Четвърта глава

Колко уникален си ти!

ДАЛИ преди да започнеш деня си сутрин, се поглеждаш в огледалото, за да провериш външността си? Може и да нямаш време за размисъл тогава. Но отдели малко време сега, за да се възхитиш на чудните неща, свързани с това просто действие.

Твоите очи ти дават възможност да се видиш в цвят, макар че цветното зрение не е необходимо за живота. Разположението на твоите уши ти дава възможност за стереослух; така можеш да установиш откъде идват дадени звуци, например, гласът на близък човек. Може би приемаме тези неща за нещо напълно естествено, но в една книга за специалисти по акустика се казва: „При подробното разглеждане на човешкия слух обаче е трудно да се избегне заключението, че сложните му функции и конструкции показват намесата на една благодетелна ръка в неговата направа.“

Носът ти също показва смайваща направа. През него можеш да вдишваш въздух и това поддържа живота ти. Освен това в него има милиони сетивни рецептори, чрез които можеш да различаваш около 10 000 различни миризми. Когато се наслаждаваш на едно ястие, го правиш чрез друго сетиво. Хиляди вкусови брадавички ти предават различните вкусове. Други рецептори, намиращи се на езика ти, ти помагат да усещаш дали зъбите ти са чисти.

Да, ти имаш пет сетива — зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. Наистина, някои животни имат по–силно нощно зрение, по–чувствително обоняние или по–остър слух, но това, че всичките тези сетива са съчетани у човека, несъмнено го прави уникален в много отношения.

Но нека помислим защо можем да извличаме полза от тези способности и свойства. Всички те зависят от един орган в нашата глава, който не тежи повече от 1,4 килограма — нашия мозък. Животните също имат мозък. Но човешкият мозък е на далеч по–високо равнище, като ни прави явно уникални. Как така? И как тази уникалност е свързана с нашия стремеж към дълъг и изпълнен със смисъл живот?

Твоят чудесен мозък

От доста време човешкият мозък бива сравняван с компютър, но неотдавнашни открития показват, че това сравнение не е много сполучливо. „Как да започнем да разбираме функционирането на един орган с приблизително 50 милиарда неврони с около милион милиарди синапси (връзки) и с обща честота на импулсите може би от порядъка на 10 милиона милиарда пъти в секунда?“ — пита д–р Ричард М. Рестак. Как отговаря той? „И най–съвременните неврално–мрежови компютри ... достигат едва около една десетохилядна от умствения капацитет на една обикновена муха.“ Колко неоправдано е тогава сравняването на един компютър с човешкия мозък, който го превъзхожда по толкова забележителен начин.

Кой сглобен от човека компютър може да се поправя сам, да пренаписва сам програмата си или да се самоусъвършенствува с годините? Когато компютърната система се нуждае от промяна, програмистът трябва да напише и да вкара в нея нови закодирани указания. А нашият мозък прави това автоматично, както в ранна, така и в напреднала възраст. Няма да е преувеличено, ако кажем, че и най–съвременните компютри са много първобитни в сравнение с мозъка. Учените го наричат „най–сложната позната конструкция“ и „най–сложният обект във вселената“. Разгледай някои открития, които са довели мнозина до заключението, че човешкият мозък е дело на загрижен Създател.

Използувай го, ако не искаш да изгубиш възможностите му

По принцип действието на техническите изобретения, като например коли и реактивни самолети, е ограничено от неизменяемите механизми и електросистеми, които хората са конструирали и монтирали в тях. За разлика от тях нашият мозък е изключително приспособим — да кажем най–малкото — биологичен механизъм или система. Той може да се изменя непрестанно в зависимост от начина, по който бива употребяван — или по който се злоупотребява с него. Изглежда, че развитието на нашия мозък през живота ни зависи от два основни фактора — на какво позволяваме да влезе в него чрез сетивата ни и за какво решаваме да мислим.

Макар че наследствените фактори може да имат някакво влияние върху умствената дейност, съвременните изследвания показват, че капацитетът на нашия мозък не бива определян генетично по времето на зачеването ни. „Никой не подозираше, че мозъкът се поддава до такава степен на промени, както вече е известно на науката“ — пише носителят на наградата „Пулицър“ Роналд Котюлак. След като интервюирал над 300 изследователи, той направил извода: „Мозъкът не е статичен орган; той е постоянно променящо се множество от клетъчни връзки, които биват силно повлияни от индивидуалния жизнен опит.“ — Inside the Brain [„Вътре в мозъка“].

Но нашият жизнен опит не е единственото средство за развитие на мозъка. Върху него влияе и нашето мислене. Учените установяват, че мозъкът на хора, които запазват умствената си активност, съдържа до 40 процента повече връзки (синапси) между нервните клетки (невроните) от мозъка на ленивите в умствено отношение хора. Учените, изследващи нервната дейност, правят следния извод: ‘Трябва да го използуваме, ако искаме да не изгубим възможностите му.’ А възрастните? Изглежда, че като остаряват, хората губят известно количество мозъчни клетки, а напредването на възрастта може да донесе и загуба на паметта. Но тази разлика е много по–малка, отколкото се смяташе преди. В един репортаж на National Geographic [„Нешънъл джиографик“] за човешкия мозък се казва: „Възрастните хора ... запазват способността да създават нови и да поддържат старите връзки посредством умствена дейност.“

Неотдавнашните открития относно гъвкавостта на нашия мозък са в съгласие с един съвет, намиращ се в Библията. Тази книга, изпълнена с мъдрост, подканя читателите си да бъдат ‘преобразени, като променят ума си’, или да бъдат ‘направени нови’ чрез „точно познание“, поемано от ума. (Римляни 12:2, NW; Колосяни 3:10, NW) Свидетелите на Йехова виждат как става това, когато хората изучават Библията и прилагат нейните наставления. Много хиляди хора с най–различен социален произход и образование са направили това. Те си запазват индивидуалността, но стават по–щастливи и по–уравновесени, като проявяват това, което един писател от първи век нарича „здравомислие“. (Деяния 26:24, 25, NW) Подобрения като тези са резултат най–вече от това, че даденият човек използува добре един дял от мозъчната кора, намираща се в предната част на главата.

Челният дял

Повечето неврони във външния слой на мозъка, наречен мозъчна кора, не са свързани пряко с мускулите и сетивните органи. Да разгледаме за пример милиардите неврони, които образуват челния дял. (Виж рисунката на страница 56.) Мозъчни изследвания чрез скенер показват, че челният дял се задействува, когато човек мисли за някоя дума или си припомня неща от миналото. Предната част на мозъка играе специална роля в това ти да бъдеш какъвто си.

„Предфронталната част на кората ... е най–силно свързана с изработването на мисълта, интелекта, подбудите и характера. Тя съчетава всички аспекти на преживяното, необходими за създаването на абстрактни понятия, преценка, постоянство, планиране, загриженост за другите и съвест. ... Именно дейността на тази област различава човешките същества от другите животни.“ (Human Anatomy and Physiology [„Анатомия и физиология на човека“] на Е. Н. Мариб) Безспорно ние виждаме доказателства за тази разлика в това, което хората са постигнали в области като математиката, философията и правосъдието, в които участвува най–вече предфронталната част на кората.

Защо при хората е налице голяма, гъвкава предфронтална част на кората, която допринася за висши умствени функции, докато при животните тази област е недоразвита или изобщо не съществува? Разликата е толкова голяма, че биолозите, които твърдят, че сме еволюирали, говорят за един „неразгадан скок в размера на мозъка“. Като отбелязва изключително увеличения размер на мозъчната кора при хората, професорът по биология Ричард Ф. Томпсън признава: „Засега нямаме много ясно разбиране по въпроса защо е станало така.“ Дали причината не би могла да се крие в това, че човекът е бил създаден с такъв нямащ равен на себе си капацитет на мозъка?

Уникални умения за общуване

Други дялове на мозъка също допринасят за нашата уникалност. Зад предфронталната част на мозъчната ни кора се намира една ивица, опасваща цялата глава — двигателната зона. Тя съдържа милиарди неврони, които се свързват с нашите мускули. Тя също притежава типични характеристики, които допринасят за това да сме много различни от маймуните и другите животни. Главната двигателна зона ни предоставя „(1) една изключителна способност да използуваме ръката, пръстите и палеца за извършването на изискващи голяма сръчност физически действия и (2) да използуваме устата, устните, езика и лицевите мускули, за да говорим“. — Textbook of Medical Physiology [„Учебник по физиология за медици“] от А. Гайтън.

Да разгледаме накратко как двигателната зона на кората влияе върху твоята способност да говориш. Повече от половината от нея се занимава с органите на общуването. Това обяснява уникалните способности за общуване на хората. Макар че ръцете ни играят известна роля в общуването (чрез писането, обикновените жестове или жестомимичния език), обикновено главната роля има устата. Няма съмнение, че човешката реч — от първата дума на бебето до гласа на възрастния — е едно чудо. Около стоте мускула на езика, устните, челюстта, гърлото и гръдния кош си съдействуват, за да произведат безброй звуци. Обърни внимание на следната разлика: една мозъчна клетка ръководи 2000 мускулни влакна от прасеца на един атлет, но мозъчните клетки, ръководещи ларинкса, контролират само 2 или 3 мускулни влакна. Нима това не показва, че нашият мозък е специално оборудван за общуване?

За всяка кратка фраза, която изричаш, е необходим точно определен набор от мускулни движения. Значението на отделния израз може да бъде променено в зависимост от скоростта на движение и от точното съгласуване на действията на десетки отделни мускули, чак до части от секундата. „При нормална скорост на говорене — обяснява специалистът в областта на речта д–р Уилям Х. Пъркинз — ние изричаме около 14 звука в секунда. Това е два пъти по–бързо, отколкото можем да контролираме езика, устните, челюстта или която и да било друга част от говорния ни апарат, когато ги движим поотделно. Но когато действуват едновременно, за да произведат говор, те действуват така, както пръстите на умела машинописка или на концертиращ пианист. Движенията им се наслагват в една хармония от изключително точно съгласуване.“

Информацията, която е необходима за задаването на един прост въпрос от рода на „как си днес“, се съхранява в една част от челния дял на твоя мозък, наречена ‘извивка на Брока’, и някои учени смятат, че там се намира твоят говорен център. Неврологът сър Джон Екълз, носител на Нобелова награда, пише: „При маймуните не се открива област, съответствуваща на ... говорната област на Брока.“ Дори и да се открият подобни области при животните, остава фактът, че учените не могат да накарат маймуните да произнесат нещо повече от няколко груби звука, наподобяващи говор. Ти обаче можеш да произведеш сложна реч. За да направиш това, ти подреждаш думите според граматиката на твоя език. Извивката на Брока ти помага да правиш това както в писмената, така и в устната реч.

Разбира се, ти не можеш да извършиш чудото на речта, ако не знаеш поне един език и не разбираш какво означават неговите думи. В това участвува друга специална част на мозъка ти, известна като ‘център на Вернике’. В него милиони неврони разбират значението на изречените или написаните думи. Центърът на Вернике ти помага да разбереш какво означават изказванията и да схванеш онова, което чуваш или четеш; така можеш да възприемеш информация и да отговориш разумно.

Още неща се включват в това да говориш гладко. Ето един пример за това: Едно изречено „здравей“ може да предаде цяло множество от значения. Тонът ти показва дали си щастлив, развълнуван, дали ти е скучно, или бързаш, дали си раздразнен, натъжен или изплашен, и дори може да отразява различни степени на тези емоционални състояния. Друга област в твоя мозък дава информация за емоционалната част на речта. Така че в общуването ти участвуват различни области от твоя мозък.

Шимпанзета биват учени на някои от знаците на жестомимичния език, но употребата им е ограничена до прости искания на храна или други основни неща. Д–р Дейвид Премък, който обучавал шимпанзета на просто несловесно общуване, прави следния извод: „Човешката реч е едно затруднение за еволюционната теория, защото е далеч по–всеобхватна, отколкото човек може да обясни.“

Да помислим малко: ‘Защо хората притежават това чудесно умение да предават на другите мисли и чувства, да задават въпроси и да отговарят?’ В изданието The Encyclopedia of Language and Linguistics [„Енциклопедия за език и лингвистика“] се казва, че „[човешката] реч е нещо необикновено“ и се признава, че „търсенето на [нейни] предшественици в общуването на животните не помага много да се прехвърли мост върху огромната пропаст, която разделя езика и речта от поведението на животните“. Професор Лудвиг Кьолер обобщава тази разлика: „Човешката реч е загадка; тя е божествен дар, чудо.“

Каква огромна разлика съществува между това как една маймуна използува жестове и сложните речеви способности на децата! Сър Джон Екълз посочва нещо, което повечето от нас също са наблюдавали, една способност, „проявявана дори от тригодишни деца — да ни засипват с въпроси в желанието си да разберат своя свят“. Той добавя: „За разлика от тях маймуните не задават въпроси.“ Да, само хората формулират въпроси, сред които и въпросите за смисъла на живота.

Памет и още нещо!

Когато се погледнеш в огледалото, можеш да си помислиш как си изглеждал, когато си бил по–млад, можеш дори да си представиш как ще изглеждаш след години, или как би изглеждал, ако използуваш малко козметика. Тези мисли могат да възникнат почти несъзнателно, но същевременно става нещо много специално, нещо, което никое животно не може да изпита.

За разлика от животните, които живеят главно според настоящите си потребности и действуват според тях, хората могат да мислят за миналото и да планират бъдещето. Това е възможно благодарение на почти безкрайния капацитет на мозъка за запаметяване. Наистина, и животните притежават памет в известна степен и могат, да речем, да намерят пътя до дома си или да си припомнят къде може да има храна. Но човешката памет е далеч по–всеобхватна. Един учен изчислил, че нашият мозък може да съдържа информация, която „би изпълнила около двадесет милиона тома, колкото се намират в най–големите световни библиотеки“. Някои специалисти в областта на нервната дейност изчисляват, че през един среден по продължителност живот човек използува само 1/100 от 1 процент (0,0001) от потенциалния капацитет на своя мозък. Тогава възниква въпросът: ‘Защо капацитетът на нашия мозък е толкова голям, че за един нормално дълъг живот използуваме едва частица от него?’

Но нашият мозък не е и просто огромен склад за информация, като някакъв суперкомпютър. Специалистите по биология професор Робърт Орнстайн и професор Ричард Ф. Томпсън пишат: „Способността на човешкия мозък за учене — за съхраняване и припомняне на информация — е най–забележителното явление в биологичната вселена. Всичко онова, което ни прави хора — езикът, мисълта, познанието, културата, — е резултат от тази изключителна способност.“

Нещо повече — твоят разум съзнава нещата. Може би това изказване звучи твърде елементарно, но то обобщава нещо, което несъмнено те прави изключителен. Разумът бива описван като „загадъчното седалище на интелекта, способността за вземане на решения, възприятието и самосъзнанието“. Подобно на ручейчетата, потоците и реките, вливащи се в морето, в ума ни постоянно се вливат или преминават през него спомени, мисли, образи, звуци и чувства. Според едно определение съзнанието е „възприятие на онова, което минава през ума на човека“.

Съвременните изследователи постигнаха огромен напредък в разбирането на физическото устройство на мозъка, а също и на някои от електрохимичните процеси, които протичат в него. Те могат също така да обяснят схемата и функционирането на един най–съвременен компютър. Но между мозъка и компютъра съществува огромна разлика. Със своя мозък ти осъзнаваш и си наясно със своето съществуване, но един компютър безспорно не може да прави това. Откъде идва тази разлика?

Ясно е, че това как и защо от физическите процеси в нашия мозък възниква съзнание, е загадка. „Не виждам как някоя наука може да обясни това“ — казва един невробиолог. Професор Джеймс Трефил също посочва: „Какво точно означава това едно човешко същество да има съзнание ... е единственият основен въпрос в науката, който ние дори не знаем как да зададем.“ Една от причините за това е, че учените използуват мозъка, за да се опитат да разберат мозъка. И може би няма да е достатъчно да изучаваме само физиологията на мозъка. Съзнанието е „една от най–дълбоките загадки на битието — казва Дейвид Чалмърз, — но само познанието за мозъка може да не доведе учените до разгадаването ѝ“.

И въпреки това всеки един от нас има съзнание. Например, нашите живи спомени за минали събития не са просто съхранени факти, подобно на компютърните битове информация. Ние можем да размишляваме върху преживяното, да извличаме поуки от него и да го използуваме, за да оформяме бъдещето си. Ние можем да обмисляме различни варианти за протичане на нещата и да преценяваме вероятните въздействия на всеки един от тях. Ние притежаваме способността да анализираме, да създаваме, да ценим и да обичаме. Ние можем да се наслаждаваме на приятни разговори за миналото, настоящето и бъдещето. Ние притежаваме морални ценности относно поведението и можем да ги използуваме при вземането на решения, които могат да донесат (или да не донесат) непосредствена полза. Ние сме привлечени от красотата в изкуството и в морала. В ума си ние можем да оформяме свои идеи и да предполагаме как другите хора ще реагират, ако осъществим тези идеи.

Тези фактори създават едно състояние на осъзнаване, което разграничава хората от всички форми на живот на земята. Кучето, котката или птицата поглежда в огледалото и реагира така, сякаш вижда друго себеподобно. Но ако ти погледнеш в огледалото, осъзнаваш себе си като същество, притежаващо току–що описаните свойства. Ти можеш да размишляваш върху въпроси от рода на: ‘Защо някои костенурки живеят до 150 години, а някои дървета — над 1000 години, но ако някой от нас, интелигентните хора, достигне 100 години, за него пишат по вестниците?’ Д–р Ричард Рестак казва: „Единствено човешкият мозък има способността да спре и се огледа в дейността си, да я изследва и така да постигне известна степен на трансценденталност. Да, нашата способност да пренаписваме отново и отново сценария на собствената си личност и да преразглеждаме и променяме себе си в света е това, което ни различава от всички други създания в света.“

Самосъзнанието на човека озадачава някои хора. Макар че в книгата Life Ascending [„Възходящ живот“] се поддържа едно чисто биологично обяснение, авторът признава: „Когато задаваме въпроса как един процес [еволюцията], който напомня на хазартна игра с ужасяващи наказания за губещите, би могъл да породи такива качества като любов към красотата и истината, съчувствие, свобода и най–вече изключителния размах на човешкия дух, биваме озадачени. Колкото повече изследваме духовния си капацитет, толкова повече учудването ни се засилва.“ Много вярно. Следователно можем да допълним своя възглед за уникалността на човека с няколко доказателства за нашето съзнание, които онагледяват защо много хора са убедени, че трябва да съществува един интелигентен конструктор, един Създател, който е загрижен за нас.

Изкуство и красота

„Защо хората с такава страст се стремят към изкуството?“ — пита професор Майкъл Лейтън в изданието Symmetry, Causality, Mind [„Симетрия, причинност, разум“]. Както обяснява той, някои хора казват, че умствени занимания като математиката, например, донасят несъмнена полза на хората; но каква е ползата от изкуството? Лейтън онагледява своята мисъл, посочвайки, че хората пътуват надалеч, за да отидат на изложба с произведения на изкуството или на концерт. Какво вътрешно чувство ги кара да правят това? Подобно на това хората по цялата земя слагат по стените на домовете и офисите си красиви снимки или картини. Или да вземем музиката. Повечето хора обичат да слушат някаква музика, когато са у дома или в колата си. Защо? Сигурно не защото някога музиката е допринесла за оцеляването на най–приспособения индивид. Лейтън казва: „Изкуството е вероятно най–необяснимият феномен на човешкия вид.“

Но ние знаем, че насладата от изкуството и красотата е част от това, което ни прави да се чувствуваме хора. Ако едно животно клекне на върха на хълма и зяпа изпъстреното с цветове небе, дали това означава, че то е привлечено от красотата като такава? Ние гледаме планинския поток, искрящ на слънчевите лъчи, наблюдаваме смайващото разнообразие в тропическата джунгла, съзерцаваме обрамчения с палми плаж или се възхищаваме на звездите, разпилени по черното кадифе на небето. Често изпитваме страхопочитание, нали? Този вид красота изпълва сърцата ни с топлина, възвисява духа ни. Защо?

Защо притежаваме този вътрешен копнеж към неща, които в действителност не допринасят много за нашето оцеляване във физическо отношение? Откъде произлизат нашите естетически ценности? Ако не вземем предвид един Създател, който е надарил човека с тези ценности при създаването му, то тези въпроси не могат да получат удовлетворяващ отговор. Същото важи и за нравствената красота.

Нравствени ценности

Много хора признават като най–висша форма на красота добрите дела. Например, навсякъде по света мислещите хора ценят това да бъдем лоялни към принципи при сблъсък с преследване, да постъпим неегоистично, за да облекчим страданията на другите, и да простим на някой, който ни е наранил. Този вид красота е спомената в древната библейска пословица: „Проницателността на човека несъмнено потушава гнева му, и е красиво от негова страна да не забелязва прегрешението.“ Или както споменава друга пословица: „Това, което е желателно в земния човек, е неговата любеща милост.“ — Притчи 19:11, 22, NW.

Всички ние знаем, че дори и някои хора и цели групи от хора да пренебрегват или потъпкват възвишения морал, то повечето не го правят. От какъв източник произлизат нравствените ценности, които се срещат в буквално всяка област на земята и във всеки период от време? Ако не съществува източник на морала, или Създател, тогава дали правилното и погрешното просто са произлезли от хората, от човешкото общество? Да разгледаме един пример: Повечето хора и групи от хора смятат убийството за нещо погрешно. Но възниква въпросът: ‘В сравнение с какво е погрешно то?’ Явно съществува някакво чувство за морал, което е в основата на човешкото общество като цяло и което е било включено в законите на много страни. Кой е източникът на този нравствен критерий? Дали това не е един интелигентен Създател, който притежава морални ценности и който е дал съвестта, или нравственото чувство, на хората? — Сравни Римляни 2:14, 15.

Ти можеш да обмисляш бъдещето и да правиш планове за него

Друга страна на човешкото самосъзнание е способността ни да обмисляме бъдещето. Когато бил запитан дали хората притежават черти, които ги отличават от животните, професор Ричард Доукинз признал, че човекът наистина има уникални качества. След като споменал „способността да се планира предварително, като се използува съзнателна, основана на въображението предвидливост“, Доукинз добавил: „Краткосрочната полза винаги е била единственото нещо от значение за еволюцията; дългосрочната полза никога не е била от значение. Никога не е било възможно нещо да еволюира, ако е лошо за непосредственото краткосрочно добруване на индивида. Сега за първи път е възможно поне някои хора да кажат: ‘Да забравим факта, че можем да извлечем краткосрочна печалба от изсичането на тази гора, и да помислим за дългосрочната полза.’ Да, аз мисля, че това е нещо наистина ново и уникално.“

Други учени също потвърждават, че способността на човека за съзнателно, дългосрочно планиране няма паралел. Специалистът по неврофизиология Уилям Х. Калвин казва: „Като оставим настрана хормонално обусловената подготовка за зимата и за намирането на партньор, при животните са налице изненадващо малко прояви на планиране, което да надхвърля повече от няколко минути напред.“ Животните може да събират храна преди студения сезон, но не обмислят това и не го планират. За разлика от тях хората мислят за бъдещето, дори за далечното бъдеще. Някои учени предвиждат какво би могло да се случи с вселената след милиарди години. Дали си се питал защо човекът, който е толкова различен от животните, може да мисли за бъдещето и да прави планове?

Библията казва за хората: „Дори безпределни времена [Създателят] е вложил в сърцето им.“ (NW) Revised Standard Version [„Ревизиран стандартен превод“] казва: „Той е поставил вечността в ума на човека.“ (Еклисиаст 3:11) Ние използуваме тази отличителна способност ежедневно, дори и при нещо толкова обикновено, каквото е един поглед в огледалото, или при мисълта как ще изглеждаме след 10 или 20 години. И потвърждаваме казаното в Еклисиаст 3:11, когато дори мимоходом мислим за такива неща като безкрайността на времето и пространството. Самият факт, че притежаваме тази способност, е в съгласие с изказването, че един Създател „е поставил вечността в ума на човека“.

Привлечени към Създателя

За много хора обаче това да се наслаждават на красотата, да правят добро на ближните си и да мислят за бъдещето не носи пълно удовлетворение. „Колкото и странно да звучи — казва професор Стивън Еванс, — дори и в най–щастливите и скъпоценни мигове на любовта често усещаме, че нещо липсва. Установяваме, че искаме още нещо, но не знаем какво е то.“ Да, съзнаващите хора — за разлика от животните, с които споделяме тази планета, — изпитват друга потребност.

„Религията е дълбоко вкоренена в човешката природа и се усеща на всяко равнище на икономическо положение и образование.“ Това е обобщението на проучването, представено от професор Алистър Харди в изданието The Spiritual Nature of Man [„Духовната природа на човека“]. То потвърждава това, което е било установено от редица други изследвания — човекът съзнава, че има Бог. Макар че е възможно отделни хора да са атеисти, целите народи не са такива. В книгата Is God the Only Reality? [„Дали Бог е единствената реалност?“] се казва: „Религиозното търсене на смисъл ... е нещо, което се среща във всяка култура и всяка епоха, от появата на човечеството до днес.“

От къде идва това сякаш вродено съзнаване, че има Бог? Ако човекът е просто едно случайно групиране на нуклеинова киселина и белтъчни молекули, защо тези молекули ще развият любов към изкуството и красотата, защо ще станат религиозни и ще мислят за вечността?

Сър Джон Екълз прави заключението, че еволюционното обяснение на съществуването на човека „страда от много съществен недостатък. То не може да обясни съществуването на всеки един от нас като уникално същество, притежаващо самосъзнание“. Колкото повече научаваме за работата на нашия мозък и разум, толкова по–лесно е да видим защо милиони хора са стигнали до извода, че съзнателното съществуване на човека е доказателство за наличието на Създател, който е загрижен за нас.

В следващата глава ще видим защо хора с най–различно социално и икономическо положение са установили, че това логично заключение изгражда основата за намирането на удовлетворителни отговори на важните въпроси ‘защо сме тук’ и ‘накъде отиваме’.

[Блок на страница 51]

Двубой между световния шампион по шах и компютъра

Когато компютърът от последното поколение, наречен ‘Дийп блу’, победи световния шампион по шах, възникна въпросът дали не сме принудени да направим заключението, че ‘Дийп блу’ притежава разум.

Професор Дейвид Гелърнтър от Йейлския университет даде отговор: „Не. ‘Дийп блу’ е само една машина. Той не притежава повече разум от една саксия за цветя, например. ... Основното му значение е, че хората са шампиони в конструирането на машини.“

Професор Гелърнтър посочи следната основна разлика: „Мозъкът е машина, която е способна да създаде едно самоосъзнаващо се ‘аз’. Мозъкът може да извика към живот интелектуални светове, а компютърът не може.“

Той прави заключението: „Винаги е имало огромна разлика между човека и [компютъра] и тя никога няма да бъде заличена. Машините ще продължават да правят живота по–лесен, по–здрав, по–богат и по–озадачаващ. А човешките същества ще продължават да мислят по принцип за същите неща, за които са мислили винаги: за самите себе си, за другите и — много от тях — за Бога. Относно тези въпроси машините никога не са имали някакво значение. И никога няма да имат.“

[Блок на страница 53]

Суперкомпютърът се равнява на един охлюв

„Днес компютрите не могат дори до известна степен да достигнат нивото на един четиригодишен човек относно способността си да виждат, да говорят, да се движат или да постъпват здравомислещо. Една от причините за това е, разбира се, просто изчислителната мощност. Преценява се, че капацитетът за обработване на информация, който притежава дори и най–мощният суперкомпютър, се равнява на нервната система на един охлюв — минимална частичка от мощността, с която разполага суперкомпютърът в [нашия] череп.“ — Стивън Пинкър, директор на Центъра по когнитивна неврология към Масачузетския технологичен институт.

[Блок на страница 54]

„Човешкият мозък се състои почти изцяло от [мозъчната] кора. Мозъкът на шимпанзето, например, също има кора, но с много по–малки размери. Кората ни дава възможност да мислим, да помним, да си представяме. Всъщност ние сме хора благодарение на свойствата на нашата мозъчна кора.“ — Едоардо Бончинели, ръководител на изследване в областта на молекулярната биология, Милано (Италия).

[Блок на страница 55]

От физиката на елементарните частици до твоя мозък

Професор Пол Дейвис разсъждава за способността на мозъка да се справя с абстрактната област на математиката. „Математиката не е нещо, което човек намира да се търкаля на двора. Тя е създадена от човешкия ум. Но ако се чудим къде математиката се прилага най–добре, то това е в области като физиката на елементарните частици и астрофизиката, области на основните науки, които са много, много далече от ежедневните дела.“ Какво значи това? „Това ми показва, че съзнанието и нашата способност да извършваме математически операции не са просто случайност, не са обикновена подробност, не са незначително вторично следствие на еволюцията.“ — Are We Alone? [„Сами ли сме?“]

[Блок/Снимки на страници 56, 57]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

Двигателна зона

Челен дял

Предфронтална зона

Извивка на Брока

Център на Вернике

● Мозъчната кора представлява най–горният слой на мозъка и е най–много свързана с интелекта. Ако се разпростре, кората на един човешки мозък ще покрие четири страници машинописна хартия; кората на мозъка на едно шимпанзе ще покрие само една страница; а кората на мозъка на един плъх ще покрие една пощенска марка. — „Сайънтифик американ“.

[Блок на страница 58]

Всеки народ има език

През цялата история на човечеството когато един народ се е срещал с друг, винаги се е оказвало, че и другият народ говори на свой език. В изданието The Language Instinct [„Езиковият инстинкт“] се казва: „Никой никога не е намирал нямо племе, както и не съществуват доказателства, че дадена област е била ‘люлка’ на някакъв език и от нея този език се е разпространил сред групи, лишени дотогава от език. ... Това, че развит език се среща повсеместно, е откритие, което изпълва лингвистите със страхопочитание и е първото основание за мисълта, че езикът е ... плод на един специфичен човешки инстинкт.“

[Блок на страница 59]

Език и интелект

Защо човешкият интелект далеч надминава този на животните, например, на маймуните? Разгадката се крие в това, че ние употребяваме синтаксис — подреждаме звуците заедно в думи и използуваме думите, за да образуваме изречения. Специалистът по теоретична неврофизиология Уилям Х. Калвин обяснява:

„Живеещите на свобода шимпанзета използуват около тридесет и пет различни звука, за да предадат около тридесет и пет различни значения. Те могат да повторят даден звук, за да усилят значението му, но не подреждат един след друг три звука, за да прибавят нова дума в своя речник.

Ние, хората, също използуваме около тридесет и пет звука, наречени фонеми. Но само техните комбинации имат съдържание: ние подреждаме един след друг лишени от смисъл звуци, за да образуваме имащи смисъл думи.“ Уилям Калвин отбелязва, че „засега никой не е обяснил“ скока от животинското ‘един звук — едно значение’ до нашата присъща само на човека способност да използуваме синтаксис.

[Блок на страница 60]

Ти можеш повече от това да произвеждаш драсканици

„Дали само човекът, Хомо сапиенс, е способен да общува чрез език? Ясно е, че отговорът зависи от това какво се има предвид с думата ‘език’ — защото всички висши животни несъмнено общуват с най–разнообразни знаци, например с жестове, миризми, призивни звуци, крясъци и песни, и дори с танци, като пчелите. Но животните, с изключение на човека, изглежда не разполагат с граматически организиран език. Освен това те не рисуват — което може да бъде много показателно — изобразяващи нещо картини. В най–добрия случай те произвеждат само драсканици.“ — Професор Р. С. Фаутс и съпругата му професор Д. Х. Фаутс.

[Блок на страница 61]

„Насочвайки се към човешкия мозък, също намираме конструкции със смайваща сложност — казва професор А. Ноъм Чомски. — Езикът, например, но той съвсем не е единственото такова нещо. Помислете за способността да се борави с абстрактните понятия на числата, [която изглежда е] присъща единствено на човека.“

[Блок на страница 62]

„Надарени“ със способността да задаваме въпроси

Относно бъдещето на нашата вселена физикът Лоурънс Краус пише: „Ние сме насърчени да задаваме въпроси относно неща, които може би никога няма да видим лично, защото можем да ги зададем. След време нашите деца, или може би техните деца, ще отговорят на тези въпроси. Ние сме надарени с въображение.“

[Блок на страница 69]

Ако вселената и това, че ние живеем в нея, са случайно нещо, животът ни не би могъл да има траен смисъл. Но ако животът ни във вселената е резултат на замисъл, тогава той трябва да има удовлетворяващ смисъл.

[Блок на страница 72]

Дали благодарение на бягството от саблезъбите тигри?

Джон Полкингхорн от Кембриджския университет в Англия казва:

„Специалистът по теоретична физика Пол Дирак откри нещо, което беше наречено ‘теория на квантовото поле’ и което е фундаментално за нашето разбиране на физическия свят. Не мога да повярвам, че способността на Дирак да открие тази теория, или способността на Айнщайн да открие общата теория на относителността, е своего рода вторичен продукт от това, че нашите предци са били принудени да бягат от саблезъбите тигри. Тук става нещо много по–дълбоко, много по–загадъчно ...

Когато погледнем към логичния ред и явната красота на физическия свят, разкрити чрез естествените науки, виждаме един свят, изпълнен с признаци на разум. Един религиозен човек съзира по този начин разума на Създателя.“ — Commonweal [„Комънуел“].

[Снимка на страница 63]

Само хората формулират въпроси. Някои от тях са за смисъла на живота

[Снимка на страница 64]

За разлика от животните, хората осъзнават както себе си, така и бъдещето

[Снимка на страница 70]

Единствено хората ценят красотата, мислят за бъдещето и изпитват влечение към Създателя