Зрителен контакт

ОЧИТЕ ти предават нагласата и чувствата ти. Те може да показват изненада или страх. Може да изразяват състрадание или любов. Понякога може да отразяват съмнение или да показват мъка. Един възрастен мъж казал следното относно един свой сънародник, който бил страдал много: „Ние говорим с очите си.“

Въз основа на това накъде насочваме погледа си другите могат да си направят изводи за нас и за това, което казваме. В много страни хората са склонни да окажат доверие на човек, който поддържа с тях приятелски зрителен контакт. И обратното — може да се съмняват в искреността или способностите на човек, който гледа в земята или в някакъв предмет, вместо в този, на когото говори. Други народи смятат всеки продължителен зрителен контакт за грубост, агресивност или предизвикателство. Това се отнася най–вече за разговорите с хора от противоположния пол, с началника или с друга видна личност. А в някои страни се смята за неуважително млад човек да гледа в очите по–възрастен човек, когато говори с него.

Но ако в страните, в които това не е обидно, гледаш човека в очите, когато казваш нещо важно, думите ти може да бъдат по–въздействащи. Това може да бъде сметнато за проява на убеждение от страна на докладчика. Обърни внимание на това как реагирал Исус, когато учениците му били много изненадани и казали: „Кой може да се спаси?“ Библията съобщава: „Исус ги погледна и рече им: ‘За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.’“ (Мат. 19:25, 26) Писанията показват също, че апостол Павел внимателно наблюдавал реакциите на своите слушатели. Веднъж когато Павел говорил, присъствал един човек, който бил куц по рождение. В Деяния 14:9, 10 се казва: „Той слушаше Павла като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен, рече със силен глас: ‘Стани на нозете си.’“

Предложения за проповедната служба. Когато участваш в проповедната служба, бъди приятелски настроен и сърдечен, като заговаряш хората. За да започнеш разговора, ако е подходящо, използвай предизвикващи размисъл въпроси, които може да са от интерес и за другия. Като правиш това, се стреми да установиш зрителен контакт — или поне да гледаш човека в лицето с уважение и любезно. Сърдечната усмивка на човек, чиито очи изразяват вътрешна радост, е нещо много привлекателно. Такова изражение може да покаже на другия каква личност си ти и да му помогне да не се притеснява, когато разговаряте.

Като наблюдаваш изражението на очите на човека, ако е подходящо, може да разбереш как да постъпиш в дадена ситуация. Ако той е ядосан или ако в действителност не се интересува от онова, за което говориш, може да разбереш това. Може да усетиш, ако той не те разбира. Обикновено ще забележиш кога започва да губи търпение. Ако проявява искрен интерес, това също ще бъде явно. Изражението на очите му може да ти покаже дали трябва да промениш скоростта, с която говориш, да направиш повече усилия да го включиш в разговора, да приключиш разговора или може би да продължиш, като му покажеш как може да изучава Библията.

Независимо дали участваш в публично свидетелстване, или водиш домашно библейско изучаване, стреми се да поддържаш изпълнен с уважение зрителен контакт с този, с когото говориш. Недей обаче да вперваш поглед в него, тъй като може да се притесни. (4 Царе 8:11) Но по естествен, приятелски начин често поглеждай другия човек в очите. В много страни това е проява на искрен интерес. Разбира се, когато четеш от Библията или от някое друго издание, погледът ти ще бъде съсредоточен върху отпечатания текст. Но за да подчертаеш дадена мисъл, може да погледнеш самия човек, макар и за кратко. Ако отвреме–навреме поглеждаш към него, това също ще ти даде възможност да наблюдаваш реакциите му спрямо това, което четеш.

Ако си стеснителен и отначало ти е трудно да установиш зрителен контакт, не се отчайвай. С опита подходящият зрителен контакт ще стане естествен и може да увеличи резултатността в общуването ти с другите.

Когато изнасяш доклад. Библията ни казва, че преди да започне своята Проповед на планината, Исус ‘подигнал очи към учениците Си’. (Лука 6:20) Учи се от неговия пример. Ако ще говориш пред група от хора, погледни към тях и след това направи пауза от няколко секунди, преди да започнеш да говориш. На много места това означава също да установиш зрителен контакт с някои от слушателите. Това кратко забавяне може да ти помогне да преодолееш първоначалното притеснение. То ще помогне и на слушателите да се приспособят към нагласата или чувствата, които изразява лицето ти. Освен това, като правиш така, ще позволиш на слушателите да запазят тишина и да бъдат готови да насочат вниманието си към тебе.

По време на доклада си гледай към слушателите. Недей просто да гледаш към групата като цяло. Стреми се да гледаш към отделни личности в нея. Почти във всеки народ се очаква докладчикът да установи известен зрителен контакт.

Да гледаш към слушателите означава повече от това да местиш ритмично погледа си от едната страна към другата. Установи изпълнен с уважение зрителен контакт с някой от слушателите и, ако е уместно, кажи едно цяло изречение на тази личност. След това погледни друг и кажи едно–две изречения на него. Никого не гледай толкова дълго, че да се почувства неудобно, и не се съсредоточавай само върху няколко души сред слушателите. Продължавай да движиш погледа си сред слушателите по този начин, но когато говориш на някого, наистина говори на този човек и обърни внимание на неговата реакция, преди да се обърнеш към друг.

Бележките ти трябва да се намират на пулта, в ръката ти или в Библията ти, така че да можеш да поглеждаш към тях само с едно движение на очите. Ако се налага да местиш цялата си глава, за да видиш бележките си, ще пострада контактът със слушателите. Трябва да обърнеш внимание на това колко често поглеждаш в бележките си и кога го правиш. Ако гледаш в бележките си точно когато достигаш върхов момент в доклада си, не само че няма да успееш да видиш реакцията на слушателите, но и представянето ти ще изгуби от силата си. Подобно на това, ако постоянно поглеждаш в бележките си, ще изгубиш контакта със слушателите.

Когато хвърлиш топка към някого, гледаш, за да видиш дали той я е хванал. Всяка мисъл в доклада ти представлява едно „подхвърляне“ към слушателите. Можеш да видиш дали са я схванали от техния отклик — кимване, усмивка, внимателен поглед. Ако поддържаш добър зрителен контакт, той ще ти помогне да бъдеш сигурен, че слушателите схващат мислите ти.

Ако ти е възложено да четеш пред сбора, дали трябва да се опитваш да поглеждаш към слушателите по време на четенето? Ако следят текста в своите екземпляри на Библията, повечето слушатели няма да забележат дали гледаш към тях, или не. Но като поглеждаш към слушателите, може да подобриш четенето си, защото така постоянно ще виждаш тяхната реакция. Зрителният контакт с докладчика ще помогне на онези, които не използват Библията си и може би се разсейват, да насочат отново вниманието си към четеното. Разбира се, ще можеш да поглеждаш само набързо и не бива да правиш това така, че да започнеш да се запъваш в четенето. За тази цел е най–добре да държиш Библията в ръцете си и да държиш главата си изправена, така че брадичката да не се допира до гърдите ти.

Понякога някои старейшини са поканени да изнесат доклад на конгрес под формата на ръкопис. За да направят това резултатно, са нужни опит, внимателна подготовка и много упражнения. Разбира се, използването на ръкопис ограничава зрителния контакт със слушателите. Но ако се е подготвил добре, докладчикът ще бъде в състояние да поглежда отвреме–навреме към слушателите, без да губи реда, до който е стигнал. Като прави така, ще може да задържи вниманието на слушателите и да им помогне да извлекат пълна полза от важните духовни наставления, които представя.