Цунамито в Япония през 2011 г. — оцелели разказват за случилото се

В тази статия можеш да прочетеш разказите на някои от преживелите земетресението в Япония и последвалото го цунами.

НА 11 март 2011 г., петък, в 14:46 часа Япония беше разтърсена от четвъртото по сила земетресение, отчитано някога. То предизвика огромно цунами и силни вторични трусове, които седмици наред всяваха страх в хората там. Около 20 000 души загинаха или изчезнаха. Хиляди други обаче оцеляха. Ето някои от разказите на преживели случилото се.

Тадаюки и съпругата му Харуми били у дома в град Ишиномаки (префектура Мияги), когато чули тътен и къщата им започнала силно да се тресе. Тадаюки казва: „Изтичахме навън и с ужас видяхме, че земята се е напукала. Гледахме как къщата ни се люлее напред–назад и от стените ѝ излиза прах.“

Епицентърът на земетресението беше на 129 километра от брега на Мияги. Цунамито нанесе поражения на територия, обхващаща 670 километра от японското крайбрежие на Тихия океан. На някои места вълните бяха с височина 15 метра и стигнаха до 40 километра навътре, като по пътя си разрушаваха вълноломи и речни брегове.

Източниците на електричество, газ и питейна вода бяха напълно разрушени. Около 160 000 къщи, магазини и заводи бяха повредени или пометени от водата. В един момент близо 440 000 души живееха в около 2500 временни убежища, като училища и местни общински центрове. Много други отидоха в домовете на роднини или приятели. Жертвите бяха десетки хиляди, но хиляди тела все още не са открити.

Загуба и мъка

Цунамито отне живота на много повече хора, отколкото земетресението. Йоичи, който живеел в Рикузентаката (префектура Ивате), веднага се досетил, че след земетресението ще последва цунами, затова завел родителите си в близко убежище. После отишъл при съседите, за да им окаже помощ. Обезпокоен за родителите си, Йоичи заедно със съпругата си Тацуко искал да отиде при тях, но разбрал, че приближава цунами.

Двамата побегнали към друго убежище, но не могли да влязат, защото входът бил затрупан с отломки. После видели как черната сграда на близката дъскорезница се приближава към тях. „Бягай!“ — извикала Тацуко.

Накрая те стигнали до училищен двор, който се намирал на по–високо място. Оттам видели как цунамито поглъща целия квартал. „Водата отнася къщата ми!“ — казал някой. Почти три четвърти от Рикузентаката беше опустошена. Родителите на Йоичи загинали, като тялото на майка му било открито, но не и тялото на баща му.

Тору работел в завод близо до брега в Ишиномаки. Когато първият трус преминал, той се втурнал към колата си. Тору подканил и другите да бягат от цунамито, което предположил, че ще последва.

Той обяснява: „Тръгнах към дома си, който се намираше нависоко, но скоро попаднах в задръстване. Чух по радиото, че цунамито вече е заляло близкия град. Отворих прозореца на колата си, за да мога да избягам, ако водата ме застигне. Малко след това огромна двуметрова стена от черна вода се насочи към мене. Колите отпред бяха запратени към моята и всички бяхме изтласкани към вътрешността.

Едва успях да изляза през прозореца, но тогава бях завлечен от мазния вонящ поток. Бях отнесен в автомобилен сервиз, където се хванах за стълбището и се качих на втория етаж. С много усилия успях да издърпам трима души. Само някои от нас оцеляха след покачването на водата и студената снежна нощ. За съжаление обаче не можахме да спасим другите, които викаха за помощ.“

Преди земетресението Мидори прекарала приятно време с баба си и дядо си в град Камаиши (префектура Ивате). Тя току–що била завършила гимназия и искала да покаже дипломата на дядо си, който от известно време бил обездвижен. Той прегледал дипломата и похвалил Мидори за усилията ѝ. Пет дни по–късно връхлетяло земетресението.

Мидори и майка ѝ Юко подканили бабата и дядото да бягат, тъй като смятали, че ще последва цунами. Но дядото казал: „Няма да дойда. Цунами никога не е стигало толкова навътре.“ Те се опитали да го изнесат навън, но не успели да го вдигнат и отишли да потърсят помощ. По това време обаче цунамито вече било стигнало брега. „Бързо! Бягайте!“ — викали хората от близкия хълм. Водата поглъщала къща след къща. „Дядо! Бабо!“ — отеквали отчаяните викове на Мидори. По–късно тялото на дядо ѝ било намерено, но тялото на баба ѝ така и не било открито.

Усилия за оказване на помощ

Японското правителство веднага изпрати пожарникари, полицаи и сили за самоотбрана от цялата страна. За кратко време над 130 000 души се включиха в оказването на помощ. Не след дълго се присъединиха и други страни и международни организации. В Япония пристигнаха десетки спасителни и медицински екипи. Те търсеха оцелели, осигуряваха медицински грижи и разчистваха отломки.

Различни организации помагаха на своите членове. Сред тях бяха и Свидетелите на Йехова. Непосредствено след земетресението в петък следобед и последвалото го цунами Свидетелите провериха дали хората, с които редовно се събират за поклонение, са в безопасност. На много места обаче пътищата бяха непроходими, а електричеството и телефонните връзки бяха прекъснати. Беше много трудно да бъдат открити хората в големия засегнат район.

През този ужасен петък следобед Такаюки, старейшина в сбора на Свидетелите на Йехова в град Сома (префектура Фукушима), успял да се свърже само с някои семейства. Той казва: „Реших да потърся другите на следващия ден. На зазоряване тръгнах с колата, след това продължих пеша и ги търсих цял ден. Отидох на 20 места, включително в различни убежища, за да намеря членове на сбора. Когато откривах някого от тях, четяхме стихове от Библията и се молехме заедно.“

Шунджи от Ишиномаки обяснява: „Сформирахме екипи, за да търсим събратята си. Когато стигнахме засегнатия район, останахме без думи. По електрическите стълбове висяха коли, къщите бяха струпани на големи купчини, а купчините с отломки бяха още по–високи от тях. На покрива на една кола видяхме мъртъв човек, който вероятно не беше могъл да преживее студената нощ. Друга кола висеше между къщите. В нея също имаше труп.“

Шунджи почувствал облекчение, когато открил някои от събратята си в убежищата. Той казва: „Когато ги видях, осъзнах колко са ми скъпи.“

„Не очаквахме да дойдете толкова бързо!“

Две млади Свидетелки на име Юи и Мицуки живеели близо една до друга в град Минамисанрику (префектура Мияги). Когато първият трус преминал, те бързо излезли навън и заедно избягали към по–високо място. След по–малко от 10 минути те видели как вълните помитат целия град, включително домовете им.

Когато Юи и Мицуки срещнали в едно убежище приятелки Свидетелки, всички се помолили заедно. На следващата сутрин членове от техния и от съседни сборове прекосили планината и им занесли храна и провизии. Юи и Мицуки възкликнали: „Знаехме, че ще дойдете, но не очаквахме да дойдете толкова бързо!“

Хидехару, надзорник в сбора на Свидетелите в град Томе, посетил убежището. Той обяснява: „Цяла нощ търсих приятелите ни, които живеят по крайбрежието. Най–накрая към 4 часа сутринта разбрах, че някои са потърсили убежище в едно училище. В 7 часа се събрахме около десетина души и приготвихме оризови топки, като трима отидохме с кола, за да разнесем храната. Повечето пътища бяха непроходими, но с много усилия стигнахме до училището. Дори онези, които бяха загубили домовете си, ни помагаха да оказваме подкрепа на другите.“

Удовлетворяване на духовните нужди

Свидетелите на Йехова се събират редовно, за да изучават Библията, като някои сборове провеждат събранията си в петък вечер, както било и в Рикузентаката. Но Залата на Царството там — мястото за поклонение на Свидетелите — била отнесена от цунамито. Въпреки всичко един Свидетел предложил да проведат събранието си. Затова избрали дом, по който нямало много щети, и съобщили на членовете на сбора къде да се съберат.

Макар че електричеството било прекъснато, те имали генератор, който им осигурявал осветление. На събранието присъствали 16 души. Ясуюки, чийто дом бил разрушен от цунамито, разказва: „Плакахме от радост. Това беше най–сигурното убежище за нас.“ Хидеко отбелязва: „Силните вторични трусове често смущаваха събранията, но докато бяхме заедно, забравях за всичките си страхове и притеснения.“

Оттогава насам сборът не е пропускал нито едно от събранията си. Два дни по–късно, в неделя, за доклада подходящо била избрана темата „Целосветско братство, спасено от бедствие“.

Организиране на помощ

Скоро различни държавни агенции, както и клонът на Свидетелите на Йехова в Ебина, близо до Токио, започнаха да изпращат помощ. Още на следващия ден след земетресението клонът раздели огромния засегнат район на три части. Три дни след бедствието представители на клона посетиха тези области.

Оказването на помощ продължи през последвалите седмици и месеци. Раздадени бяха тонове провизии, осигурени от Свидетелите. В един момент провизии се раздаваха в 3 центъра за оказване на помощ, в 21 склада и на други места. През първите два месеца стотици доброволци раздадоха над 250 тона храна, дрехи и други необходими неща. Много Свидетели споделяха провизиите си със своите съседи.

Членове на сбора на Свидетелите на Йехова в Рикузентаката и Офунато използват възстановената си Зала на Царството, за да укрепват духовно хората. Така те ще могат да помагат на местните хора да преодолеят трудностите, с които се сблъскват, докато възобновяват нормалния си начин на живот и се възстановяват от травмата, нанесена от земетресението и цунамито. От над 14 000 Свидетели в засегнатия район 12 са загиналите, а двама все още не са открити.

Много от Свидетелите на Йехова, които станаха жертва на това ужасяващо бедствие, са се изказали подобно на едно семейство, което споделило: „Когато избягахме, всеки носеше само по една чанта. Но нашите събратя ни осигуриха всичко, от което се нуждаехме.“ Колко чудесно е, че сега служителите на истинския Бог Йехова могат да се радват на световното братство, за което говорили Исус и апостолите му! Тази връзка не може да бъде разрушена нито от цунами, нито от други природни бедствия. (Йоан 13:34, 35; Евреи 10:24, 25; 1 Петър 5:9)

[Блок/Снимка на страница 18]

ЯДРЕНА КАТАСТРОФА

Щетите, които цунамито нанесе на реактори на АЕЦ „Фукушима 1“, бяха водеща новина по цял свят. Радиоактивните емисии се разпространиха над Япония и други страни. Хиляди хора бяха евакуирани заради потенциално смъртоносните нива на радиация.

Мегуми обяснява: „Къщата ни се намираше в близост до атомната централа. В деня след земетресението разбрахме за пораженията върху централата и ни беше казано да бягаме.“ Сестра ѝ Нацуми си спомня: „Кръжаха хеликоптери, виеха сирени, а гласът от говорителя постоянно ни подканяше да се евакуираме.“ През следващите седмици те се местели девет пъти. След време на момичетата им било разрешено да се върнат вкъщи само за два часа, за да си вземат някои неща.

Чикако, която е на над 60 години, била в град Намие (префектура Фукушима). Тя разказва: „Когато започна земетресението, отидох в близкото убежище. Там с двете ми деца прекарахме безсънна нощ заради силните вторични трусове. На следващия ден в 7 часа ни казаха незабавно да се преместим в убежище в друг град.

Навсякъде имаше задръствания, затова стигнахме в убежището чак в 15 часа. Там разбрахме за експлозията в атомната централа. Не бяхме взели нищо със себе си, защото смятах, че скоро ще се върнем вкъщи.“ Чикако и семейството ѝ се местели от едно място на друго, докато накрая си намерили апартамент далече от дома си.

[Източник]

Photo by DigitalGlobe via Getty Images

[Блок/Снимка на страница 20]

ПОУКИ ЗА НАС

Йоичи от Рикузентаката, споменат по–рано, загубил повечето от притежанията си. Той споделя: „От опит мога да кажа, че материалните притежания не носят сигурност.“ Много служители на Бога са се чувствали по подобен начин, особено онези, които са взели предвид съвета на Исус. Той обяснил колко незначителни са материалните неща в сравнение с Божието одобрение и благословиите от него. (Матей 6:19, 20, 33, 34)

Друга поука е да се действа според предупрежденията. От това може да зависи дали ще оцелееш или ще станеш жертва. В повечето случаи хората в Япония, които без колебание избягали на по–високо място, оцелели.

[Карта/Снимки на страница 16]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ЯПОНИЯ

ТОКИО

Камаиши

Рикузентаката

Минамисанрику

Ишиномаки

Сома

АЕЦ „Фукушима“

Ебина

Клонът на Свидетелите на Йехова

[Снимки]

Рикузентаката (Ивате)

Сома (Фукушима)

Ишиномаки (Мияги)

Камаиши (Ивате)

Минамисанрику (Мияги)

[Снимка на страница 14]

Харуми и Тадаюки

[Снимка на страница 15]

Йоичи и Тацуко

[Снимка на страница 17]

Юко и Мидори

[Снимка на страница 17]

Тору

[Снимка на страница 17]

Автомобилът на Тору

[Снимка на страница 17]

Такаюки

[Снимка на страница 18]

Шунджи

[Снимка на страница 19]

Мицуки и Юи

[Снимка на страница 19]

Хидехару

[Снимка на страница 19]

Доброволци оказват помощ

[Снимка на страница 20]

Залата на Царството в Рикузентаката след цунамито

[Снимка на страница 20]

Възстановителна работа три месеца по–късно

[Снимка на страница 20]

Завършената Зала на Царството

[Информация за източника на снимката на страница 14]

JIJI PRESS/AFP/Getty Images