Непринуденост

АКО се изразяваш естествено, това ще ти помогне да спечелиш доверието на другите. Дали би оказал доверие на нещо, казано от човек, който носи маска на лицето си? А има ли значение дали маската изглежда по–добре от лицето на говорещия? Вероятно не. Затова вместо да се преструваш, бъди естествен.

Не бива да бъркаш непринудеността с небрежността. Не е подходящо да говориш погрешно граматически, с недобро произношение и приглушено. Трябва да избягваш също жаргонните изрази. Ние искаме винаги да проявяваме подходящо достойнство както в речта си, така и в поведението си. Човек, който проявява такава непринуденост, не е нито прекалено официален, нито е прекалено загрижен за това да направи впечатление на другите.

В проповедната служба. Притесняваш ли се, когато приближаваш някоя къща или някой човек на публично място с намерението да дадеш свидетелство? Повечето от нас се притесняват, но при някои това чувство е по–силно, отколкото при други. Напрежението може да направи така, че гласът ни да звучи неестествено или да трепери, или притеснението може да се прояви чрез странни движения на ръцете или главата.

Вестителят може да се сблъска с този проблем поради различни причини. Може би мисли за впечатлението, което ще направи, или се пита дали представянето му ще има успех. Всички тези неща са нормални, но когато им се обръща прекалено много внимание, се появяват проблеми. Какво може да ти помогне, ако се притесняваш, преди да отидеш на проповедна служба? Внимателната подготовка и усърдната молитва към Йехова. (Деян. 4:29) Помисли за огромната милост, която проявява Йехова, като кани хората да се радват на съвършено здраве и вечен живот в рая. Помисли за онези, на които се стремиш да помогнеш, и за необходимостта те да чуят добрата новина.

Помни също, че хората имат свободна воля, така че могат или да приемат, или да отхвърлят посланието. Така било и когато Исус свидетелствал в древния Израил. Твоята задача е просто да проповядваш. (Мат. 24:14) Дори когато хората не те оставят да говориш, самото ти присъствие е свидетелство. Ще имаш успех, защото позволяваш на Йехова да те използва, за да изпълни волята си. А какво ще характеризира речта ти в случаите, когато имаш възможност да говориш? Ако се научиш да съсредоточаваш мислите си върху нуждите на другите, речта ти ще бъде приятна и естествена.

Ако когато свидетелстваш, действаш и говориш както в ежедневието си, слушателите ти ще бъдат спокойни. Може дори да са по–възприемчиви спрямо библейските мисли, които искаш да споделиш с тях. Вместо да им изнасяш доклад, разговаряй с тях. Бъди приятелски настроен. Проявявай интерес към тях и приветствай изказванията им. Разбира се, ако езикът или местните обичаи изискват определена етикеция, за да покажеш уважение в разговор с непознати, ще искаш да я спазваш. Но винаги може да си готов да се усмихнеш любезно.

На подиума. Когато говориш пред група от хора, обикновено най–добър е естественият, разговорен стил. Разбира се, когато слушателите са много, ти е нужен по–силен и ясен глас. Ако се опитваш да научиш доклада си наизуст или ако бележките ти са прекалено подробни, вероятно ще се притесняваш много за това да използваш точно същите думи. Подходящите думи са важни, но когато им се обръща прекалено голямо внимание, представянето става сковано и официално. Непринудеността се губи. Идеите, които искаш да изразиш, трябва да бъдат добре обмислени предварително, но обърни най–голямо внимание на самите идеи, а не на точните думи.

Същото важи, когато те интервюират на събрание. Подготви се добре, но не чети, нито наизустявай отговорите си. Променяй интонацията си естествено, така че думите ти да изразяват приятна непринуденост.

Ако прекаляваш дори с желателните характеристики на говоренето, това може да изглежда неестествено на слушателите. Например, трябва да говориш отчетливо и с правилно произношение, но не до такава степен, че речта ти да звучи високомерно или изкуствено. Когато се правят добре, подчертаващите и описателните жестове могат да оживят доклада ти, но скованите или пресилени жестове ще отвлекат вниманието от онова, което казваш. Говори достатъчно силно, но се опитай да не прекаляваш с това. Добре е отвреме–навреме да вмъкваш ентусиазъм в представянето си, но трябва да избягваш да звучиш помпозно. Промяната в интонацията, ентусиазмът и чувството трябва да бъдат използвани по начин, който не привлича вниманието към тебе и не кара слушателите да се чувстват неудобно.

Някои хора имат естествена способност да се изразяват точно, дори когато не изнасят доклад. Други използват по–разговорна реч. Важното е да говориш правилно всеки ден и да се държиш с християнско достойнство. Тогава, когато си на подиума, ще ти бъде по–лесно да говориш и да действаш с приятна непринуденост.

Когато четеш пред други. За да си непринуден, когато четеш пред други хора, са нужни усилия. За да постигнеш това, определи основните мисли в материала, който ще четеш, и наблюдавай как са развити. Трябва да ги помниш ясно, иначе просто ще четеш думи. Провери произношението на непознатите думи. Упражнявай се да четеш на глас, за да имаш правилна интонация и да групираш думите заедно по начин, който ясно изразява мислите. Прави това многократно, докато можеш да четеш гладко. Запознай се достатъчно добре с материала, така че когато четеш на глас, четенето ти да звучи като оживен разговор. Това е непринуденост.

Разбира се, в повечето случаи ние четем пред другите от нашите основани на Библията издания. Освен по време на задачите в Теократичното училище, ние четем стихове и в проповедната служба, и когато изнасяме доклади от подиума. Някои братя получават задачата да четат материала, който се разглежда в Изучаването на „Стражева кула“ и на Изучаването на книга в сбора. Други добре подготвени братя получават задачата да четат доклад под формата на ръкопис пред присъстващите на един конгрес. Независимо дали четеш Библията или други материали, чети откъсите, съдържащи цитати, по начин, който оживява материала. Ако са цитирани различни личности, променяй малко гласа си за всяка от тях. Но внимавай: Не бъди прекалено артистичен, а оживявай четенето си по естествен начин.

Естественото четене е разговорно. То не звучи изкуствено, а убедително.