Тингатинга — изкуство, което те кара да се усмихваш
УПРАВИТЕЛЯТ на Дружество „Изкуството тингатинга“ Даниел Аугуста казва: „Изкуството тингатинга ни помага да видим света през очите на детето в нас — забавен, щастлив и цветен.“ Това изкуство описва природата и културата на Африка, най–вече на Танзания, откъдето произлиза този стил.
Наименованието на този стил идва от името на създателя му Едуард Саид Тингатинга, роден през 1932 г. Очевидно докато растял, Едуард бил силно повлиян от природата и дивите животни около селото си в южната част на Танзания. Когато бил над 20–годишен, той напуснал дома си, за да търси работа и по–добър живот. По–късно Едуард се преместил в столицата на Танзания Дар ес Салам и започнал работа като градинар. Вечер той се занимавал с музика и танци, като дори станал известен изпълнител.
През 1968 г. в живота на Едуард настъпил повратен момент. Той бил назначен като санитар в болница „Мухимбили“ в Дар ес Салам. Докато работел там, Едуард имал време да пресъздаде спомените и впечатленията от детството си посредством свое собствено изкуство. Така било поставено началото на стила тингатинга. Едуард нямал възможност да си купува специални четки, бои и други пособия за рисуване и затова използвал материали, които били на разположение във всеки магазин за домашни потреби. Например той използвал емайлирана боя за велосипеди, а „платната“ му били от шперплат, на който едната страна била гладка и съответно подходяща за рисуване на лъскави изображения.
Стилът на рисуване на Едуард бил обикновен. Той използвал един или два цвята за фон и изпълвал картината само с една фигура — ярко оцветено и донякъде стилизирано африканско животно, като не добавял нито пейзаж, нито други детайли.
Едуард позволявал само на няколко близки приятели и роднини да го наблюдават, докато рисува. Скоро някои от тях станали негови „ученици“ и стилът му започнал да се разпространява.
Изкуството тингатинга винаги се е отличавало с ярки цветове и опростени фигури с открояващи се форми. С годините обаче стилът се е развил и е станал по–сложен, като на всяка картина били изобразявани по няколко фигури. Някои художници изпълват произведенията си с хора, животни и различни предмети.
Източник на вдъхновение
Стилът тингатинга притежава неизчерпаем източник на вдъхновение, а именно африканският животински и растителен свят — антилопи, биволи, жирафи, зебри, лъвове, маймуни, слонове, хипопотами и други животни, както и цветя, дървета, птици и риби, особено онези с ярка окраска. Често в картините за фон се използва най–високата планина в Африка Килиманджаро, намираща се в североизточната част на Танзания.
Днешното изкуство тингатинга се опитва да пресъздаде хората в Африка и тяхната култура. Някои картини изобразяват оживен пазар, посещение в болница или ежедневието в селата.
Още от самото начало стилът тингатинга дава възможност на талантливите африканци да изразяват себе си, като същевременно печелят средствата, от които се нуждаят. Художниците, рисуващи в стила тингатинга, са се увеличили и са създали дружество в Дар ес Салам. Някои дори се придържат към традицията да рисуват с емайлирана боя за велосипеди. Ако Едуард Тингатинга беше жив днес (той починал през 1972 г.), несъмнено щеше да се радва, че неговият стил на рисуване е станал толкова разпространен.