовават името на Йехова’ (НС), защото знаят, че той е Върховният владетел, защото обичат пътищата му и изцяло вярват, че истинското спасение може да дойде само от него, тогава — както ни уверява божието Слово — те ще бъдат спасени. (Рим. 10:13, 14) Като учиш другите, помагай им да изграждат такава вяра във връзка с всеки аспект от живота.

Много хора се сблъскват с огромни лични проблеми. Те може да не виждат изход от тях. Подканяй ги да научат пътищата на Йехова, да уповават на него и да прилагат каквото научават. (Пс. 25:5) Насърчавай ги да се молят усилено за помощ от Бога и да му благодарят за неговите благословии. (Флп. 4:6, 7) Когато опознаят Йехова не само чрез четене на определени откъси от Библията, но и като изпитат изпълнението на неговите обещания в живота си, ще започнат да изпитват сигурността, идваща с истинското разбиране на онова, което представя името на Йехова. — Пс. 34:8; Йер. 17:7, 8.

Използвай добре всяка възможност да помагаш на хората да оценят колко е мъдро да се покланят на истинския Бог, Йехова, и да спазват неговите заповеди.

‘ДА СВИДЕТЕЛСТВАМЕ ЗА ИСУС’

СЛЕД своето възкресение и преди завръщането си на небесата Исус Христос дал напътствия на своите ученици с думите: „Ще бъдете свидетели за мене ... до края на земята.“ (Деян. 1:8) Лоялните служители на Бога в наши дни са описани като онези, които ‘свидетелстват за Исус’. (Откр. 12:17) Колко прилежен си ти относно това свидетелстване?

Много хора, които искрено твърдят, че вярват в Исус, не знаят нищо за неговото предчовешко съществуване. Те не съзнават, че той наистина бил човек, когато живял на земята. Не разбират какво се има предвид с това, че е Син на Бога. Знаят много малко за неговата роля в изпълнението на божията цел. Не знаят какво прави сега и не съзнават как техният живот ще бъде засегнат от онова, което той ще направи в бъдеще. Те може дори погрешно да мислят, че Свидетелите на Йехова не вярват в Исус. Ние имаме привилегията да се постараем да кажем истината за тези неща.

Други не вярват, че в действителност е живял някой като описания в Библията Исус. Някои гледат на Исус просто като на велик човек. Мнозина отхвърлят идеята, че той е Син на Бога. ‘За да свидетелстваме за Исус’ пред такива хора, са нужни много усилия, търпение и тактичност.

Каквато и да е гледната точка на твоите слушатели, те се нуждаят от познание за Исус Христос, ако искат да се възползват от божията уредба за вечен живот. (Йоан 17:3) Ясно изразената воля на Бога е всички хора ‘открито да признаят, че Исус Христос е Господар’, и да се подчиняват на неговата власт. (Флп. 2:9–11, НС) Затова ние не можем просто да избегнем този въпрос, когато се срещаме с хора, които имат здраво установени, но погрешни възгледи или явни предразсъдъци. Докато в някои случаи можем да говорим свободно за Исус Христос — дори при първото посещение, — при други случаи може да се налага да споменем дискретно нещо, което да помогне на слушателите ни да започнат да мислят правилно за него. Освен това може да е необходимо да помислим за начини, по които да представим допълнителни аспекти на този въпрос при следващи посещения. Но може би няма да е възможно да обсъдим всичко по темата, докато не започнем домашно изучаване на Библията с този човек. — 1 Тим. 2:3–7.

Изключително важната роля на Исус в божията цел. Трябва да помогнем на хората да разберат, че щом като Исус е „пътят“ и ‘никой не отива при Отца, освен чрез него’, е невъзможно те да имат одобрени взаимоотношения с Бога, ако не вярват в Исус Христос. (Йоан 14:6) Ако човек не осъзнава важната роля, която Йехова е определил на своя първороден Син, не е възможно да разбере Библията. Защо? Защото Йехова е направил този Син ключовата фигура в изпълнението на своята цел. (Кол. 1:17–20) Библейските пророчества се въртят около този факт. (Откр. 19:10) Исус Христос е този, чрез когото е осигурено разрешение на всички проблеми, породени от бунта на Сатан и греха на Адам. — Евр. 2:5–9, 14, 15.

За да разбере ролята на Христос, човек трябва да осъзнае, че хората са в окаяно положение, от което не могат да се освободят сами. Всички ние се раждаме в грях. Това може да ни въздейства по различни начини в живота. Но рано или късно то води до смъртта. (Рим. 3:23; 5:12) Разсъждавай върху този факт заедно с онези, на които свидетелстваш. После обясни, че посредством жертвата на Исус Христос Йехова любещо е направил възможно хората, които проявяват вяра в тази уредба, да бъдат освободени от греха и смъртта. (Мар. 10:45; Евр. 2:9) Така пред тях е открита перспективата да се радват на вечен живот в съвършенство. (Йоан 3:16, 36) Това не е възможно по никакъв друг начин. (Деян. 4:12) Като учител, независимо дали насаме, или пред сбора, прави повече от това да казваш само тези факти. Любезно и търпеливо изграждай у слушателите си чувство на признателност за ролята на Христос като наш Изкупител. Признателността за тази уредба може да окаже силно въздействие върху нагласата на един човек, върху поведението му и целите му в живота. — 2 Кор. 5:14, 15.

Разбира се, Исус принесъл живота си като жертва само веднъж. (Евр. 9:28) Но понастоящем той активно служи като Първосвещеник. Помогни на другите да разберат какво означава това. Дали изпитват стрес, разочарование, страдания или проблеми поради недоброто отношение на хората около тях? Когато бил човек, Исус изпитал всичко това. Той знае как се чувстваме. Тъй като сме несъвършени, дали виждаме нуждата от божията милост? Ако се молим на Бога за прошка въз основа на жертвата на Исус, той действа като „помощник при Бащата“. Той състрадателно „се застъпва за нас“. (1 Йоан 2:1, 2, НС; Рим. 8:34, Ве) Въз основа на жертвата на Исус и посредством неговата служба като Първосвещеник, ние имаме възможността да се приближим до „престола на благодатта“, или незаслужената милост на Йехова, за да получим помощ навреме. (Евр. 4:15, 16) Макар че сме несъвършени, помощта на Исус като Първосвещеник ни дава възможност да служим на Бога с чиста съвест. — Евр. 9:13, 14.

Освен това Исус притежава голяма власт като назначен от Бога глава на християнския сбор. (Мат. 28:18; Еф. 1:22, 23) Като такъв, той осигурява необходимото ръководство в съгласие с божията воля. Когато учиш другите, им помогни да разберат, че Исус Христос, а не някой човек, е главата на сбора. (Мат. 23:10) Още в началото покани заинтересуваните на събранията на местния сбор, където изучаваме Библията с помощта на материал, осигурен чрез „верния и разумен слуга“. Обясни им не само кой е „слугата“, но и кой е Господарят, така че да научат за главенството на Исус. (Мат. 24:45–47) Запознай ги със старейшините и посочи на какви библейски изисквания трябва да отговарят те. (1 Тим. 3:1–7; Тит 1:5–9) Обясни, че сборът не принадлежи на старейшините, но че те ни помагат да вървим в стъпките на Исус Христос. (Деян. 20:28; Еф. 4:16; 1 Пет. 5:2, 3) Помогни на тези заинтересувани да разберат, че има едно организирано целосветско общество, действащо под главенството на Христос.

От евангелията научаваме, че когато Исус влязъл в Йерусалим малко преди смъртта си, учениците му го приветствали като „онзи, който идва като Цар в името на Йехова“. (Лука 19:38, НС) Като изучават Библията по–задълбочено, хората научават, че Йехова е дал на Исус властта да управлява, което засяга хората от всички народи. (Дан. 7:13, 14) Когато изнасяш доклади в сбора или водиш изучавания, изграждай разбиране и признателност за това, което управлението на Исус трябва да означава за всички нас.

Наблегни на това, че нашият начин на живот показва дали наистина вярваме, че Исус Христос е Цар и дали с готовност се подчиняваме на неговото управление. Обърни внимание на работата, която Исус — след като бил помазан за Цар — възложил на последователите си да вършат. (Мат. 24:14; 28:18–20) Обсъди какво казал Исус, Чудесният съветник, относно нещата, които трябва да са най–важни в живота. (Иса. 9:6, 7; Мат. 6:19–34) Насочи вниманието към духа, който Князът на мира казал, че последователите му ще проявяват. (Мат. 20:25–27; Йоан 13:35) Внимавай да не започнеш да определяш дали другите правят толкова, колкото трябва, но ги насърчавай да помислят какво показват действията им за тяхното подчинение на царското управление на Христос. Като правиш това, признавай, че е нужно и ти да вършиш същото.

Полагане на Христос като основа. Библията сравнява работата по превръщането на един човек в християнски ученик с изграждането на постройка, чиято основа е Исус Христос. (1 Кор. 3:10–15) За да постигнеш това, помогни на хората да опознаят Исус така, както е описан в Библията. Внимавай да не започнат да те възприемат като този, когото трябва да следват. (1 Кор. 3:4–7) Насочвай вниманието им към Исус Христос.

Ако основата е поставена добре, изучаващите ще разберат, че Христос ни е оставил образец ‘да следваме Неговите стъпки’. (1 Пет. 2:21) За да градиш върху това, насърчавай изучаващите да четат евангелията не само като истинска история, но като образец, който трябва да следват. Помогни им да приемат присърце нагласата и качествата, характерни за Исус. Насърчавай ги да обърнат внимание на това какво изпитвал Исус към Баща си, как се справял с изкушенията и изпитанията, как проявявал послушание спрямо Бога и как се отнасял с хората при различни обстоятелства. Наблегни на дейността, с която бил изпълнен животът на Исус. След това, когато е изправен пред различни решения и изпитания в живота, изучаващият ще се пита: „Какво би направил Исус в тази ситуация? Дали начинът, по който ще постъпя, ще показва подходяща признателност за онова, което той е направил за мене?“

Когато говориш пред сбора, недей да смяташ, че щом като братята ти вече вярват в Исус, няма нужда да насочваш вниманието специално към него. Онова, което казваш, ще има повече значение, ако градиш върху тази вяра. Когато говориш за събранията, направи връзка с ролята на Исус като глава на сбора. Когато обсъждаш проповедната служба, обърни внимание на духа, който Исус проявявал в службата си, и представи службата в светлината на онова, което Христос прави в момента като Цар, за да събира хората, които ще бъдат запазени, за да живеят в новия свят.

Ясно е, че е нужно нещо повече от научаването на някои основни факти за Исус. За да станат истински християни, хората трябва да проявяват вяра в него и истински да го обичат. Тази любов подбужда лоялното послушание. (Йоан 14:15, 21) Тя помага на хората да стоят твърдо във вярата по време на трудности, да продължават да вървят в стъпките на Христос през всичките дни на живота си, да показват, че са зрели християни, „вкоренени и утвърдени на основата“. (Еф. 3:17, НС) Такава линия на поведение носи слава на Йехова, Богът и Бащата на Исус Христос.

‘ТАЗИ ДОБРА НОВИНА ЗА ЦАРСТВОТО’

КОГАТО обяснявал подробностите относно знака за своето присъствие и за завършека на системата на нещата, Исус предсказал: „Това благовестие [добра новина — НС] на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.“ — Мат. 24:14.

Какво точно представлява това послание, което ще получи толкова голяма гласност? То е свързано с Царството, за което Исус ни учи да се молим на Бога с думите: „Да дойде Твоето царство.“ (Мат. 6:10) В Откровение 11:15 то е описано като „царство на нашия Господ [Йехова] и на Неговия Христос“, защото управителната власт идва от Йехова и е дадена на Христос като Цар. Забележи обаче, че посланието, за което Исус казал, че ще бъде известявано в наши дни, надминава по размери онова, което проповядвали Неговите последователи през първи век. Те казвали на хората: „Божието царство е наближило до вас.“ (Лука 10:9) Тогава Исус, който бил помазан за Цар, бил сред тях. Но както е записано в Матей 24:14, Исус предсказал целосветското разгласяване на едно друго важно събитие в изпълнението на божията цел.

Пророк Даниил получил видение относно това събитие. Той видял „един като човешки син“ — Исус Христос — да получава от „Стария по дни“ — Йехова Бог — „владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици“. (Дан. 7:13, 14) Това събитие, имащо всеобщо значение, става в небето през 1914 г. След това Дяволът и неговите демони биват изхвърлени на земята. (Откр. 12:7–10) Започват да текат последните дни на старата система на нещата. Но преди тя да бъде напълно премахната, по целия свят се известява, че месианският Цар на Йехова управлява сега от своя небесен престол. Всички хора по света чуват за това. Техният отклик показва нагласата им към Всевишния като владетел в „царството на човеците“. — Дан. 4:32.

Вярно е, че има да се случат още много неща! Ние продължаваме да се молим „Да дойде Твоето царство“, но при това не мислим, че божието Царство тепърва ще бъде установявано. По–скоро ние правим това с мисълта, че небесното Царство ще предприеме решителни действия, за да изпълни такива пророчества като Даниил 2:44 и Откровение 21:2–4. То ще превърне земята в рай, изпълнен с хора, които обичат Бога и своите ближни. Като проповядваме ‘тази добра новина за царството’, ние насочваме вниманието към тази перспектива. Но също така уверено съобщаваме, че Йехова вече е дал пълна власт на Сина си да управлява. Подчертаваш ли тази добра новина, когато свидетелстваш за Царството?

Да обясняваме какво представлява Царството. Как можем да изпълняваме своята задача да известяваме божието Царство? Можем да събудим интереса, като започваме разговори на различни теми, но скоро след това обясняваме, че нашето послание е относно божието Царство.

Важен аспект от тази работа е четенето или цитирането на стихове, в които се споменава Царството. Когато говориш за Царството, бъди сигурен, че онези, на които говориш, разбират какво представлява то. Може да е нужно повече от това просто да кажеш, че божието Царство е правителство. На някои хора може да им е трудно да мислят за нещо невидимо като за правителство. Можеш да разсъждаваш с тях по различни начини. Например, гравитацията е невидима, но оказва силно въздействие на живота ни. Не можем да видим онзи, който е създал закона за гравитацията, но е ясно, че той притежава огромна сила. Библията го нарича „вечния Цар“, или Царя на вечността. (1 Тим. 1:17) Или може да споменеш, че в една голяма страна много хора никога не са посещавали столицата и не са разговаряли лично с този, който ги управлява. Те научават за тези неща от новините. По подобен начин и Библията, издавана на повече от 2200 езика, ни казва за божието Царство. Тя ни показва кой е получил властта и какво прави Царството. Списание „Стражева кула“, издавано на повече езици от което и да било друго списание, „известява Царството на Йехова“, както пише на неговата корица.

За да помогнеш на хората да разберат какво представлява Царството, може да споменеш някои неща, за които те искат правителствата да се погрижат: икономическа сигурност, мир, премахване на престъпността, непредубедено отношение към всички етнически групи, образование и здравеопазване. Покажи, че тези и всички останали желания на хората ще бъдат изпълнени само посредством божието Царство. — Пс. 145:16.

Стреми се да събудиш у хората желанието да бъдат поданици на Царството, чийто Цар е Исус Христос. Посочи, че чудесата, които извършил той, са предобраз на онова, което ще направи като небесен Цар. Говори често за приятните качества, които Исус проявявал. (Мат. 8:2, 3; 11:28–30) Обясни, че той дал живота си за нас и че след това Бог го възкресил за безсмъртен живот в небесата. Именно оттам той управлява като Цар. — Деян. 2:29–35.

Наблегни на това, че божието Царство управлява сега от небесата. Не забравяй обаче, че повечето хора не виждат условията, които според тях трябва да доказват наличието на такова управление. Съгласи се с тях и ги попитай дали знаят какви, според думите на Исус Христос, ще бъдат доказателствата за това. Подчертай някои от характеристиките на многосъставния знак, който се намира в Матей, 24 глава, Марко, 13 глава, или Лука, 21 глава. След това попитай защо възцаряването на Христос в небето води до такива условия на земята. Насочи вниманието към Откровение 12:7–10, 12.

Като видим пример за онова, което прави божието Царство, прочети Матей 24:14 и опиши целосветската програма за библейско образование, която се провежда днес. (Иса. 54:13) Кажи на хората за различните училища, от които се възползват Свидетелите на Йехова и които са основани на Библията, и са безплатни. Обясни, че освен службата от къща на къща, която извършваме, ние предлагаме безплатно изучаване на Библията на хората и техните семейства в над 230 страни. Кое човешко правителство е в състояние да осигури толкова обширна образователна програма не само за своите поданици, но и за хората по цялата земя? Покани хората да дойдат в Залата на Царството, да посетят конгресите на Свидетелите на Йехова, за да видят как това образование въздейства на живота на хората. — Иса. 2:2–4; 32:1, 17; Йоан 13:35.

Но дали събеседникът ти ще разбере как това засяга собствения му живот? Можеш тактично да споменеш, че целта на посещението ти е да обсъдиш откритата пред всички възможност да изберат живота като поданици на божието Царство. Как може да стане това? Като научат какви са божиите изисквания и живеят в съгласие с тях. — Втор. 30:19, 20; Откр. 22:17.

Да помагаме на другите да поставят Царството на първо място в живота си. Дори след като приеме посланието за Царството, човек трябва да взема различни решения. На какво място в живота си ще постави божието Царство? Исус подканял учениците си да продължават ‘да търсят първо царството’. (Мат. 6:33) Как можем да помогнем на събратята си християни да правят това? Като самите ние даваме добър пример и говорим за възможностите, които съществуват. Понякога може да направим това, като попитаме някого дали е помислил за определени възможности и като споделяме случки, за да покажем какво правят другите. Като обсъждаме библейското повествование по начин, който да му помогне да засили любовта си към Йехова. Като наблягаме на това, че Царството е нещо реално. Като подчертаваме колко важна е в действителност дейността по известяване на Царството. Често най–добрите резултати се постигат не като казваме на хората какво трябва да направят, но като развиваме в тях желанието да го направят.

Несъмнено жизненоважното послание, което всички ние трябва да известяваме, насочва вниманието главно към Йехова Бог, Исус Христос и Царството. Жизненоважните истини за тях трябва да изпъкват в нашето публично свидетелстване, в сборовете ни и в личния ни живот. Като правим това, ние показваме, че наистина извличаме полза от своето образование в Теократичното училище за проповедна служба.