Четене на стиховете с подходяща изразителност

КОГАТО говориш на другите за божиите цели — било то в личен разговор, или от подиума, — център на обсъждането трябва да бъде записаното в божието Слово. Това обикновено означава да прочетеш стихове от Библията, което трябва да направиш добре.

Подходящата изразителност изисква чувство. Стиховете трябва да бъдат четени с чувство. Да разгледаме няколко примера. Когато четеш Псалм 37:11, гласът ти трябва да изразява радостно очакване на мира, който е обещан в него. Когато четеш Откровение 21:4 относно края на страданията и смъртта, гласът ти трябва да отразява искрена признателност за чудесното облекчение, което е предсказано в него. Текстът в Откровение 18:2, 4, 5, който съдържа призив за излизане от изпълнената с грехове блудница ‘Вавилон Велики’, трябва да бъде прочетен с тон на неотложност. Разбира се, трябва да четеш с чувство, но без да прекаляваш. Подходящата степен на изразителност се определя от самия текст и от начина, по който той се използва.

Наблягай на правилните думи. Ако обсъждането ти на един стих се основава само на част от него, трябва да наблегнеш на тази част, когато четеш стиха. Например, когато четеш Матей 6:33 и искаш да анализираш значението на израза ‘първо търсете царството’, няма да поставиш основното ударение на израза „Неговата правда“, нито на израза „всичко това“.

Може би възнамеряваш в доклад от Събранието за службата да прочетеш Матей 28:19, НС. На кои думи трябва да наблегнеш? Ако искаш да насърчиш слушателите да се стараят да започват домашни библейски изучавания, наблегни на израза „правете ученици“. От друга страна, ако смяташ да обсъдиш християнското задължение да споделяме библейската истина с емигранти или искаш да насърчиш някои вестители да служат там, където нуждите са по–големи, може да наблегнеш на израза „хора от всичките народи“.

Често един стих се посочва като отговор на някакъв въпрос или в подкрепа на доказателство, което другите смятат за противоречиво. Ако подчертаваш еднакво всяка мисъл от стиха, слушателите ти може да изпуснат връзката. Мисълта може да е ясна за тебе, но не и за тях.

Например, ако четеш Псалм 83:18 от Библия, която съдържа божието име, и наблегнеш най–силно на думата „Всевишен“, домакинът може да не забележи наглед явния факт, че Бог има име. Трябва да подчертаеш името „Йехова“. Но когато използваш същия стих при обсъждане на върховенството на Йехова, трябва да наблегнеш главно на думата „Всевишен“. По подобен начин, ако използваш Яков 2:24, за да покажеш колко е важно вярата да бъде съпътствана от дела, и наблегнеш на израза „се оправдава“, вместо на думата „дела“, някои от слушателите ти може да не схванат мисълта.

Друг полезен пример се намира в Римляни 15:7–13. Това е част от едно писмо на апостол Павел до един сбор, състоящ се и от езичници, и от юдеи по рождение. В него апостолът говори за това, че службата на Христос е от полза не само за обрязаните юдеи, но и за хората от народите, така че „да прославят езичниците Бога за Неговата милост“. След това Павел цитира четири стиха, които насочват вниманието към тази възможност за народите. Как ще прочетеш тези цитати, за да наблегнеш на мисълта, която Павел имал предвид? Ако си отбелязваш изразите, на които трябва да наблегнеш, може да си подчертаеш „езичниците“ в 9 стих, „народи“ в 10 стих, „всички народи“ и „всички люде“ в 11 стих и „народите“ в 12 стих. Опитай се да прочетеш Римляни 15:7–13, като поставяш ударение на тези места. Така линията от доказателства на Павел ще стане по–ясна и по–лесно разбираема.

Методи за наблягане. Носещите смисъла думи, които искаш да изпъкнат, могат да бъдат подчертани по много начини. Средството, което използваш, трябва да бъде подходящо за стиха и ситуацията на доклада. Ето няколко предложения.

Подчертаване чрез гласа. Това включва всяка промяна на гласа, която кара носещите смисъла думи да изпъкнат от останалата част на изречението. Такова наблягане може да постигнеш чрез промяна в силата на гласа — като я увеличаваш или като я намаляваш. В много езици промяната в темпото на говорене допълва наблягането. В някои езици обаче това може съвсем да промени смисъла. Когато се говори по–бавно, ключовите изрази придобиват тежест. В езиците, в които не може да се използва подчертаване чрез гласа за наблягане на някои думи, ще трябва да правиш това, което е общоприето в съответния език, за да постигнеш желаните резултати.

Чрез паузи. Това може да правиш преди или след като прочетеш ключовата част на стиха, или и преди, и след нея. Правенето на пауза непосредствено преди да прочетеш основна мисъл предизвиква очакване; правенето на пауза след нея засилва създаденото впечатление. Но ако има прекалено много паузи, нищо няма да изпъква.

Чрез повторение. Може да подчертаеш определена мисъл, като прекъснеш четенето и прочетеш отново думата или фразата. Често предпочитан метод е да прочетеш целия стих, след което да повториш ключовия израз.

Чрез жестове. Движенията на тялото, както и изражението на лицето често могат да придадат чувство на една дума или фраза.

Чрез тона на гласа. В някои езици тонът, с който са четени думите, може да повлияе на значението им и да ги отдели. Тук също е нужно благоразумие, особено при използването на сарказъм.

Когато другите четат стиховете. Когато домакинът чете даден стих, може да наблегне върху неподходящи думи или изобщо да не наблегне на нищо. Какво можеш да направиш тогава? По принцип е най–добре да изясниш значението на стиховете, като покажеш тяхното приложение. След това може да обърнеш специално внимание направо на носещите смисъла думи в Библията.