„Най–мощната машина за учене във вселената“

НЕ СЛУЧАЙНО мозъкът на бебето е наречен „най–мощната машина за учене във вселената“. То се ражда, готово да възприема всички заобикалящи го образи, звуци и усещания.

Вниманието на новороденото е привлечено най–вече от другите хора — от тяхното лице, глас и допир. В книгата на Пенелопе Лийч „Ранно детство“ се казва: „Провеждани са много проучвания във връзка с най–интересните за бебетата образи, звуците, които привличат и задържат вниманието им, и усещанията, които са им най–приятни. Всичко това те получават най–често от възрастните, които с готовност се грижат за тях.“ Не е изненадващо, че родителите играят важна роля в развитието на детето.

„Говорех като бебе“

Родителите и педиатрите са изумени от способността на новороденото да научи език само като го слуша. Изследователите са установили, че за няколко дни бебето свиква с гласа на майка си и го предпочита пред гласа на някой непознат. В рамките на няколко седмици то може да различи езика, на който говорят родителите му, от други езици. А след няколко месеца бебето може да усети паузите между думите и така да направи разлика между нормалната реч и неразбираемите звуци.

Апостол Павел писал: „Когато бях бебе, говорех като бебе.“ (1 Коринтяни 13:11, „Съвременен превод на крал Джеймс“) Как говорят бебетата? Обикновено те използват неразбираемо гукане. Дали това са само звуци? Не! В книгата си „Какво се случва в мозъка — как се развива той през първите пет години от живота“ Лиз Елиот обяснява, че говорът е „сложно умение, за което се изисква бързо координиране на десетки мускули, движещи устните, езика, небцето и ларинкса“. Тя добавя: „Въпреки че гукането може да изглежда просто като очарователен начин, по който бебетата привличат вниманието, то ги подготвя за сложния процес на говорене.“

Родителите отвръщат на гукането на детето си със своя измислена реч, като това също има определена цел. Забавната реч подтиква бебето да отговаря. Тази размяна на звуци и думи учи новороденото на основите на общуването — умение, което ще му е необходимо през целия му живот.

Промяна в ролята на родителите

Родителите на новороденото са доста заети, грижейки се за всяка нужда на детето си. Щом бебето се разплаче, някой отива да го нахрани, да смени пелените му или да го гушне. Подобни грижи са подходящи и необходими. Това е главният начин, по който родителите изпълняват ролята си да се грижат за детето си през този период. (1 Солунци 2:7)

Имайки предвид гореспоменатото, съвсем естествено е бебето да смята, че то е центърът на вселената, а възрастните, най–вече родителите му, съществуват единствено за да изпълняват неговите прищевки. Този възглед е неправилен, но напълно разбираем. Не забравяй, че в продължение на повече от година животът на бебето е бил точно такъв. В неговите очи то е владетелят на империя, населявана от големи хора, които са там, за да му служат. Семейният психолог Джон Роузмънд пише: „Необходими са по–малко от 2 години, за да се създаде тази нереалистична идея, и най–малко още 16 години, за да се поправи. Парадоксално е, че задачата на родителите е да накарат детето си да повярва в тази нереалистична идея и после, макар и внимателно, да разбият илюзиите му.“

Когато детето е на около две години, илюзиите му наистина биват разбити, тъй като ролята на родителите се променя — те стават възпитатели. Бебето разбира, че родителите повече не му се подчиняват и сега то трябва да се подчинява на тях. То вече не е владетел на „империята“ и е възможно да не хареса новото „управление“. Ядосано, бебето се опитва да отстоява позицията си. По какъв начин?

Справяне с гневните избухвания

При много бебета на около двегодишна възраст се наблюдава рязка промяна в поведението, често включваща гневни избухвания. Този период е толкова обезсърчаващ за родителите, че е наречен „ужасна възраст“. Изведнъж любимите изрази на детето са „Не!“ или „Не искам!“. Докато се бори със собствените си противоречиви чувства, то може да се ядосва както на себе си, така и на родителите си. Детето не иска родителите да са при него, но същевременно иска да е с тях. Объркани, родителите не разбират какво става и сякаш нищо от онова, което правят, не помага. Какво се случва?

Обърни внимание на рязката промяна, която е настъпила в живота на бебето. Доскоро е било достатъчно само да заплаче и възрастните са се втурвали при него. Сега то осъзнава, че „управлението“ му е било временно и че вече ще трябва само̀ да прави поне някои неща. Бебето все повече разбира, че от него се изисква подчинение, което ясно личи от следните думи в Библията: „Деца, бъдете послушни във всичко на родителите си.“ (Колосяни 3:20)

По време на този труден период родителите трябва да пазят авторитета си. Ако правят това по твърд, но любещ начин, детето ще се приспособи към новата си роля и ще бъде подготвено за по–нататъшните етапи на развитие.

Развиване на качества

Животните и дори машините могат да разпознават думи и да възпроизвеждат реч. Но единствено хората имат способността да си правят самоанализ. Следователно на около две– или тригодишна възраст детето може да изпитва чувства, като гордост, срам и вина. Това са първите стъпки към съзряването и развиването на качества, които ще помагат на порасналото дете да отстоява онова, което е правилно, дори когато другите постъпват погрешно.

По същото време родителите може да станат свидетели на друга промяна. Тяхното дете започва да осъзнава, че и другите имат чувства. Когато е било на две години, то просто си е играло около другите, а сега е възможно да си играе заедно с тях. Детето също разбира кога родителите му се чувстват добре и може да иска да ги зарадва. По този начин е много вероятно то да стане по–податливо на възпитание.

Повече от когато и да било, тригодишното дете започва да различава правилното от погрешното и доброто от злото. Ясно е, че в този период родителите трябва да възпитават детето си, с цел да му помогнат да стане отговорен възрастен.

[Текст в блока на страница 5]

За няколко дни бебето свиква с гласа на майка си и го предпочита пред гласа на някой непознат

[Текст в блока на страница 6]

Повече от когато и да било, тригодишното дете започва да различава правилното от погрешното и доброто от злото

[Блок на страница 6]

ЗАЩО ГНЕВНИТЕ ИЗБУХВАНИЯ МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖАВАТ?

Джон Роузмънд пише следното в книгата си „Нова книга за родителите“: „Според някои родители гневните избухвания на детето им са резултат от тяхна грешка при опита да се справят с някакво негово искане ... На тях им се струва логично, че ако те са виновни за избухването на детето, то тогава трябва колкото се може по–бързо да поправят грешката си. Затова, въпреки че отначало са казали ‘не’, след това те казват ‘да’. Или пък, ако са напляскали детето, после му дават повече, отколкото първоначално е искало, за да не се чувстват виновни. Тези методи са успешни — гневните избухвания престават, родителите са спокойни, а детето, разбирайки, че така може да постига своето, продължава с гневните избухвания, като те дори стават по–резултатни.“