Да служим на най–големия художник

ОЩЕ като момиче на седем години се запитах: „Защо трябва един ден да умра? Може ли да се избегне смъртта?“ Разказвано ми беше, че Бог взима добрите хора, защото иска да са при него на небето. Още си спомням добре, че една от моите съученички извика: „По-добре е да бъдеш лош човек, защото добрите умират по-напред!“

Понеже обичах да рисувам, започнах да следвам изкуство. По време на следването нямах нито възможност, нито пък време да се занимавам с религиозни неща. Дори казвах на приятелите ми, че предпоставка за религиозност е ниска интелигентност. След завършването на моето следване станах учителка по изкуство.

Обичах работата си и се интересувах освен това от родна и чуждестранна литература, както и от камерна музика, синфонична музика и опера. Единствените религиозни неща, с които се занимавах по това време бяха иконографски теми на художници от различни епохи. След това изживях аз самата, какво означава да стоиш в центъра на вниманието, как се чувствува човек, когато неговите творения са изложени, какво означава да бъдеш високо ценен, хвален и възхищаван като художник.

По онова време светът на изкуството имаше голямо значение за мене, тъй като гледах на него като съществена цел на моето съществуване. Но въпросите, които си поставих като седемгодишна, все още занимаваха ума ми. Непрекъснато търсех нещо по-дълбоко, нещо, което не можех да си обясня. Четех с удоволствие и молех философи за обяснения. Исках на всяка цена да намеря окончателни отговори на моите пълни със съмнение въпроси.

Също и чрез омъжването ми не се промени нищо в моята несигурност. След раждането на нашата дъщеря моето търсене на истината стана още по-интензивно. Опитвах се да я намеря чрез рисуване, писане на стихове, слушане на музика и четене на книги. Всеки път, когато отивах на концерт и чувах първите тактове на увертюрата, мислех автоматично за Бог, за най-висшето същество, което не познавах и му благодарях. В това време непрестанно славех Бога за хубавите неща, на които се възхищавах — моето спящо бебе или цветовете на природата. „Какъв позор“, мислех си често, „че изкуството, което може да си избира за тема такива хубави неща, често бива използвано за описване на смъртта, вместо на живота!“ Някои от най-известните литературни произведения и театрални трудове са или химни, изпълнени с песимизъм или трагедии; някои от най-хубавите майсторски трудове на художеството славят по-скоро смъртта, отколкото живота и неговата красота. Защо?

Тези противоречиви чувства ме обезкуражаваха доста и започнах да се отдавам на безразличие. В това време дойдоха свидетели на Йехова на вратата ми. Когато ги слушах, имах чувството, че говорят с мене на един нов език. Божието обещание да превърне земята в Рай кънтеше в ушите ми като сладка музика. Започнах да чета Библията. В нея намерих накрая отговорите на моите въпроси, които си поставих на седемгодишна възраст. Бог не иска човек да умира, а има намерение да награди верните си служители с вечен живот на земята.

Това стана през 1973 г. В следващата година се отдадох на Йехова и се кръстих. Не беше лесно с моя импулсивен и чувствителен характер да развия духа на истинска братска любов и да заменя егоизъма си с безкористност и моето лично удобство с пожертвователност. Трябваше наистина да се отрека от себе си. Свидетелите на Йехова и събранията в Залата на Царството и бяха от голяма полза при това.

Големият художник сложи край на моите съмнения и обърканост. Колко много съм му благодарна! Затова от септември 1984 година служа като общ пионер, т.е. прекарвам 90 часа на месец за проповядване на благовестието за Божието Царство.

Да служа на Йехова заедно със семейството ми е голямо задоволство за мене. С напрегнатост очакваме времето, в което той ще нарисува най-живописната картина от всички времена и сложи край на старата зла система, която оскверни и отрови неговата земя. Смъртта няма да я има вече и изкуството ще бъда посветено изключително на живота. Ще бъдат изобразявани само хубави неща, защото в Божията справедлива система болките и скърбите ще са изчезнали завинаги. (Изпратено)