Глава 15

Как Йехова ръководи своята организация?

1. Каква информация относно организацията на Йехова разкрива Библията, и защо тя е важна за нас?

НА МНОГО места във вдъхновеното Писание Йехова ни дава възможност да надзърнем за малко в неговата великолепна небесна организация. (Иса. 6:2, 3; Езек. 1:1, 4–28; Дан. 7:9, 10, 13, 14) Макар че ние не можем да виждаме духовни създания, той насочва вниманието ни към начините, по които дейността на светите ангели засяга истинските поклонници на земята. (Бит. 28:12, 13; 4 Царе 6:15–17; Пс. 34:7; Мат. 13:41, 42; 25:31, 32) Библията също така описва и видимата част на организацията на Йехова и ни помага да разберем как я ръководи той. Ако имаме истинско духовно разбиране за тези неща, то ще ни помогне да ‘се обхождаме достойно за [Йехова], да му угаждаме във всичко’. — Кол. 1:9, 10.

ИДЕНТИФИЦИРАЙКИ ВИДИМАТА ЧАСТ

2. Какво става сбор на Бога от Петдесетница, 33 г. от н.е. насам?

² В продължение на 1545 години народът на Израел бил сборът на Бога. Но израелтяните не успели да спазят Договора на Закона и отхвърлили собствения Син на Бога. Затова Йехова създал един нов сбор, с който сключил нов договор. Този сбор е идентифициран в Библията като „невястата“ на Христос, съставена от 144 000 души, избрани от Бога да бъдат обединени със Сина му в небесата. (Ефес. 5:22–32; Откр. 14:1; 21:9, 10) Първите от тях били помазани със свети дух на Петдесетница, 33 г. от н.е. Посредством светия дух Йехова дал ясно доказателство, че това е сега сборът, който той ще използува, за да осъществи целта си. — Евр. 2:2–4.

3. Кой днес съставлява видимата организация на Йехова?

³ Днес само остатък от тези 144 000 са на земята. Но изпълнявайки библейските пророчества, едно голямо множество от „други овце“ стават техни активни съобщници. Исус Христос, Добрият пастир, смесва тези „други овце“ с онези, които са остатъкът от неговите заченати с дух последователи, така че те образуват „едно стадо“ под негово ръководство като техен „един пастир“. (Йоан 10:11, 16; Откр. 7:9, 10) Всички те образуват една обединена организация, видимата организация на Йехова днес.

ТЕОКРАТИЧНА ПО СТРУКТУРА

4. Кой ръководи организацията и как?

⁴ Библейският израз „сбор на живия Бог“ ясно показва кой я ръководи. Организацията е теократична, или управлявана от Бога. Йехова осигурява напътствия за своя народ чрез онзи, когото той назначил като невидим глава на сбора, Господаря Исус Христос, а също и посредством своето собствено вдъхновено Слово, Библията. — 1 Тим. 3:14, 15; Ефес. 1:22, 23; 2 Тим. 3:16, 17.

5. (а) Как било проявено небесното ръководство на сбора през първи век? (б) Какво показва, че Исус продължава да е глава на сбора?

⁵ Това теократично ръководство било съвсем явно и когато първите членове на сбора били подбудени към действие от светия дух на Петдесетница, 33 г. от н.е. (Деян. 2:1–4, 32, 33) То било проявено и когато един ангел на Йехова направлявал събитията, довели до разпространението на добрата новина в Африка. (Деян. 8:26–39) А също и когато гласът на Исус дал напътствия при обръщането на Савел от Тарс в християнството, и още веднъж, когато било дадено начало на мисионерската дейност сред езичниците. (Деян. 9:3–7, 10–17; 10:9–16, 19–23; 11:12) Но необходимите напътствия не винаги били осигурявани по такива впечатляващи начини. С течение на времето спрели да се чуват гласове от небето, не се появявали ангели пред хората и чудодейните дарове на светия дух престанали. Но въпреки това Исус бил обещал на верните си последователи: „Аз съм с вас през всичките дни до завършека на системата на нещата.“ И фактите показват, че това е така. (Мат. 28:20, NW; 1 Кор. 13:8) Свидетелите на Йехова не само признават неговото главенство; очевидно е, че без неговата помощ за тях би било невъзможно да продължават да оповестяват посланието за Царството при наличието на такава силна враждебност.

6. (а) Кой образува „верния и разумен слуга“ и защо? (б) Каква задача дал Христос на този „слуга“?

⁶ Малко преди смъртта си Исус говорил на своите ученици за един „верен и разумен слуга“, на когото той като Господар ще повери специална отговорност. Този „слуга“ според описанието на Исус, щял да бъде на разположение, когато Господарят отпътува за небето, и щял да бъде жив по времето на Христовото завръщане. Подобно описание едва ли би могло да се приложи към някой отделен човек. Но то е приложимо към Христовия верен помазан сбор като цяло. Исус знаел, че ще ги откупи със собствената си кръв, затова подходящо ги нарекъл обобщено свой „слуга“. Той им възложил работа за вършене, нареждайки на всички тях да правят ученици и след това да ги хранят в духовно отношение, като прогресивно им осигуряват духовна „храна навреме“. Назначаването им било потвърдено със свети дух на Петдесетница, 33 г. от н.е. — Мат. 24:45–47; 28:19, 20; 1 Кор. 6:19, 20; сравни Исаия 43:10.

7. (а) Какви увеличени задължения има „слугата“ сега? (б) Защо е важен нашият отклик на напътствията, идващи чрез този канал?

⁷ Ако при завръщането на Господаря си „слугата“ предано продължавал да си върши работата, щели да му бъдат поверени по–големи отговорности. Годините, които следвали, щели да бъдат време за целосветско свидетелство за Царството, и едно „голямо множество“ от поклонници на Йехова щяло да бъде събрано, за да бъде запазено през „голямата скръб“. (Мат. 24:14; Откр. 7:9, 10) Тези хора също щели да се нуждаят от духовна храна и тя щяла да им бъде поднасяна от този многосъставен „слуга“ — помазаните с дух служители на Христос. За да угодим на Йехова, ние трябва да приемаме напътствията, които той осигурява посредством този свой канал и да действуваме изцяло в съгласие с тях.

8, 9. (а) Каква уредба съществувала през първи век за разрешаването на доктринни въпроси и за даването на необходимите указания относно проповядването на добрата новина? (б) Каква подобна уредба съществува днес?

⁸ Разбира се, понякога могат да възникнат въпроси относно доктрини и начини на действие. Как трябва да се постъпи тогава? Глава 15 от Деянията ни казва как бил разрешен един въпрос относно изискванията спрямо езичниците, приели християнството. Той бил отнесен до апостолите и старейшините в Йерусалим, които изпълнявали функцията на централно ръководно тяло. Тези старейшини не били непогрешими; те не били личности, които никога не били допускали грешки. (Сравни Галатяни 2:11–14.) Но Бог ги използувал. Те разгледали какво казва Светото писание по повдигнатия въпрос, както и доказателствата за това, че сега духът на Бога действува за отварянето на пътя към полето на езичниците, и след това взели решение. Бог благословил тази уредба. (Деян. 15:1–29; 16:4, 5) От това централно тяло били изпратени също отделни личности да подпомагат проповядването на добрата новина в съгласие с онова, което самият Господар заръчал. — Деян. 8:14; Гал. 2:9.

⁹ В наши дни Ръководното тяло е съставено от помазани с дух братя от различни страни. То се намира в световната централа на Свидетелите на Йехова. То предано съдействува на интересите на чистото поклонение под главенството на Исус Христос. Тези братя споделят възгледа на апостол Павел, който, изпращайки духовни напътствия на съхристияните си, писал: „Защото не господаруваме над вярата ви, но сме съратници за радостта ви; понеже чрез вярата си вие устоявате.“ — 2 Кор. 1:24.

10. (а) Как се определя кои да бъдат старейшини или помощник–служители? (б) Защо трябва тясно да сътрудничим с онези, които са назначени на такива постове?

¹⁰ Тази теократична уредба се признава от Свидетелите на Йехова по целия свят. Всички техни местни сборове работят в тясно сътрудничество с нея. Те очакват от Ръководното тяло да осигури назначаването на старейшини и помощник–служители, които да се грижат за доброто функциониране на сборовете. Въз основа на какво биват избирани хора на тези длъжности? Изискванията са ясно посочени в Библията. Както старейшините, които препоръчват някого, така и тези, които са упълномощени да извършват назначаването, носят сериозната отговорност пред Бога да се придържат към тези изисквания. (1 Тим. 3:1–10, 12, 13; 5:22; Тит 1:5–9) Сред членовете на сборовете не се провеждат предизборни кампании, нито се извършва някакво гласуване в сбора. Вместо това, в съгласие с начина, по който са постъпвали апостолите през първи век при назначаванията, надзорниците, отговорни за препоръчването на някого, и тези, които след това извършват назначаването, отправят молитва за помощта на божия свети дух и търсят ръководството на божието вдъхновено Слово. (Деян. 6:2–4, 6; 14:23; сравни Псалм 75:6, 7.) Със своя отклик на ръководството от страна на старейшините, ние можем да покажем признателността си за това, че Христос любещо е осигурил тези „дарове [в] човеци“, за да ни помогне в постигането на „единството на вярата“. — Ефес. 4:8, 11–16.

11. (а) Каква ценна служба се извършва от жените в рамките на теократичната уредба? (б) Кога трябва те да носят покривало на главата и защо?

¹¹ Писанието постановява, че длъжностите за надзорници в сбора трябва да се заемат от мъже. Това по никакъв начин не подценява жените, тъй като много от тях са включени сред наследниците на небесното Царство. Чрез скромно, добродетелно поведение и усърдие в грижите за своите семейства, християнските жени също допринасят за доброто име на сбора. (Тит 2:3–5) Често те вършат по–голямата част от работата при намирането на новозаинтересовани хора и в свързването им с организацията. (Пс. 68:11) Но поучаването в рамките на сбора се извършва от мъжете, които са назначени за това. (1 Тим. 2:12, 13) И ако на събранията, уредени от сбора, не присъствуват отговарящи на изискванията мъже, тогава жената, която ще председателствува или ще казва молитва, трябва да носи покривало на главата.a По този начин тя показва уважение към уредбата на Йехова, следвайки примера, който Исус дал за всички в покорството спрямо своя Баща. — 1 Кор. 11:3–16; Йоан 8:28, 29.

12. (а) Какъв възглед изисква Библията от старейшините относно техния пост? (б) Каква прекрасна привилегия можем да споделяме всички ние?

¹² В света онзи, който заема висок пост, бива считан за важен, но в божията организация правилото е: „Който се държи като по–маловажен сред всички вас, той именно е по–голям.“ (Лука 9:46–48, NW; 22:24–26) Така че Писанието наставлява старейшините да внимават да не господаруват над онези, които са божие наследство, а да станат пример за стадото. (1 Пет. 5:2, 3) Не само неколцина избрани, но всички Свидетели на Йехова, мъже и жени, имат прекрасната привилегия да представляват Върховния владетел на вселената, смирено говорейки в негово име и разказвайки на хората по целия свят за неговото Царство.

13. Обсъди въпросите, изброени в края на абзаца, като използуваш посочените стихове.

¹³ Ще направим добре, ако се запитаме: „Дали наистина сме признателни за начина, по който Йехова ръководи своята видима организация? Дали нашата нагласа, начин на говорене и действия отразяват това?“ Обмислянето на следващите точки би могло да ни помогне да направим подобен анализ:

Ако наистина се подчиняваме на Христос като глава на сбора, тогава какво ще правим, както личи от следващите стихове? (Мат. 24:14; 28:19, 20; Лука 21:34–36; Йоан 13:34, 35)

До каква степен всички, които са част от организацията, трябва да се чувствуват зависими от Бога и Христос в своите усилия да бъдат продуктивни християни? (Йоан 15:5; 1 Кор. 3:5–7)

Чия добра грижа трябва да съзираме в усилията на старейшините, когато се опитват да коригират мисленето на някои личности, така щото те да виждат нещата в хармония с останалите от организацията? (Ефес. 4:7, 8, 11–13; 2 Кор. 13:11)

Към кого показваме уважение, когато приемаме с признателност духовната храна, идваща чрез класа на „слугата“ и неговото Ръководно тяло? Ако обаче говорим с пренебрежение за тях, какво ще означава това? (Лука 10:16; сравни 3 Йоан 9, 10.)

Защо не трябва да бъдем остро критични спрямо назначените старейшини? (Деян. 20:28; Рим. 12:10)

14. (а) Какво показваме чрез нашата нагласа спрямо теократичната организация? (б) Какви възможности имаме в това отношение, за да покажем, че Дяволът е лъжец и да зарадваме сърцето на Йехова?

¹⁴ За своите отношения с нас Йехова използува днес видимата си организация, начело на която е Исус, назначен за неин глава. Затова нашата нагласа спрямо тази организация показва на практика становището, което заемаме във връзка със спорния въпрос за върховенството. (Евр. 13:17) Сатан твърди, че всички ние сме подтиквани от желание за лична изгода, че сме заинтересовани преди всичко за себе си. Но ако ние охотно се поставяме на разположение да служим както е необходимо, като избягваме да говорим или да правим неща, които биха насочили прекалено вниманието към самите нас, тогава доказваме, че Дяволът е лъжец. Ако обичаме и уважаваме тези, които „поемат ръководството“ сред нас, подражавайки на вярата им, но отказвайки да бъдем такъв тип личности, които „заради печалба ласкаят човеците“, тогава ще зарадваме сърцето на Йехова. (Евр. 13:7, NW; Юда 16) Като култивираме здрав респект към организацията на Йехова и всеотдайно вършим работата, която той възлага, ние даваме доказателство, че Йехова наистина е нашият Бог и че ние сме обединени в неговото поклонение. — 1 Кор. 15:58.

[Бележка под линия]

СЪБЕСЕДВАНЕ ЗА ПРЕГОВОР

● Какво представлява днес видимата организация на Йехова? Каква е нейната цел?

● Кой е назначен за глава на сбора? Посредством какви видими уредби той осигурява любещо ръководство за нас?

● Каква здрава нагласа спрямо задълженията и личностите в организацията трябва да култивираме?