Какво казват някои родители

Ако си родител на дете на предучилищна възраст, вероятно се сблъскваш с много трудности. Например какво трябва да правиш, когато то избухва гневно? Как можеш да научиш детето си да различава правилното от погрешното и уравновесено да го поправяш? Обърни внимание как някои родители са се справяли с тези проблеми.

ГНЕВНИ ИЗБУХВАНИЯ

„По време на ‘ужасната възраст’ детето очаква да получава всичко, което поиска. Синът ни имаше същия проблем. Ако не му дадяхме каквото искаше, той започваше да хвърля предмети. Нямахме опит с гневните избухвания, тъй като той беше първото ни дете. Не ни беше от полза, когато другите ни казваха, че е нормално той да се държи така.“ (Сузан, Кения)

„Когато беше на две години, дъщеря ни лягаше на пода, викаше, плачеше, риташе ... Беше доста дразнещо! Опитите ни да говорим с нея в този момент бяха безуспешни. Затова със съпруга ми я изпращахме в стаята ѝ и спокойно ѝ обяснявахме, че когато се почувства по–добре, може да дойде да обсъдим въпроса. Когато дъщеря ни се успокоеше, един от нас отиваше в нейната стая и ѝ обясняваше защо поведението ѝ е било неприемливо. Този метод беше резултатен. Веднъж дори я чухме как се моли на Бога за прошка. След време гневните избухвания намаляха и накрая престанаха.“ (Йоланда, Испания)

„Малките деца пробват докъде могат да стигнат. Детето ще се обърка, ако му позволиш да направи нещо, което преди това изрично си му забранил. Установихме, че когато проявявахме твърдост и постоянство децата ни постепенно се научиха, че с викове няма да постигнат своето.“ (Нийл, Великобритания)

ДИСЦИПЛИНИРАНЕ

„Когато детето е по–малко от 5 години, е трудно да определиш доколко то внимава, докато му говориш. Повторението е важно. Ще трябва да повтаряш отново и отново, както и да използваш жестове и твърд тон.“ (Серж, Франция)

„Макар че израснаха при едни и същи условия, всяко от четирите ни деца беше различно. Една от дъщерите ни плачеше, когато знаеше, че ни е разочаровала, а друга пробваше докъде може да стигне. В някои случаи беше достатъчно само да погледнем строго децата или да ги смъмрим, докато друг път се налагаше да ги накажем.“ (Нейтън, Канада)

„Важно е да не правиш компромиси. Същевременно обаче родителите не бива да са догматични или сурови. Понякога, когато детето наистина съжалява, е по–добре да бъдем разумни и да смекчим наказанието.“ (Матио̀, Франция)

„Старая се да не налагам твърде много правила, но тези, които съм наложила не подлежат на обсъждане. Тригодишният ми син е наясно с последствията от непослушанието, което му помага да внимава как се държи. Вярно е, че когато съм уморена би било по–лесно да не обърна внимание на лошото му поведение. Но си налагам да бъда последователна. Постоянството е много важно!“ (Натали, Канада)

ПОСТОЯНСТВО

„Малките деца сякаш имат карта памет, в която се записва всеки случай, в който родителите са проявили непостоянство.“ (Милтън, Боливия)

„Понякога синът ни пита за едно и също нещо по различни начини, за да види дали ще му дадем същия отговор. Или ако аз кажа едно, а майка му друго, той вижда вратичка и се опитва да се възползва от нея.“ (Анхел, Испания)

„Понякога, когато бях в добро настроение, не обръщах внимание на лошото поведение на сина си, а когато бях в лошо настроение, го наказвах сурово. Разбрах, че това само влошаваше ситуацията.“ (Гьон Ок, Корея)

„Важно е малките деца да разбират, че ако определено поведение е погрешно сега, то винаги ще бъде погрешно.“ (Антонио, Бразилия)

„Ако родителите са непостоянни, детето ще си мисли, че те са непредсказуеми и че решенията им зависят от настроението им. Но ако те се придържат към принципите си, децата ще знаят, че погрешното винаги е погрешно. Това е един от начините, по които родителите осигуряват сигурност и любов на децата си.“ (Жилмар, Бразилия)

„Децата се възползват от ситуациите, при които изглежда, че родителите нямат друг избор, освен да удовлетворят желанието им, като например, когато наоколо има други хора. Ако отговорът ми е ‘не’, го казвам още отначало и ясно показвам на сина си, че няма да позволя постоянно да хленчи.“ (Чан Сок, Корея)

„Родителите трябва да са единодушни. Ако със съпругата ми не сме на едно мнение за нещо, го обсъждаме насаме. Децата забелязват, когато мнението на родителите по даден въпрос се разминава, и се опитват да се възползват от ситуацията.“ (Хесус, Испания)

„Когато детето разбира, че родителите му са единни и не могат да бъдат манипулирани, то се чувства сигурно. То знае какво да очаква, независимо дали е послушно, или не.“ (Дамарис, Германия)

„За мене и съпругата ми постоянството включва също да изпълняваме обещанията си да направим нещо хубаво за дъщеря си. По този начин тя разбира, че може да ни има доверие.“ (Хендрик, Германия)

„Ако работодателят ми постоянно променя изискванията си към мене, бих се ядосал. Същото се отнася и за децата. Те се чувстват сигурни, когато са наясно с правилата и с факта, че те няма да се променят. Децата имат нужда също да знаят какви са последствията от непослушанието и че те също няма да се променят.“ (Глен, Канада)

[Текст в блока на страница 8]

„Нека обаче вашето ‘да’ означава ‘да’ и вашето ‘не’ — ‘не’.“ (Яков 5:12)

[Блок/Снимки на страница 9]

РАЗКАЗАНО ОТ СЕМЕЙСТВА

Непланирана бременност — как се приспособихме

Разказано от Том и Юнхи Хан

Том: „Бяхме женени само от шест месеца, когато съпругата ми Юнхи разбра, че е бременна. Външно запазих спокойствие, тъй като исках тя да чувства, че може да разчита на мене за утеха и подкрепа. Но вътрешно бях обзет от паника.“

Юнхи: „Бях съкрушена и изплашена. Постоянно плачех — не се чувствах готова, нито способна да бъда майка.“

Том: „Аз също не се чувствах готов да бъда баща. Но след като разговаряхме с други родители, осъзнахме, че непланираната бременност се среща по–често, отколкото си мислихме. От полза ни беше също да чуем от другите каква радост им носи да бъдат родители. Постепенно страхът и несигурността ми бяха заменени от очакване.“

Юнхи: „След раждането на Аманда се сблъскахме с нови трудности. Тя постоянно плачеше и седмици наред не можех да спя. Нямах апетит и се чувствах изтощена. Отначало не исках да бъда сред хора. Но след време осъзнах, че не е от полза да страня от околните. Затова започнах да прекарвам време с други нови майки. Така можех да обменям опит с тях и осъзнах, че не съм единствената, която има притеснения.“

Том: „Полагах усилия да поддържам семейните ни навици. Например, като Свидетели на Йехова, с Юнхи бяхме решени да участваме редовно в проповедната служба и в християнските събрания. Също така да имаш дете е свързано с разходи, някои от които са непредвидени. Стараехме се да живеем според средствата си, за да нямаме дългове, което само щеше да ни причини допълнителен стрес.“

Юнхи: „В началото си мислих, че ще ми е трудно да участвам в проповедната служба, тъй като бебетата могат да разсейват другите. Но в действителност хората им се радват. Да осъзная това, ми помогна да продължа да проповядвам и да имам положителна нагласа към детето си.“

Том: „В Библията се казва, че децата са ‘наследство от Йехова’ и ‘награда’. (Псалм 127:3) От тези думи разбирам, че децата са ценен дар. С всяко наследство можеш да постъпиш по два начина — да го използваш разумно или да го прахосаш. Осъзнавам, че всеки етап от развитието на детето е неповторим и че трябва да съм част от живота на дъщеря си във всеки един от тези етапи, защото щом веднъж отмине, не можеш да го върнеш.“

Юнхи: „Понякога животът ни поднася изненади, но непланираната бременност не е лоша изненада. Сега Аманда е на шест години и не мога да си представя живота без нея.“

[Снимка]

Том, Юнхи и дъщеря им Аманда