Библията на прицел

СБИРКАТА от писания, наричана днес Библия, била писана в продължение на над 1600 години. Тя била започната от Моисей и завършена от ученик на Исус Христос около 100 години след неговото раждане.

През цялата история е имало опити посланието на Библията да бъде заглушено — още преди новата ера, през Средновековието и дори в наши дни. Едно от първите сведения за такива опити датира от времето на Божия пророк Йеремия, който живял около шест века преди Исус Христос.

Послание, което не се харесва

Бог казал на пророк Йеремия да запише в свитък осъдително послание срещу покварените жители на древна Юда и да ги предупреди, че столицата им Йерусалим ще бъде унищожена, ако не се променят. Варух, секретарят на Йеремия, прочел посланието на всеослушание в йерусалимския храм. След това го прочел пред юдейските князе, които занесли свитъка на цар Йоаким. Когато чул Божиите думи, царят никак не бил доволен. Той нарязал свитъка на парчета и го изгорил. (Йеремия 36:1–23)

Тогава Бог наредил на Йеремия: „Вземи си друг свитък и напиши в него всички думи, които бяха в първия свитък, който юдейският цар Йоаким изгори.“ (Йеремия 36:28) Около 17 години по–късно, точно както Бог бил предсказал чрез Йеремия, Йерусалим бил унищожен, много от управниците му били избити, а жителите му били отведени в плен във Вавилон. Но посланието на свитъка и описанието на събитията около опита за неговото унищожаване са оцелели и до днес в библейската книга на Йеремия.

Изгарянето на Библията продължава

Йоаким не бил единственият в предхристиянски времена, който искал да изгори Божието Слово. След разпадането на империята на Александър Македонски Израил попаднал под властта на династията на Селевкидите. Цар Антиох Епифан, който управлявал от 175 до 164 г. пр.н.е., искал да обедини владенията си, като популяризира елинската култура. За тази цел той се опитал да наложи на юдеите гръцките нрави, обичаи и религия.

Около 168 г. пр.н.е. Антиох разграбил храма на Йехова в Йерусалим. Върху олтара построил жертвеник в чест на Зевс. Освен това забранил спазването на съботния ден и заповядал на юдеите да не обрязват синовете си. Наказанието за неподчинение било смърт.

Антиох се опитал също да премахне всички свитъци на Свещеното писание. Макар че провел кампанията си в целия Израил, той не успял да унищожи всички преписи. Някои грижливо скрити свитъци навярно избегнали пламъците в Израил, а други били запазени от еврейските общности в различни части на света.

Едиктите на Диоклециан

Друг известен владетел, който се опитал да унищожи Библията, бил римският император Диоклециан. През 303 г. той издал поредица от все по–строги едикти срещу християните. Така започнал период в историята, наричан от някои историци „голямото гонение“. Първият едикт нареждал изгарянето на библейските преписи и събарянето на християнските църкви. Хари Гамбъл, професор по религиознание във Вирджинския университет, пише: „Диоклециан бил убеден, че всяка християнска община, независимо къде се намира, притежава набор от книги, и знаел, че тези книги са изключително важни за нейното съществуване.“ Църковният историк Евсевий Кесарийски, който живял през този период, разказва: „Видяхме със собствените си очи как молитвените домове бяха сривани до основи, а боговдъхновените и свещени писания — предавани на огъня насред площадите.“

Три месеца след едикта на Диоклециан управникът на северноафриканския град Цирта (днес Константин) наредил на християните да предадат всичките си „книги на закона“ и „преписи на Свещеното писание“. Сведенията от този период разказват за християни, които предпочели да бъдат измъчвани и убити, вместо да позволят преписите им на Библията да бъдат унищожени.

Целта на атаките

Целта на Йоаким, Антиох и Диоклециан била една и съща — да заличат напълно Божието Слово. Но Библията оцеляла въпреки всички опити да бъде унищожена. Римските владетели след Диоклециан започнали да твърдят, че изповядват християнството. Атаките срещу Библията обаче продължили. Защо?

По–късно светските и дори църковните водачи настоявали, че изгарянето на Библии нямало за цел да унищожи Библията. Те просто се опитвали да държат Свещеното писание далече от обикновените хора. Но защо духовниците искали това? И докъде стигнала Църквата в опитите си да попречи на хората да четат Библията? Нека да видим.