Правилно приложение на стиховете

ЗА ДА учим другите, се изисква повече от това само да четем стихове от Библията. Апостол Павел писал на своя съобщник Тимотей: „Прави най–доброто, на което си способен, за да се представиш одобрен пред Бога, работник, който няма от какво да се срамува, като си служиш правилно със словото на истината.“ — 2 Тим. 2:15, НС.

Да правим това означава нашето обяснение на стиховете да бъде в съгласие с онова, което учи самата Библия. За целта е нужно да вземем предвид контекста, вместо просто да подбираме изрази, които ни харесват, и да добавяме своите мисли. Чрез пророк Йеремия Йехова предупредил за онези пророци, които твърдели, че говорят от устата на Йехова, но всъщност представяли „видения от собственото си сърце“. (Йер. 23:16) Апостол Павел предупредил християните да не замърсяват божието Слово с човешки философии, като писал: „[Ние] се отрекохме от тайни и срамотни дела и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме [разводняваме — НС] Божието слово.“ По онова време нечестните търговци на вино разреждали с вода виното си, за да увеличат количеството му и да спечелят повече пари. Ние не разводняваме божието Слово, като го смесваме с човешки философии. „Не сме като мнозина, които изопачават Божието слово — заявил Павел, — но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.“ — 2 Кор. 2:17; 4:2.

Понякога може да цитираш един стих, за да подчертаеш някакъв принцип. Библията съдържа принципи, които осигуряват мъдро ръководство за справянето с най–различни ситуации. (2 Тим. 3:16, 17) Но трябва да си сигурен, че приложението ти е точно и че не злоупотребяваш с някой стих, като правиш така, че да звучи според онова, което ти искаш да кажеш. (Пс. 91:11, 12; Мат. 4:5, 6) Приложението трябва да бъде в съответствие с целта на Йехова, в съгласие с цялото Слово на Бога.

‘Да си служим правилно със словото на истината’ означава също да разберем духа на онова, което казва Библията. Тя не е „тояга“, с която да заплашваме другите. Религиозните водачи, които се противопоставяли на Исус, цитирали Писанията, но затваряли очите си пред по–сериозните неща — във връзка със справедливостта, милостта и верността, — които Бог изисква. (Мат. 22:23, 24; 23:23, 24) Когато поучавал божието Слово, Исус отразявал личността на Баща си. Пламенността на Исус за истината била съчетана с дълбоката му любов към хората, които учел. Ние трябва да се стремим да следваме неговия пример. — Мат. 11:28.

Как можем да сме сигурни, че прилагаме правилно даден стих? За това ще ни помогне редовното четене на Библията. Освен това трябва да ценим дара, който имаме в лицето на „верния и разумен слуга“ — групата от помазани с духа християни, чрез които Йехова осигурява духовна храна за домочадието на вярата. (Мат. 24:45) Личното изучаване, както и редовното посещаване на събранията на сбора и участието в тях, ще ни помогнат да извлечем полза от наставленията, осигурявани чрез класа на верния и разумен слуга.

Ако книгата „Как да разсъждаваме върху Писанията“ е на разположение на език, който разбираш, и се научиш да я използваш добре, ще разполагаш с необходимото ръководство за правилното приложение на стотици стихове, които използваме често в службата си. Ако възнамеряваш да използваш непознат стих, скромността ще те подтикне да направиш нужното изследване, така че когато говориш, да си служиш правилно със словото на истината. — Пр. 11:2.

Изясни приложението. Когато учиш другите, се увери, че те разбират ясно връзката между темата, която обсъждаш, и стиховете, които използваш. Ако въвеждаш стиха чрез въпрос, слушателите ти трябва да разбират как стихът отговаря на въпроса. Ако използваш стиха в подкрепа на някакво изказване, се увери, че изучаващият разбира ясно как текстът доказва тази мисъл.

Ако само прочетеш стиха — макар и изразително, — това най–често не е достатъчно. Не забравяй, че обикновеният човек не е запознат с Библията и вероятно няма да схване мисълта ти само с едно прочитане. Насочи вниманието към тази част от текста, която се отнася пряко към това, за което говориш.

За тази цел обикновено трябва да отделиш ключовите думи, които имат пряка връзка с мисълта, която обсъждаш. Най–простият метод за това е да повториш тези носещи смисъла думи. Ако разговаряш с отделен човек, може да зададеш въпроси, които да му помогнат да определи ключовите думи. Когато говорят пред група от хора, някои докладчици предпочитат да постигнат целта си, като използват синоними или като повтарят същата мисъл. Но ако решиш да направиш това, внимавай слушателите да не изгубят връзката между мисълта, която обсъждаш, и думите в стиха.

Щом отделиш ключовите думи, значи си поставил основата. Сега продължавай нататък. Дали въведе стиха по начин, показващ ясно причината, поради която го използваш? Ако е така, посочи каква е връзката между думите, на които наблегна, и това, за което подготви слушателите си. Кажи ясно каква е връзката между тези неща. Дори да не си използвал толкова подробно въведение към стиха, трябва да дадеш някакво обяснение.

Фарисеите задали на Исус един въпрос, който смятали за труден, а именно: „Позволено ли е на човека да напусне жена си по всякаква причина?“ Исус им отговорил въз основа на Битие 2:24. Забележи, че той насочил вниманието само към част от него и след това направил нужното приложение. След като посочил, че мъжът и жената стават „една плът“, Исус направил заключението: „И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.“ — Мат. 19:3–6.

Колко дълго трябва да бъде обяснението ти, за да изясниш приложението на стиха? Това се определя от хората, които те слушат, и от важността на мисълта, която обсъждаш. Нека простотата и прямотата бъдат твоя цел.

Разсъждавай върху Писанията. Относно службата на апостол Павел в Солун в Деяния 17:2, 3, НС, се казва, че той ‘разсъждавал върху Писанията’. Това е умение, което всеки служител на Йехова трябва да се опитва да развие. Например, Павел споделил факти от живота и службата на Исус, показал, че те са предсказани в Еврейските писания, и след това направил въздействащо заключение: „Тоя Исус, Когото ... аз ви проповядвам, е Христос.“

Когато писал на евреите, Павел многократно цитирал от Еврейските писания. За да наблегне на дадена мисъл или да я изясни, той често отделял някоя дума или кратка фраза, след което показвал значението ѝ. (Евр. 12:26, 27) В повествованието в Евреи, 3 глава, Павел цитирал Псалм 95:7–11. Обърни внимание на това, че той развил три откъса от него: (1) относно сърцето (Евр. 3:8–12), (2) относно значението на думата „днес“ (Евр. 3:7, 13–15; 4:6–11) и (3) относно смисъла на думите: „Те няма да влязат в Моята почивка“ (Евр. 3:11, 18, 19; 4:1–11). Стреми се да подражаваш на този пример при всеки стих, на който правиш приложение.

Обърни внимание на това колко резултатно разсъждавал Исус върху Писанията според повествованието в Лука 10:25–37. Един мъж, който добре познавал Закона, казал: „Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?“ В отговор Исус поканил първо него да сподели своите възгледи по въпроса, след това подчертал колко е важно да вършим онова, което казва божието Слово. Когато станало ясно, че мъжът не разбира тази мисъл, Исус обсъдил подробно само една дума от стиха — „ближен“. Вместо просто да обясни нейното значение, той използвал една словесна илюстрация, за да помогне на мъжа сам да стигне до правилното заключение.

Явно когато отговарял на въпроси, Исус не само цитирал стихове, даващи пряк и ясен отговор. Той анализирал онова, което се казвало в тях, и след това го прилагал спрямо конкретния въпрос.

Когато садукеите оспорили въпроса за възкресението, Исус насочил вниманието към един конкретен откъс от Изход 3:6. Но той не приключил с цитирането на стиха. Той разсъждавал върху него, за да покаже ясно, че възкресението е част от божията цел. — Мар. 12:24–27.

Усвояването на умението да разсъждаваш правилно и резултатно върху Писанията ще бъде важен фактор в това да станеш способен учител.