Гледната точка на Библията

Подкрепя ли Бог войните днес?

ЦАР Давид от древния Израил казал следното за ролята си като воин: „[Бог] учи ръцете ми да воюват, ръцете ми обтягат меден лък.“ (Псалм 18:34)

Относно християните апостол Павел писал: „Макар че живеем в плът, ние не водим война според склонностите на плътта. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски.“ (2 Коринтяни 10:3, 4)

Противоречат ли си тези стихове? Дали има основателни причини, поради които Бог разрешил на израилтяните в древността да воюват, но не позволил на християните да участват във войните? Променил ли се е възгледът на Бога за войните? Можем да разберем отговорите на тези въпроси, когато разгледаме три основни разлики между Израил и истинския християнски сбор.

Три важни разлики

1. Границите на древния Израил били определени от Бога, а съседните народи често били враждебно настроени. Затова Бог заповядал на своите служители да защитават земята си, като дори им помагал да победят враговете си. (Съдии 11:32, 33) От друга страна, християнският сбор няма териториални граници и членовете му са от различни страни. Следователно, ако последователите на Христос участват във война, те биха воювали срещу свои духовни братя и сестри, въпреки че им е заповядано да ги обичат и дори да умрат за тях. (Матей 5:44; Йоан 15:12, 13)

2. Древният Израил бил управляван от човешки цар, чийто престол бил в Йерусалим. Истинските християни обаче са управлявани от Исус Христос, който сега е могъщо духовно създание и престолът му се намира в небето. (Даниил 7:13, 14) Самият Исус казал: „Моето царство не е част от този свят. Ако царството ми беше част от този свят, служителите ми щяха да се бият, за да не бъда предаден на юдеите. Но моето царство не е от този свят.“ (Йоан 18:36) Ето защо никое политическо управление на земята не може да твърди, че принадлежи на Христос. Защо това е от значение за „служителите“ на Исус, тоест за неговите последователи? Отговорът се намира в следващия абзац.

3. Подобно на другите народи израилтяните често изпращали пратеници, или посланици, както биват наричани днес. (4 Царе 18:13–15; Лука 19:12–14) Христос постъпва по същия начин, но с две важни разлики. Първо, всички негови последователи служат като посланици. Затова апостол Павел писал от името на събратята си християни: „Така че сме посланици, заместващи Христос.“ (2 Коринтяни 5:20) Като мирни посланици, те не воюват. И второ, последователите на Исус говорят с всички, които искат да чуят посланието им. Исус казал: „Тази добра новина за царството ще бъде проповядвана по целия свят за свидетелство на всички народи.“ (Матей 24:14) Той добавил също: „Затова отидете и правете ученици сред всички народи, ... като ги учите да спазват всичко, което ви наредих.“ (Матей 28:19, 20)

За съжаление служителите на Христос не винаги са приемани добре от хората. Поради тази причина Павел писал на християнския проповедник Тимотей следното: „Като добър войник на Христос Исус, бъди готов да понасяш зло.“ (2 Тимотей 2:3) Разбира се, оръжията на Тимотей били духовни, като едно от тях било Божието писано Слово, наречено „меча на духа“. (Ефесяни 6:11–17)

Бог изоставил Израил и избрал християнския сбор

За около 1500 години народът на Израил се радвал на специални взаимоотношения с Бога, които се основавали на договор. (Изход 19:5) Този договор, чийто посредник бил Моисей, включвал Десетте Божи заповеди и други закони, като така било насърчавано истинското поклонение и високите морални стандарти. (Изход 19:3, 7, 9; 20:1–17) За съжаление обаче израилтяните като цяло не останали верни на Бога и дори убили някои от пророците му. (2 Летописи 36:15, 16; Лука 11:47, 48)

Накрая Йехова изпратил Сина си Исус Христос, който се родил като юдей. Вместо да се отнася към него като към Месия, юдейският народ го отхвърлил. В резултат на това Бог прекратил дългогодишния си договор с Израил и така паднала символичната стена, която разделяла юдеитеa от хората от другите народи. (Ефесяни 2:13–18; Колосяни 2:14) Почти по същото време Бог сформирал християнския сбор и назначил Исус за негова Глава. Освен това преди края на първи век този сбор станал международен. Апостол Петър, който бил юдей, заявил: „Във всеки народ [Бог] приема този, който се бои от него и върши каквото е праведно.“ (Деяния 10:35)

Свидетелите на Йехова подражават на първите християни. Ето защо те са известни с проповедната си служба и с неутралитета си по отношение на политиката и войните. (Матей 26:52; Деяния 5:42) Наистина, те не позволяват на нищо да им попречи да известяват добрата новина за Божието Царство — единственото правителство, което ще премахне злото и ще донесе траен мир на земята. Имайки предвид тази скъпоценна надежда, апостол Павел писал: „Като заместници на Христос, ние умоляваме: ‘Помирете се с Бога!’“ (2 Коринтяни 5:20) Тези думи засилват още повече чувството ни за неотложност днес, тъй като краят на „последните дни“ на настоящия порочен свят наближава. (2 Тимотей 3:1–5)

[Бележка под линия]

ДАЛИ НЯКОГА СИ СЕ ПИТАЛ...

● Какво забележително качество проявяват християните помежду си? (Йоан 13:34, 35)

● Кое е главното „оръжие“ на истинските християни? (Ефесяни 6:17)

● Какво важно послание известяват представителите на Христос? (Матей 24:14; 2 Коринтяни 5:20)

[Снимка на страница 23]

Свидетелите на Йехова са част от международно братство и са неутрални по отношение на войните