Глава 14

‘Аз сключвам договор с вас за царство’

1. Каква перспектива поставил пред своите апостоли Исус в нощта преди смъртта си?

ОНАЗИ нощ, преди Исус да бъде убит, той казал на своите верни апостоли: ‘В дома на Отца ми има много обиталища. Отивам да ви приготвя място, та където съм аз, там да бъдете и вие.’ Освен това той им казал: „Аз сключвам договор с вас, точно както Баща ми сключи договор с мен, за царство.“ (Йоан 14:2, 3; Лука 22:29, NW) Каква великолепна перспектива поставил той пред тях!

2. Колко души ще участвуват заедно с Христос в небесното му Царство?

² Но Исус нямал предвид, че само тези апостоли ще управляват с него в небесното Царство. По–нататък станало известно, че 144 000, изкупени от земята, ще имат тази грандиозна привилегия. (Откр. 5:9, 10; 14:1, 4) Има ли и днес хора, които се стремят да я постигнат?

СЪБИРАНЕ НА ЦАРСКИТЕ НАСЛЕДНИЦИ

3. Към каква възможност насочвал вниманието на хората Исус в своето публично проповядване?

³ След като Йоан Кръстител бил затворен от Ирод Антипа, Исус предприел интензивно публично проповядване, в което съсредоточил вниманието върху „небесното царство“. (Мат. 4:12, 17) Той съобщил на хората, че ще имат възможност да влязат в това Царство, и учениците му искрено се стремели към тази награда. — Мат. 5:3, 10, 20; 7:21; 11:12.

4. (а) Кога първите Исусови ученици били помазани със свети дух? (б) Какво показва, че оттогава вниманието било насочено към събирането на наследниците на Царството?

⁴ На Петдесетница, 33 г. от н.е. първите от тях били помазани със свети дух. (Деян. 2:1–4; 2 Кор. 1:21, 22) Мерките, които Бог взел за спасението и които водели до безсмъртен небесен живот, били известени. Петър използувал „ключовете на небесното царство“, за да отвори това познание — първо за юдеите, след това за самаряните, и после за хората от езическите народи. (Мат. 16:19) Специално внимание било отделено за образуването на правителството, което ще управлява човечеството 1000 години и почти всички вдъхновени писма на Християнските гръцки писания са насочени главно към тази група от наследници на Царството — „светиите“, „участниците [в] небесното звание“.a

5. Дали тяхното призоваване за небесен живот било поради това, че те били по–добри служители на Бога от онези, които живели преди това?

⁵ Това, че те били призовани за небесен живот, не било защото в някакво отношение те били по–добри от всички онези служители на Бога, които били умрели преди Петдесетница, 33 г. от н.е. (Мат. 11:11) По–скоро, тогава Йехова започнал да избира онези, които щели да бъдат съвладетели заедно с Исус Христос. За следващите 19 века съществувало само едно призоваване — към небесен живот. То било незаслужена милост, с която Бог удостоил ограничен брой хора, за по–нататъшното осъществяване на своите мъдри и любещи цели. — Еф. 2:8–10.

6. (а) Защо трябва да дойде време, когато небесното призоваване ще приключи? (б) Кой щял да ръководи нещата така, че пророчеството относно „голямото множество“ също да се изпълни, и какво се случило в действителност?

⁶ С течение на времето предварително определеният, но ограничен брой от 144 000 щял да бъде попълнен. Окончателното подпечатване на тези духовни израелтяни, показващо, че са одобрени, щяло да дойде скоро след това. Тогава Йехова, посредством своя дух и разбирането на Словото божие, което той направил възможно за своята видима организация, щял да доведе нещата до там, че да изпълни друга част от своята цел, която е описана в Откровение 7:9–17. Едно „голямо множество“ от всички народи щяло да бъде събрано, с вълнуващата перспектива да преживее големия гнет и да живее завинаги в съвършенство сред земен рай. И когато разгледаме събитията, които се случили оттогава, изглежда очевидно, че небесното призоваване в общи линии било приключено около 1935 г. от н.е., когато ясно била разбрана земната надежда на „голямото множество“. Оттогава насам милиони поклонници на Йехова, които искрено се надяват да живеят завинаги тук, на земята, биват свързани със сравнително малкото хиляди, останали от небесния клас.

7. Възможно ли е дори и днес някой да получи небесно призоваване, и защо отговаряш така?

⁷ Означава ли това, че сега никой не бива призован от Бога за небесен живот? Докато се извърши окончателното подпечатване, все още съществува вероятността неколцина от имащите такава надежда да престанат да бъдат верни, и тогава други трябва да бъдат избрани на тяхно място. Логично е обаче да се предположи, че това става в много редки случаи.

ДУХОВНИТЕ СИНОВЕ — ОТКЪДЕ ЗНАЯТ ТЕ?

8. Какво обяснение дава апостол Павел, показващо как заченатите от светия дух разбират за това?

⁸ Покръстените християни, които получават небесно призвание, биват уверѐни утвърдително за осиновяването посредством божия дух. Апостол Павел показал това, когато писал до „светиите“ в Рим, описвайки ситуацията на всички истински християни по онова време. Той казал: „Понеже които се управляват от божия дух, те са божии синове. Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: ‘Авва, Отче!’ Така самият дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме божии чада. И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та ако страдаме с него, да се и прославяме заедно с него.“ — Рим. 1:7; 8:14–17.

9. Как ‘самият дух свидетелствува’ заедно с духа на онези, които наистина са синове на Бога?

⁹ Тук нашето внимание е насочено към две различни употреби на думата „дух“: „самият дух“ и „нашия дух“. Първата се отнася за божията невидима действена сила. Тази сила вдъхва у духовните чада на Бога убеждението, че те са осиновени като божии свободни деца. Този дух също така свидетелствува и чрез вдъхновеното божие Слово, Библията, която е като лично писмо от Бога до духовните му деца. (1 Пет. 1:10–12) Когато онези, които са заченати от светия дух, четат какво казва Писанието за духовните деца на Бога, те откликват по уместен начин: ‘Това се отнася за мен.’ Така собствената действена сила на Бога по различни начини свидетелствува заедно с техния дух — подбуждащата сила на техния ум и сърце, — че те са божии деца. В съгласие с това, което духът на Бога показва по този начин, техните умове и сърца се насочват към перспективата да бъдат сънаследници с Христос, и те приемат задълженията на божии духовни деца. — Флп. 3:13, 14.

10. (а) Какви фактори сами по себе си още не показват, че някой е помазан християнин? (б) Какво становище заемат „другите овце“ относно своето място в божията цел?

¹⁰ Отнася ли се това за теб? Ако е така, ти имаш една прекрасна привилегия. Грешка би било обаче да се заключи, че само защото някой изпитва гореща признателност и разбиране на по–дълбоките духовни неща, или защото е пламенен в проповедната служба, или защото проявява силна любов към братята си, то той трябва да е помазан с дух християнин. Същите тези неща характеризират много от „другите овце“. Техните сърца също биват развълнувани от онова, което четат в Писанието за сънаследниците на Христос, но те не си позволяват да си присвоят нещо, което Бог не е запазил за тях. (Сравни Числа 16:1–40.) Те признават първоначалната цел на Бога за земята и работят, изпълнени с признателност, като се стремят да получат дял в осъществяването ѝ.

СЪПРИЧАСТНИ ПО ДОСТОЕН НАЧИН

11. Кой присъствува на годишното Възпоменание на Исусовата смърт и защо?

¹¹ Всяка година, на 14 нисан, след залез слънце, по всички краища на земята помазаните последователи на Исус Христос правят възпоменание на неговата смърт, съгласно напътствията, които той дал на своите апостоли. (Лука 22:19, 20) „Другите овце“ също присъствуват, но не като съпричастни относно хляба и виното, а като изпълнени с уважение наблюдатели.

12. Как някои ранни християни в Коринт не съумели да покажат съответната признателност към Вечерята на Господаря?

¹² Това не е лишен от съдържание религиозен ритуал, а има могъща значимост. През първи век от н.е. апостол Павел направил сериозна бележка на християните в Коринт, Гърция, тъй като някои от тях не проявявали съответната признателност спрямо това събитие. Той казал: „Който яде хляба, или пие чашата на [Господаря] недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господаря.“ Какво ги направило съпричастни по ‘недостоен’ начин? Те не се подготвяли по подходящ начин в сърцето и ума си. В сбора имало разцепление. Някои се отдавали на прекалено ядене и пиене преди събирането. Те се отнасяли равнодушно към Вечерята на Господаря. Те не били в състояние да схванат сериозното значение на хляба и виното. — 1 Кор. 11:17–34.

13. Какво е значението на хляба и виното, поднасяни на Възпоменанието?

¹³ Какво е това значение? То не се състои в някакво предполагаемо чудодейно преображение на хляба и виното. Христос не бива принасян отново в жертва в какъвто и да било смисъл по времето на всяко Възпоменание. Писанието казва, че: „Христос, . . . биде принесен веднъж [веднъж завинаги — NW], за да понесе греховете на мнозина“. (Евр. 9:28; 10:10; Рим. 6:9) Безквасният хляб и червеното вино са само символи, представящи буквалното тяло на Исус, което било пожертвувано, и буквалната кръв, която той пролял. Колко скъпоценни са тези действителни неща! Исусовото безгрешно човешко тяло било дадено, така че светът на човечеството да получи възможността да живее вечно. (Йоан 6:51) А неговата пролята кръв осъществява двояка цел — изчистването от греха на онези хора, които проявяват вяра в нея, а също и привеждането в сила на новия договор между Бога и сбора на духовния Израел, който се състои от помазани с дух християни. (1 Йоан 1:7; 1 Кор. 11:25; Гал. 6:14–16) Именно тези скъпоценни мерки дават възможност членовете на „малкото стадо“ да бъдат обявени за праведни от Бога, като всъщност им бива приписано човешко съвършенство. (Лука 12:32) Това става, за да могат те да бъдат заченати от светия дух като синове на Бога, с оглед на участието им с Христос в небесното му Царство. Като вземат всяка година от символите на Възпоменанието, което свидетелствува за небесната им надежда, тяхната признателност за това, че са в „новия договор“, чийто посредник е Христос, се обновяват и задълбочават. — Евр. 8:6–12.

„ЩЕ ИДЕМ С ВАС“

14. (а) Защо „другите овце“ не вземат от символите на Възпоменанието, но какво очакват те с голямо желание? (б) Как гледат те на общението си с остатъка от наследниците на Царството?

¹⁴ „Другите овце“ виждат как Йехова се отнася към своите помазани, и се присъединяват към тях, казвайки: „Ще идем с вас, защото чухме, че Бог бил с вас.“ (Зах. 8:20–23) Те не само се събират заедно, но и участвуват заедно в известяването на добрата новина за Царството по цялата населена земя. „Другите овце“ обаче не са взети в „новия договор“ с духовния Израел, нито са включени в „договора . . . за царство“, който Исус направил с избраните да участвуват в небесния живот заедно с него, и следователно, напълно уместно те не вземат от символите на Възпоменанието. (Лука 22:20, 29, NW) Но когато новият договор се приближава до изпълнението на целта, събирайки последните членове на „малкото стадо“ за небесното Царство, „другите овце“ осъзнават, че това показва, че благословиите, които те ще получат на земята чрез това Царство, наближават. Те смятат за привилегия през тези „последни дни“ да служат обединено заедно с лоялния остатък от наследници на Царството.

[Бележка под линия]

СЪБЕСЕДВАНЕ ЗА ПРЕГОВОР

● Защо толкова голяма част от Християнските гръцки писания насочва вниманието към небесната надежда?

● Откъде онези, които са заченати като божии синове, знаят за това? Какво е значението на символите на Възпоменанието, от които те вземат?

● Как „другите овце“ показват, че те наистина са обединени с „малкото стадо“?