Исус поучава една самарянка

От Юдея Исус и учениците му се отправят на север към Галилея, като минават през областта Самария. Уморени от пътуването, около обяд те спират да си отдъхнат близо до град Сихар до един кладенец, който няколко века по-рано Яков вероятно е изкопал или е платил да изкопаят. Днес този кладенец може да се види до съвременния град Наблус.

Докато Исус си почива до кладенеца, учениците му отиват в близкия град да купят храна. Междувременно една самарянка идва да си налее вода. Исус ѝ казва: „Дай ми да пия“. (Йоан 4:7)

Обикновено юдеите не говорят със самаряните заради дълбоко вкоренени предразсъдъци. Затова жената е изненадана и пита: „Как така искаш вода от мен? Ти си юдей, а аз съм самарянка!“. Исус ѝ отговаря: „Ако знаеше какъв подарък дава Бог и кой ти казва „Дай ми да пия“, щеше да поискаш от него и той щеше да ти даде водата на живота“. Тя казва: „Господине, дори нямаш с какво да извадиш вода, а кладенецът е дълбок. Тогава откъде имаш тази вода на живота? Да не си нещо повече от нашия прародител Яков, който ни даде този кладенец? От него са пили и той, и синовете му, и домашните му животни“. (Йоан 4:9-12)

Исус ѝ отговаря: „Който пие от тази вода, пак ще ожаднее. А който пие от водата, която аз ще му дам, никога няма да ожаднее. Водата, която ще му дам, ще стане в него извор с вода, която дава вечен живот“. (Йоан 4:13, 14) Въпреки умората Исус е готов да сподели със самарянката истини, които дават живот.

Тя му казва: „Господине, дай ми от тази вода, за да не ожаднявам повече и да не идвам тук за вода“. Тогава Исус сякаш сменя темата и ѝ казва: „Отиди да извикаш мъжа си“. Жената отговаря: „Нямам мъж“. Колко ли е изненадана обаче да чуе какво знае Исус: „Правилно каза, че нямаш мъж. Защото си имала петима мъже и сегашният не ти е мъж“. (Йоан 4:15-18)

Самарянката разбира значимостта на тези думи и удивена казва: „Господине, виждам, че си пророк“. След това разкрива интереса си към духовните неща, като допълва: „Нашите прадеди [самаряните] се покланяха на Бога на тази планина [Гаризим, която е наблизо], а вие [юдеите] казвате, че хората трябва да му се покланят в Йерусалим“. (Йоан 4:19, 20)

Но Исус ѝ обяснява, че самото място не е от значение. Той казва: „Ще дойде време, когато няма да се покланяте на Бащата нито на тази планина, нито в Йерусалим“. И продължава: „Ще дойде време, и даже вече е дошло, когато истинските поклонници ще се покланят на Бащата с дух и истина, понеже Бащата иска точно такива поклонници“. (Йоан 4:21, 23, 24)

За Бащата не е важно къде, а как му се покланят хората. Самарянката е впечатлена и казва: „Знам, че идва Месията, който е наречен Христос. Когато дойде, той ще ни обясни всичко“. (Йоан 4:25)

Тогава Исус ѝ съобщава важна истина: „Това съм аз — този, който говори с теб“. (Йоан 4:26) Помисли само! Пред него стои жена, която просто е дошла по обяд да си налее вода. Но Исус ѝ оказва огромна чест. Открито ѝ признава нещо, което очевидно не е признал на никого досега — че е Месията.

МНОГО САМАРЯНИ ЗАПОЧВАТ ДА ВЯРВАТ

Учениците на Исус се връщат от Сихар и носят храна. Те го намират там, където са го оставили, на Якововия кладенец, но сега той говори с една самарянка. Когато пристигат, тя оставя стомната си и тръгва към града.

Щом отива в Сихар, жената разказва на хората всичко, което е чула от Исус. Убедена в думите си, тя ги приканва: „Елате да видите човека, който ми каза всичко, което съм вършила“. След това, може би за да събуди любопитството им, ги пита: „Да не би той да е Христос?“. (Йоан 4:29) Този въпрос засяга важна тема, която вълнува хората още от дните на Моисей. (Второзаконие 18:18) Жителите на града са подтикнати да отидат да видят Исус лично.

Междувременно учениците подканят Исус да яде от храната, която са донесли. Но той отговаря: „Имам храна, за която не знаете“. Те се чудят на думите му и си казват: „Да не би някой да му е донесъл нещо за ядене?“. Исус любезно им обяснява и думите му са от значение за всичките му последователи: „Моята храна е да върша волята на този, който ме е изпратил, и да изпълня задачата, която ми е възложил“. (Йоан 4:32-34)

С тези думи Исус няма предвид буквалната жътва, която е след около четири месеца, а духовната жътва. Затова казва: „Погледнете нивите и вижте, че са узрели за жътва. Жътварят вече получава заплатата си и събира реколта за вечен живот. Така сеячът и жътварят се радват заедно“. (Йоан 4:35, 36)

Исус сигурно вече се досеща какъв е резултатът от срещата му със самарянката. Много хора от Сихар започват да вярват в него заради нейното свидетелство: „Той ми каза всичко, което съм вършила“. (Йоан 4:39) Затова, когато идват при кладенеца, те молят Исус да остане да им говори още. Той се съгласява и остава в Самария два дни.

Докато го слушат, все повече самаряни започват да вярват в него и казват на жената: „Вече вярваме не заради твоите думи, а защото сами чухме и разбрахме, че този човек наистина е спасителят на света“. (Йоан 4:42) Самарянката несъмнено е хубав пример как да свидетелстваме за Христос, събуждайки любопитството на слушателите си, за да искат да научат повече.

Спомни си, че остават четири месеца до жътвата — очевидно става дума за жътвата на ечемика, която в този регион е през пролетта. Така че сега е вероятно ноември или декември. Това означава, че след Пасхата през 30 г. Исус и учениците му са поучавали и покръствали около осем месеца в Юдея. Сега тръгват на север към своята област Галилея. Какво ги очаква там?