Жестикулация и изражение на лицето

ХОРАТА в някои народи жестикулират по–свободно от хората с друг произход. Но на практика, когато говори, всеки човек променя изражението на лицето си и използва някакви жестове. Това се отнася както за личните разговори, така и за говоренето пред по–широк кръг слушатели.

Жестовете били нещо естествено за Исус и неговите първи ученици. Веднъж някой казал на Исус, че майка му и братята му искат да говорят с него. Исус отговорил: „Коя е майка Ми? И кои са братята Ми?“ Библията допълва: „Като простря ръка към учениците Си, рече: ‘Ето майка Ми и братята Ми!’“ (Мат. 12:48, 49) Има и други подобни случаи, два от които са в Деяния 12:17 и 13:16, където Библията показва, че апостолите Петър и Павел също правели спонтанни жестове.

Можеш да предаваш мисли и чувства не само чрез гласа, но и посредством жестовете и изражението на лицето. Ако когато говориш не използваш добре тези неща, може да създадеш впечатлението, че си равнодушен. Но когато съчетаваш добре тези средства на общуването, речта ти става много по–въздействаща. Ако дори когато говориш по телефона, правиш подходящи жестове и изражения на лицето, гласът ти ще отразява с по–голяма лекота колко е важно посланието ти, както и собствените ти чувства относно това, за което говориш. Така че независимо дали говориш свободно, или четеш, независимо дали слушателите ти гледат към тебе, или в своите Библии, жестовете и изражението на лицето са важни.

Жестовете и изражението на лицето ти не бива да бъдат заучени. Никога не си се учил как да се усмихваш или как да изразяваш възмущение. Така и жестовете трябва да отразяват чувствата, които изпитваш. Колкото по–спонтанни са жестовете ти, толкова по–добре.

Жестовете се разделят на две основни категории: описателни и подчертаващи. Описателните жестове изразяват действие или показват размер и място. Когато в Училището работиш върху използването на жестове, не се задоволявай само с един–два жеста. Опитай се да жестикулираш естествено по време на доклада си. Ако ти е трудно, може да ти бъде от полза да потърсиш думи, които изразяват посока, разстояние, размер, място или относително положение. Често пъти обаче всичко, което трябва да направиш, е да се вживееш в доклада си, като не се притесняваш за впечатлението, което ще оставиш, но казваш и правиш нещата така, както би ги казал и направил в ежедневния си живот. Когато е отпуснат, човек жестикулира естествено.

Подчертаващите жестове изразяват чувство и убеждение. Те наблягат на мисълта, оживяват я и я подсилват. Подчертаващите жестове са важни. Но внимавай с тях! Те могат лесно да се превърнат в маниерничене. Ако многократно използваш един и същи жест, той може да започне да привлича вниманието, вместо да подсилва доклада ти. Ако надзорникът на Училището посочи, че имаш такъв проблем, опитай се за известно време да използваш само описателни жестове. След време отново започни да използваш подчертаващи жестове.

Когато определяш колко и какви подчертаващи жестове ще бъде подходящо да използваш, вземи под внимание чувствата на онези, пред които ще говориш. Слушателите може да се почувстват неудобно, ако сочиш към тях. В някои народи, ако един мъж прави определени жестове — например, да сложи ръка пред устата си като израз на изненада, — това ще се възприеме като проява на женственост. В някои части на света се смята за нескромно жените да жестикулират много с ръце. Така че на тези места сестрите най–вече трябва да използват добре изражението на лицето. А преувеличените жестове пред малка група от хора се смятат за смешни в почти всички части на света.

Като придобиваш опит и се чувстваш по–спокоен, когато говориш, всички подчертаващи жестове, които използваш, ще изразяват естествено вътрешните ти чувства, като показват твоята убеденост и искреност. Те ще направят речта ти още по–смислена.

Изражението на лицето ти. Повече от която и да било друга част на тялото, твоето лице често показва какво изпитваш в действителност. На това влияят очите, формата на устата и положението на главата. Без да кажеш нито дума, лицето ти може да изразява равнодушие, отвращение, обърканост, изненада или радост. Когато придружават думите ти, тези изражения на лицето са по–въздействащи зрително и емоционално. Създателят е поставил много мускули в лицето ти — общо над 30. Почти половината от тях участват в усмивката.

Независимо дали си на подиума, или участваш в проповедната служба, ти се стремиш да споделяш с хората едно приятно послание, което може да зарадва сърцата им. Сърдечната усмивка потвърждава това. Но ако лицето ти не изразява нищо, хората може да се усъмнят в искреността ти.

Освен това усмивката показва на другите, че изпитваш приятни чувства към тях. Това е особено важно в днешно време, когато хората обикновено се страхуват от непознати. Твоята усмивка може да помогне на другите да се отпуснат и да бъдат по–възприемчиви спрямо онова, за което им говориш.