Ти можеш да подобриш паметта си

ЙЕХОВА БОГ създал човешкия мозък с чудесната способност да помни. Той го замислил така, че да бъде извор, от който можеш да черпиш, без да се губят скъпоценните неща, които си поставил в него. Мозъкът е устроен в съгласие с божията цел за хората да живеят вечно. — Пс. 139:14; Йоан 17:3.

Но може би си мислиш, че прекалено много от нещата, които поемаш в ума си, се губят. Когато ти трябват, не ги намираш там. Какво можеш да направиш, за да подобриш паметта си?

Проявявай интерес

Проявяването на интерес е важен фактор за подобряването на паметта. Ако си създадем навика да бъдем наблюдателни, да се интересуваме от хората и от онова, което става около нас, умовете ни ще бъдат стимулирани. Тогава ще ни бъде по–лесно да откликнем с подобен интерес, когато четем или слушаме нещо, имащо трайна стойност.

Не е необичайно човек да изпитва трудности при запомнянето на имената на хората. Но като християни ние знаем, че хората са важни — нашите събратя християни, онези, на които свидетелстваме, и другите, с които имаме отношения, като се грижим за необходимите за живота неща. Какво може да ни помогне да запомним имената, които наистина трябва да помним? Апостол Павел изброил по име 26 души от един сбор, до който писал. Това, че той се интересувал от тях, се вижда от факта, че не само знаел имената им, но споменал конкретни подробности за мнозина от тях. (Рим. 16:3–16) Някои съвременни пътуващи надзорници на Свидетелите на Йехова се справят много добре със запомнянето на имената, макар че всяка седмица посещават различен сбор. Какво им помага? Те си създават навика да използват неколкократно името на човека, когато говорят с него за първи път. Полагат усилия да свързват името с човека. Освен това те прекарват време с различни хора в проповедната служба и когато се хранят заедно. Дали когато ти се запознаеш с някого, ще запомниш името му? Като начало намери основателна причина да запомниш името; след това опитай някое от изброените предложения.

Да помниш това, което четеш, е също важно. Какво може да ти помогне да напредваш в това отношение? Важни са както проявяването на интерес, така и разбирането. Трябва да се интересуваш достатъчно от това, което четеш, за да съсредоточиш цялото си внимание върху него. Няма да запомниш информацията, ако докато се опитваш да четеш, умът ти е някъде другаде. Разбирането се подобрява, когато свързваш информацията с нещата, които са ти познати, или с познанието, което вече имаш. Запитай се: „Как и кога мога да приложа тази информация в живота си? Как мога да я използвам, за да помогна на другиго?“ Разбирането се подобрява също, ако четеш цели фрази, а не отделните думи. Ще можеш по–бързо да възприемаш казаното и да определяш главните мисли, така че по–лесно да ги запомниш.

Отделяй време за преговор

Специалистите в областта на образованието подчертават стойността на преговора. По време на едно изследване един преподавател в колеж демонстрирал, че една минута, отделена за бърз преговор, удвоява количеството на запомнената информация. Затова веднага след като прочетеш материала — или по–голямата част от него, — преговори наум главните мисли, за да ги запомниш. Помисли как би обяснил със свои думи новите мисли, които си научил. Като освежаваш паметта си малко след като си прочел една мисъл, ще удължиш времето, през което ще помниш мисълта.

След това през следващите дни търси възможност да преговориш прочетеното, като споделиш информацията с някой друг. Може да направиш това с член на семейството си, с някой в сбора, с колега, съученик, съсед или някой, който срещаш в проповедната служба. Опитай се да повториш не само ключовите факти, но и библейските доказателства, свързани с тях. Като правиш така, ще можеш да запечаташ важните неща в паметта си. Това ще бъде полезно и за другите.

Размишлявай за важните неща

Ще установиш, че освен да преговориш прочетеното и да разговаряш с другите за него, ще бъде полезно да размишляваш върху важните неща, които си научил. Библейските писатели Асаф и Давид правели това. Асаф казал: „Ще спомена делата Господни; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността, и ще размишлявам върху всичко, що си сторил, и деянията Ти ще преговарям.“ (Пс. 77:11, 12) Подобно на него Давид писал: ‘Размишлявам за Тебе в нощните стражи. Спомням си древните дни, размишлявам за всички Твои дела.’ (Пс. 63:6; 143:5) Дали ти правиш това?

Такъв дълбок, съсредоточен размисъл, по време на който мислиш за делата на Йехова, за неговите качества и изразите на неговата воля, помага много повече от това само да запомниш фактите. Ако си създадеш навика да размишляваш така, ще запечаташ истински важните неща в сърцето си. Това ще формира вътрешната ти личност. Спомените, които си си изградил, ще представляват най–съкровените ти мисли. — Пс. 119:16.

Ролята на божия дух

Когато се стремим да запомним истини относно дейностите на Йехова и нещата, казани от Исус Христос, ние не сме оставени сами. В нощта преди да умре, Исус казал на своите последователи: „Това ви изговорих, докато още пребъдвам с вас. А Утешителят [помощникът — НС], Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.“ (Йоан 14:25, 26) Матей и Йоан били сред присъстващите. Дали светият дух се оказал такъв помощник за тях? Да, разбира се! Около осем години по–късно Матей завършил писането на първото подробно повествование за живота на Христос, което съдържа такива безценни спомени като Проповедта на планината и подробния знак за Христовото присъствие и за завършека на системата на нещата. Шестдесет и пет години след смъртта на Исус апостол Йоан написал своето евангелие, съдържащо подробности за казаното от Исус през последната нощ, която апостолите прекарали с Господаря, преди той да пожертва живота си. Несъмнено и Матей, и Йоан имали живи спомени за нещата, които Исус казал и направил, докато били с него, но светият дух изиграл сериозна роля в това те да не забравят важните подробности, които Йехова искал да се намират в Неговото писано Слово.

Дали светият дух действа като помощник на служителите на Бога днес? Определено да! Разбира се, светият дух не поставя в умовете ни неща, които никога не сме учили, но той действа като помощник, който ни припомня важните неща, които сме изучавали в миналото. (Лука 11:13; 1 Йоан 5:14) Следователно когато е необходимо, нашите мисловни способности са подбуждани да ‘си припомнят думите, изговорени по–напред от светите пророци, и заповедта на Господаря и Спасителя’. — 2 Пет. 3:1, 2.

‘Не бива да забравяш’

Йехова многократно предупреждавал Израил: ‘Не бива да забравяш.’ Той не очаквал хората да помнят съвършено всичко. Но и не бивало да бъдат толкова погълнати от личните си стремежи, че да оставят на заден план своите спомени за действията на Йехова. Те трябвало да пазят живи спомените си за това как Йехова ги избавил, когато неговият ангел убил всички първородни в Египет, както и когато Йехова отворил Червено море и го затворил, като удавил фараона и войската му. Израилтяните трябвало да помнят, че Бог им дал своя Закон на Синайската планина и че ги водел през пустинята към Обетованата земя. Те не бивало да забравят в смисъл, че спомените за тези неща трябвало да продължават да оказват силно влияние на всекидневния им живот. — Втор. 4:9, 10; 8:10–18; Из. 12:24–27; Пс. 136:15.

Ние също трябва да внимаваме да не забравяме. Като се справяме с натиска на живота, трябва да помним Йехова, да не забравяме какъв Бог е той и любовта, която е проявил чрез дара на своя Син, който осигурил откуп за нашите грехове, за да можем да имаме съвършен и вечен живот. (Пс. 103:2, 8; 106:7, 13; Йоан 3:16; Рим. 6:23) Редовното четене на Библията и активното участие в събранията на сбора и в проповедната служба ще запазят тези скъпоценни истини живи в нас.

Когато си изправен пред вземането на решение — било то голямо, или малко, — припомни си тези жизненоважни истини и им позволи да влияят на мисленето ти. Недей да забравяш. Търси ръководство от Йехова. Вместо да гледаш на нещата от плътска гледна точка или да се доверяваш на подтиците на несъвършеното си сърце, се запитай: „Кои съвети или принципи от божието Слово трябва да повлияят на решението ми?“ (Пр. 3:5–7; 28:26) Не може да си спомниш неща, които никога не си прочел или чул. Но като растеш в точно познание за Йехова и в любов към него, количеството от познание, което божият дух може да ти помогне да си припомниш, ще се увеличава и нарастващата ти любов към Йехова ще те подтиква да постъпваш в съгласие с него.