Как е обяснена троицата?
КАТОЛИЧЕСКАТА църква дава следното обяснение: „С термина ‘троица’ се обозначава централната доктрина на християнската религия . . . Така, според думите на Атанасиевия символ на вярата: ‘Отец е Бог, Синът е Бог и Светият дух е Бог, и все пак няма трима Богове, а един Бог.’ В тази Троица . . . Личностите са еднакво вечни и еднакво равни: всички са несътворени и са всемогъщи.“ — The Catholic Encyclopedia [„Католическа енциклопедия“].
Почти всички други църкви от т.нар. християнски свят се съгласяват с това. Например гръцката православна църква също нарича троицата „основна доктрина на християнството“, като дори казва: „Християни са онези хора, които приемат Христос като Бог.“ В книгата Our Orthodox Christian Faith [„Нашата православна християнска вяра“] същата църква заявява: „Бог е триединен. . . . Отец е изцяло Бог. Синът е изцяло Бог. Светият дух е изцяло Бог.“
Така троицата се разглежда като „един Бог в три лица“. За всеки от тях се казва, че е без начало, тъй като е съществувал вечно. За всеки се казва, че е всемогъщ, и че не е нито повече, нито по–малко велик от другите.
Трудно ли е да се следва такова разсъждение? Много искрени вярващи го намират объркващо, противоречащо на нормалното мислене, ненаподобяващо нищо от техния опит. Те питат: Как е възможно Отецът да е Бог, Исус да е Бог и светият дух да е Бог, и все пак да няма трима Богове, а само един Бог?
„Непостижима за човешкия разум“
ТОВА объркване е широко разпространено. The Encyclopedia Americana [„Енциклопедия Американа“] отбелязва, че доктрината за троицата се смята за „непостижима за човешкия разум“.
Много хора, които приемат троицата, гледат на нея по същия начин. Монсеньор Юджин Кларк казва: „Бог е един и Бог е трима. Тъй като не съществува нищо такова в цялото творение, ние не можем да го разберем, а само да го приемем.“ Кардинал Джон О’Конър заявява: „Ние знаем, че това е една дълбока тайна, която не сме започнали да разбираме.“ А Папа Йоан Павел II говори за „неразгадаемото тайнство на Бога–Троица“.
Така и A Dictionary of Religious Knowledge [„Речник на религиозното познание“] казва: „За това какво точно представлява тази доктрина, или още по–точно, как може да бъде обяснена, привържениците на троицата не са постигнали съгласие помежду си.“
Тогава ние можем да разберем защо New Catholic Encyclopedia [„Нова католическа енциклопедия“] отбелязва: „Малко са преподавателите по тринитарна теология в католическите семинарии, на които не е бил задаван по едно или друго време притеснителния въпрос: ‘Но как всъщност човек може да проповядва троицата?’ И ако този въпрос ясно говори за объркване от страна на студентите, може би той не по–малко ясно говори за подобно объркване от страна на техните професори.“
Верността на това изказване може да се удостовери, ако човек отиде в библиотеката и изследва книгите, които поддържат троицата. Безброй страници са изписани в усилията тя да бъде обяснена. И въпреки това, след лутането си из лабиринта от объркващи теологични термини и обяснения, изследователят си отива неудовлетворен.
По този повод йезуитът Джоузеф Брейкън отбелязва в своята книга What Are They Saying About the Trinity? [„Какво казват те за троицата?“]: „Свещеници, които със значителни усилия са изучавали . . . троицата по време на годините в семинарията, естествено се колебаят да говорят за нея пред своите енориаши от амвона, дори и на празника Света Троица. . . . Защо човек да отегчава хората с нещо, което те така или иначе няма да разберат докрай?“ Той казва също: „Троицата е въпрос на официално вярване, но тя има малко или дори никакво [влияние] върху ежедневния християнски живот и поклонение.“ Но въпреки това тя е „централна доктрина“ на църквите!
В своята книга Christianity and the World Religions [„Християнството и световните религии“] католическият теолог Ханс Кюнг отбелязва, че троицата е една от причините, поради които църквите не са в състояние да постигнат някакъв значителен успех сред нехристиянските народи. Той казва: „Дори образованите мюсюлмани просто не могат да проследят идеята за троицата, както и юдеите и досега не могат да я схванат. . . . Разликата, която прави доктрината за троицата между един Бог и три същности, не задоволява мюсюлманите, които са повече объркани, отколкото просветени от теологичните термини, извлечени от сирийски, гръцки и латински. За мюсюлманите всичко това е просто игра на думи. . . . Защо някой ще иска да прибавя нещо към схващането за единност и изключителност на Бога, което може само да разводни или унищожи тази единност и изключителност?“
„Не е Бог на безредица“
КАК е могла да се появи такава объркваща доктрина? „Католическа енциклопедия“ твърди: „Една толкова мистериозна догма предполага божествено откровение.“ Католическите учени Карл Ранер и Херберт Форгримлер заявяват в своя Theological Dictionary [„Теологичен речник“]: „Троицата е тайнство . . . в строгия смисъл на думата . . . , което не би могло да бъде познато без откровение, и дори след откровение може да не стане напълно понятно.“
Но твърдението, че след като троицата е такова объркващо тайнство, тя трябва да произлиза от божествено откровение, създава друг голям проблем. Защо? Защото самото божествено откровение не допуска такъв възглед за Бога: „Бог не е Бог на безредица.“ — 1 Коринтяни 14:33, „Български превод на Библията“, 1924 г.
С оглед на това твърдение, дали Бог е отговорен за доктрина относно себе си, която е толкова объркваща, че дори еврейските, гръцките и латинските учени не могат да я обяснят?
Освен това, трябва ли хората да са теолози, за да ‘познаят единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото Той е изпратил’? (Йоан 17:3) И ако това е така, защо толкова малко от образованите юдейски религиозни водачи разпознали Исус като Месията? А неговите верни ученици били смирени земеделци, рибари, бирници, жени домакини. Тези обикновени хора били толкова сигурни в това, което Исус поучавал за Бога, че те можели да учат другите на същите тези неща и дори били готови да умрат за своята вяра. — Матей 15:1–9; 21:23–32, 43; 23:13–36; Йоан 7:45–49; Деяния 4:13.
[Снимка на страница 4]
Ученици на Исус били смирените, обикновени хора, а не религиозните водачи