Глава 19

Исус поучава една самарянка

ПО ПЪТЯ от Юдея към Галилея Исус и неговите ученици минават през областта Самария. Към пладне, уморени от пътуването, те спират да починат край един кладенец близо до град Сихар. Преди много векове този кладенец бил изкопан от Яков и продължава да съществува дори и днес, близо до днешния град Наблус.

Докато Исус си почива там, учениците му отиват в града, за да купят храна. Когато една самарянка идва да извади вода от кладенеца, Исус я моли: „Дай ми да пия.“

Обикновено юдеите и самаряните не общуват помежду си поради дълбоко вкоренени предразсъдъци. Затова, смаяна, жената пита: „Как така ти, въпреки че си юдей, молиш мен, самарянката, за вода?“

„Ако знаеше — отговаря Исус — кой ти казва ‘Дай ми да пия’, щеше ти да го помолиш, и той щеше да ти даде жива вода.“

„Господине — отговаря тя, — та ти дори нямаш съд за черпене на вода, а кладенецът е дълбок. От какъв източник тогава имаш тази жива вода? Ти не си по–велик от нашия праотец Яков, който ни е дал този кладенец и който заедно със синовете си и с добитъка си също е пил от него, нали?“

„Всеки, който пие от тази вода, ще ожаднее отново — казва Исус. — Който пие от водата, която аз ще му дам, никога няма да ожаднее, а водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, бликаща, за да дава вечен живот.“

„Господине, дай ми от тази вода, за да не ожаднявам вече, нито да трябва да идвам тук и да вадя вода“ — откликва жената.

Тогава Исус ѝ казва: „Иди, извикай съпруга си и елате тук.“

„Нямам съпруг“ — отговаря тя.

Исус потвърждава думите ѝ. „Правилно каза ‘Нямам съпруг’. Защото си имала петима съпрузи, и мъжът, който имаш сега, не е твой съпруг.“

„Господине, виждам, че си пророк“ — казва жената смаяна. Разкривайки духовния си интерес, тя отбелязва, че самаряните ‘са се покланяли в тази планина [Гаризин, която е наблизо]; а вие [юдеите] казвате, че в Йерусалим е мястото, където човек трябва да принася поклонение’.

Но Исус посочва, че мястото на поклонение не е важно. „Идва часът — казва той, — когато истинските поклонници ще се покланят на Бащата с дух и истина, защото Бащата наистина търси такива, за да му се покланят. Бог е Дух и онези, които му се покланят, трябва да му се покланят с дух и истина.“

Жената е силно впечатлена. „Знам, че ще дойде Месията, който се нарича Христос — казва тя. — Когато той дойде, ще ни изяви всички неща открито.“

„Аз, който говоря с теб, съм това“ — казва Исус. Помисли само! Тази жена, която идва да си налее вода по пладне, вероятно за да избегне срещата с жените от града, които я презират заради начина ѝ на живот, е облагодетелствувана по толкова чудесен начин от Исус. Без заобикалки той ѝ казва това, което не е изповядвал открито пред никой друг. И какви са последствията от думите му?

Много самаряни започват да вярват

Като се връщат от Сихар с храната, учениците намират Исус край Якововия кладенец, където са го оставили и където той разговаря с една самарянка. Когато учениците идват, тя си тръгва, като оставя своята делва за вода, и се отправя към града.

Дълбоко заинтересувана от нещата, които Исус ѝ е казал, тя съобщава на мъжете в града: „Елате да видите един човек, който ми каза всичко, каквото съм вършила.“ После по начин, който да събуди любопитството им, тя казва: „Дали пък това не е Христос?“ Въпросът постига целта си — мъжете отиват да проверят сами.

Междувременно учениците подканят Исус да яде от храната, която са донесли от града. Но той отговаря: „Имам храна, за която вие не знаете.“

„Дали някой не му е донесъл нещо за ядене?“ — се питат учениците. Исус обяснява: „Моята храна е да върша волята на онзи, който ме изпрати, и да довърша неговата работа. Нима вие не казвате, че има още четири месеца, докато дойде жетвата?“ Но говорейки за духовната жетва, Исус казва: „Вдигнете очите си и вижте нивите — как са побелели за жетва. Жетварят вече получава заплатата си и събира плод за вечен живот, така че и сеячът, и жетварят да могат да се радват заедно.“

Вероятно Исус вече може да види чудесните резултати от своята среща със самарянката — че мнозина започват да вярват в него поради нейното свидетелство. Тя свидетелствува на хората от града, казвайки им: „Той ми каза всичко, каквото съм вършила.“ Затова, когато мъжете от Сихар идват при него край кладенеца, те го молят да остане и да им говори още. Исус приема поканата и остава два дни.

Самаряните слушат Исус и още повече хора започват да вярват. Тогава те казват на жената: „Вече не вярваме само заради твоите думи; защото чухме сами и знаем, че този човек със сигурност е спасителят на света.“ Няма съмнение, че самарянката дава добър пример за това как ние можем да свидетелствуваме за Христос, като събуждаме любопитство, така че слушателите да искат да узнаят още повече!

Припомни си, че до жетвата има още четири месеца — явно става дума за жетвата на ечемика, която в Палестина е през пролетта. Значи тази случка става през ноември или декември. Това означава, че след пасхата през 30 г. от н.е. Исус и неговите ученици са прекарали около осем месеца в Юдея, където са поучавали и покръствали. Сега те тръгват към своята област Галилея. Какво ги очаква там? Йоан 4:3–43.

▪ Защо самарянката е учудена, че Исус разговаря с нея?

▪ Какво я поучава Исус за живата вода и за мястото на поклонение?

▪ Как Исус ѝ разкрива кой е той, и защо това разкритие е толкова смайващо?

▪ Какво свидетелство дава самарянката, и с какъв резултат?

▪ Как храната на Исус е свързана с жетвата?

▪ Как можем да определим колко време е продължила службата на Исус в Юдея след пасхата през 30 г. от н.е.?