Любознателен мъж, останал в историята

● Как би искал да те запомнят? За какво ще се сещат хората, когато си мислят за тебе? Загрижени за наследството, което ще оставят на идните поколения, мнозина се стремят към постижения в областта на науката, политиката, спорта и изкуствата. Но какво да кажем, ако бъдеш запомнен заради въпросите, които си задавал?

Преди 500 години мъж от Централна Америка задал много подтикващи към размисъл въпроси. Той бил вожд на племе и се казвал Никарао, откъдето очевидно произлиза името „Никарагуа“. С неговото име били наречени племето му, земята, където живеели, и тяхното голямо езеро.

Племето на Никарао живеело на територията между Тихия океан и огромното езеро Никарагуа. Малко след като Колумб открил Новия свят, испанците организирали експедиции, за да изследват областта. Капитан Хил Гонзалес Давила завел войските си северно от днешна Коста Рика и през 1523 г. навлязъл в земите на Никарао.

Представи си колко притеснени били изследователите, обхождайки непознатата територия. Колко ли се зарадвали те, когато се срещнали с вожда Никарао! Местните хора проявили към испанците щедрост, която и до ден днешен е отличителен белег на никарагуанската култура, като им дали подаръци, включително голямо количество злато.

Никарао искал да получи отговори на въпроси, които си задавал от много време. В резултат на посещението на испанците възникнали и други въпроси. Според хронисти Никарао попитал капитан Гонзалес следното:

„Чувал ли си за големия потоп, който унищожил всички хора и животни? Бог ще наводни ли земята отново? Какво става след смъртта? Как се движат слънцето, луната и звездите? На какво са окачени те? Колко далече са от нас? Кога слънцето, луната и звездите ще престанат да светят? Откъде идва вятърът? Какъв е източникът на топлината, студа, светлината и тъмнината? Защо дължината на дните се променя през годината?“

Очевидно Никарао имал силно желание да опознае природата. Неговите въпроси разкриват много относно религиозните му вярвания. Интересите и опасенията му били подобни на интересите и опасенията, които много хора имат днес. Освен това фактът, че Никарао и народът му били чували за голям потоп, ни напомня за записаното в Библията. (Битие 7:17–19)

Въпреки че културата на племето на Никарао била пропита със спиритизъм и хората правели ритуални човешки жертвоприношения, той бил загрижен за поведението и за начина на живот на народа си. Въпросите му са доказателство, че хората са надарени със съвест, която им помага да различават правилното от погрешното. Във връзка с това апостол Павел писал: „Съвестта им свидетелства заедно с тях и в мислите си биват обвинени или оправдани.“ (Римляни 2:14, 15)

Днес в памет на вожда Никарао е издигната статуя на мястото, където се предполага, че той за първи път се е срещнал с испанските изследователи. Неговата любознателност, която го подтиквала да размишлява задълбочено относно живота и заобикалящия го свят, е чудесен пример за нас. (Римляни 1:20)

[Карта на страница 21]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Никарагуа

ЮЖНА АМЕРИКА

АТЛАНТИЧЕСКИ ОКЕАН