Земетресение в Хаити — вяра и любов в действие

На 12 януари 2010 г., вторник, в 16:53 часа, Евлън чува тътен, наподобяващ звука на огромен излитащ самолет, и усеща как земята започва да се тресе. Недалече бетонни греди се пропукват шумно и сгради се срутват. Когато трусът спира, Евлън се качва на по–високо място и се оглежда. Тя чува как навсякъде хората стенат. Над столицата на Хаити Порт о Пренс се издига облак прах.

САМО за секунди домове, правителствени сгради, банки, болници и училища се срутиха. Повече от 220 000 души от всякакъв произход загубиха живота си. Ранените бяха около 300 000.

Много от оцелелите стояха вцепенени до разрушените си домове. Други отчаяно ровеха из останките с голи ръце в опит да спасят роднини и съседи. Електричеството беше прекъснато и с бързото настъпване на нощта спасителите се принудиха да използват фенери и свещи.

Единайсетгодишният Ралфенди бил заклещен под частично срутена сграда в град Жамел. Часове наред спасителен екип упорито се трудел, за да го измъкне. Вторичните трусове принудили хората от екипа да прекъснат работата, тъй като имало опасност горните етажи да се сгромолясат върху тях. Но Филип, който е Свидетел на Йехова и служи като мисионер, не се отказал. Той обяснява: „Не можех да оставя Ралфенди да умре.“

Филип и трима други се проврели през пролука под разрушената сграда и се отправили бавно и предпазливо към Ралфенди, чиито крака били затиснати под развалините. Цяла нощ те внимателно отмествали отломките. При всеки следващ трус чували как бетонът над тях се мести и се пропуква. В 5 часа сутринта, повече от 12 часа след земетресението, те успели да спасят Ралфенди.

За съжаление не всички спасителни акции завършиха успешно. Роже и по–големият му син Клид успели да се измъкнат от разрушения си дом в силно засегнатия град Леоган. По–малкият син Кларънс обаче загинал. Клана, съпругата на Роже, била жива и можела да говори, но главата ѝ била затисната под падналия таван. Роже заедно със свой приятел се опитал да я освободи. „Побързайте! — подканяла ги тя изпод развалините. — Няма да издържа дълго! Не мога да дишам!“ Три часа по–късно пристигнал спасителен екип. Но когато я извадили, тя вече била мъртва.

13 януари, сряда, втори ден

С изгрева на слънцето стана ясен мащабът на разрушението. Голяма част от Порт о Пренс лежеше в развалини. Когато новините за земетресението стигнаха до всички краища на света, хуманитарни организации, както и много самопожертвувателни хора се отзоваха на нуждата от помощ. Служители в клона на Свидетелите на Йехова в Доминиканската република, който се намира на около 300 километра разстояние, също усетиха земетресението. Научавайки, че епицентърът е бил близо до гъсто населения град Порт о Пренс, където живее една трета от деветмилионното население на Хаити, Свидетелите от Доминиканската република незабавно започнаха подготовка за оказване на помощ.

От 150 години в Хаити не беше ставало голямо земетресение. Правителството почти беше спряло строежа на сгради, устойчиви на земетресения, и се беше съсредоточило върху постройки, които да предпазват населението от урагани и наводнения. Затова повечето от стените и тежките бетонни покриви на сградите не устояха на труса с магнитуд 7,0 по скалата на Рихтер. Въпреки това сградите на клона на Свидетелите на Йехова в Хаити, завършени през 1987 г., са проектирани в съгласие с приетите строителни стандарти за сеизмична сигурност. Макар че са разположени в източната част на Порт о Пренс, те почти не бяха засегнати.

Само за една нощ клонът в Хаити се превърна в натоварен център за оказване на помощ. Тъй като не беше възможно да се осъществяват международни разговори или да се изпращат електронни съобщения, служителите на клона трябваше два пъти да пътуват до границата с Доминиканската република, за да изпращат сведения. Междувременно стотици пострадали, голям брой от които сериозно ранени, се стичаха в сградите на клона в Хаити. Много други бяха откарани в малкото действащи болници в района и бързо ги препълниха.

Из целите болници имаше пострадали хора, които лежаха по пода с кървящи рани и викаха. Сред тях била и Марла, която прекарала осем часа заровена под развалините на една сграда. Тя не можела да движи краката си. Съседите ѝ я спасили и я закарали в болница, но в коя точно? Евън, който е лекар и Свидетел на Йехова от Доминиканската република, започнал да я търси, макар че знаел единствено името ѝ.

По това време били изминали повече от 24 часа от земетресението и отново настъпила нощта. Прескачайки труповете отвън една от болниците, Евън тихо се молел и продължавал да вика Марла по име. Най–накрая той чул някой да казва: „Да!“ Марла го гледала с широка усмивка. Изумен, Евън я попитал: „Защо се усмихваш?“ „Защото сега съм с духовния си брат“ — отговорила Марла. Евън не можал да сдържи сълзите си.

14 януари, четвъртък, трети ден

Световната централа на Свидетелите на Йехова в САЩ, както и клоновете в Гваделупа, Германия, Доминиканската република, Канада, Мартиника, Франция и други планираха как да се възползват напълно от наличните материали, транспорт, финансови средства, системи за комуникация и доброволци. В Хаити пристигнаха общо 78 медицински служители, които са Свидетели на Йехова, заедно с много други желаещи да помогнат. В 2:30 часа сутринта от клона в Доминиканската република тръгна първият камион с помощи за Хаити, натоварен с около 6,8 тона храна, вода, лекарства и други материали.

Когато помощите бяха доставени в Хаити по–късно същата сутрин, служителите на клона започнаха да ги разпределят. Доброволците замаскираха провизиите, за да не може никой да открадне храната и да я продаде. Те работеха денонощно, като слагаха храна и други запаси в торбички и ги даваха на семейства и отделни личности. През следващите месеци Свидетелите на Йехова раздадоха безплатно над 450 тона дарени материали, включително и повече от 400 000 порции храна.

15 януари, петък, четвърти ден

До обяд 19 Свидетели на Йехова, лекари и други медицински служители, пристигнаха в Хаити от Доминиканската република и Гваделупа. Те веднага сформираха медицински център за първа помощ, където се погрижиха и за ранените деца от едно сиропиталище. Освен това доброволците осигуриха на дома за деца храна и брезентови платнища за подслон. „Много съм благодарен на Свидетелите на Йехова — каза директорът на дома Етиен. — Не знам какво щяхме да правим без тях.“

Момиченце е изгубено, но после го намират

Когато земетресението започнало, 7–годишната Исланд погледнала през прозореца и видяла как се късат електрически жици и навсякъде хвърчат искри. Стените на дома ѝ започнали да се пропукват и големи бетонни късове се сгромолясали, като ѝ нанесли сериозни наранявания и счупили крака ѝ. След като я измъкнали от развалините, Жанѝ, бащата на Исланд, я закарал в болница в Доминиканската република. Оттам я прехвърлили в болница в столицата Санто Доминго. Но по–късно, когато Жанѝ се обадил, Исланд не била там.

В продължение на два дни Жанѝ търсел Исланд навсякъде, но без успех. Тя била откарана в друга болница, където една доброволка я чула да се моли на Йехова. (Псалм 83:18) Жената я попитала: „Обичаш ли Йехова?“ „Да“ — отговорила Исланд през сълзи. „Тогава не се тревожи, Йехова ще ти помогне“ — уверила я доброволката.

Жанѝ помоли клона на Свидетелите на Йехова в Доминиканската република за помощ да намери Исланд. Свидетелка на име Мелани предложи да я потърси. Докато тя разпитвала служителите в една болница, доброволката, която била видяла Исланд да се моли, дочула разговора и я завела при момиченцето. Не след дълго Исланд отново беше със семейството си.

Операции и рехабилитация

Много от пострадалите не бяха получили почти никакво лечение, преди да дойдат в медицинския център, разположен в клона на Свидетелите на Йехова в Хаити, поради което крайниците им бяха гангренясали. Често ампутацията беше единственият начин да се спаси животът на пациента. През първите дни след земетресението нямаше достатъчно хирургически инструменти, лекарства, упойки и обезболяващи. Положението беше тежко дори за лекарите. Един от тях каза: „Има гледки и звуци, които бих искал Бог да изтрие от съзнанието ми.“

През втората седмица след земетресението от Европа започнаха да пристигат лекари Свидетели на Йехова, които имаха опита и оборудването, нужни за извършването на сложни и спешни операции. Медицинският екип извърши 53 операции и оказа помощ на хиляди други пациенти. Уидълин, 23–годишна Свидетелка, пристигнала в Порт о Пренс ден преди бедствието. При земетресението дясната ѝ ръка била премазана и се наложило да я ампутират в местна болница. По–късно роднините ѝ я откарали в друга болница, намираща се на седем часа път от столицата, близо до дома им в Порт дьо Пе. Но състоянието на Уидълин се влошило и болничните служители спрели да се грижат за нея, тъй като си мислели, че умира.

Като научи за състоянието, в което се намира, медицински екип, съставен от Свидетели на Йехова, се отправи към Уидълин, за да се погрижи за нея и да я върне в Порт о Пренс за по–нататъшно лечение. Когато видели, че духовните ѝ братя и сестри са дошли специално заради нея, другите пациенти ги посрещнали с ръкопляскания. Днес с помощта на семейството и сбора си Уидълин се приспособява към новите си обстоятелства.

В Доминиканската република Свидетелите на Йехова наеха домове и ги превърнаха в центрове за рехабилитация на пациенти, които бяха изпращани там. В центровете работеха на смени екипи от доброволци Свидетели — лекари, медицински сестри, физиотерапевти и други. Те с радост се грижеха за нуждите на пациентите, докато се възстановят.

Свидетелите споделят с другите своята вяра, надежда и любов

Само 6 от общо 56–те Зали на Царството на Свидетелите на Йехова в засегнатата от земетресението област понесоха значителни щети. Повечето Свидетели, които останаха без дом заради бедствието, се настаниха в здравите Зали на Царството или живееха на открито. Тъй като са си създали навика да се събират, Свидетелите се организираха така, сякаш ще посетят някой от ежегодните си конгреси.

Жан–Клод, местен надзорник на Свидетелите на Йехова, обяснява: „В сборовете продължихме да се придържаме към редовната си духовна програма, която до голяма степен допринасяше за чувството на сигурност сред млади и стари.“ Какъв беше резултатът? Един мъж каза: „Толкова се радвам, когато виждам, че вие, Свидетелите на Йехова, продължавате да проповядвате. Ако бяхте спрели с дейността си, щяхме да си помислим, че положението е много по–трагично.“

Свидетелите утешаваха хората. „Почти всеки, с когото разговаряхме, смята, че земетресението е наказание от Бога — обясни един Свидетел. — Ние ги уверявахме, че то е природно бедствие, а не Божие дело. Показвахме им стиха от Битие 18:25, където Авраам казва, че Бог никога не би погубил добрите заедно с лошите. Четяхме им също Лука 21:11. Там Исус предсказал, че в наше време ще има силни земетресения и че скоро той ще възкреси починалите ни близки и ще премахне всички страдания. Мнозина изразиха дълбоката си признателност за това познание.“a

Въпреки всичко трудностите продължават. Жан–Емануел, лекар и Свидетел на Йехова, казва: „Преминахме през първото бедствие — земетресението. Сега трябва да се справим с последствията. Освен опасността от разпространяване на различни зарази в препълнените с хора, нехигиенични и прогизнали от дъжд лагери, изпитваме също емоционална травма и въпреки че се стараем да я потиснем, тя си остава.“

Седмици след земетресението в медицинския център дойде Свидетел, страдащ от силно главоболие и безсъние, често срещани посттравматични оплаквания. „Да не би нещо да те е ударило по главата?“ — попита го медицинската сестра, която също е Свидетелка на Йехова. „Не — отговори мъжът, запазвайки самообладание. — Съпругата ми, с която сме женени от 17 години, загина. Но ние знаехме, че ще се случват подобни неща, нали Исус ги е предсказал!“

Разбирайки каква може да е причината за проблема, сестрата каза: „Но ти си загубил брачния си партньор. Това е ужасно! Нормално е да тъгуваш, дори да плачеш. Исус също се просълзил, когато приятелят му Лазар умрял.“ При тези думи мъжът се разплака.

В резултат на земетресението 154 от общо над 10 000 Свидетели на Йехова в областта загубиха живота си. Според изчисленията повече от 92 процента от жителите на Порт о Пренс са изгубили в смъртта един или повече от своите роднини и приятели. За да помогнат на хората, пострадали във физическо и емоционално отношение, Свидетелите на Йехова ги посещаваха редовно, давайки им възможност да излеят чувствата си пред някого, на когото могат да се доверят. Макар че знаят библейското обещание за възкресение и рай на земята, скърбящите Свидетели също имаха нужда да изразят чувствата си пред своите състрадателни събратя и да чуят техните утешителни и насърчителни думи.

Как Свидетелите гледат на настоящето и бъдещето

Апостол Павел писал: „Тези три ... ще останат — вярата, надеждата, любовта. Но най–голяма от тях е любовта.“ (1 Коринтяни 13:13) Тези качества помагат на Свидетелите в Хаити да понасят настоящите условия, да насърчават другите и да гледат без страх към бъдещето. Очевидно е, че продължаващите международни усилия за оказване на помощ се дължат на истинска вяра, единство и сърдечно отношение. Петра, която е лекар и Свидетел на Йехова от Германия, казва: „Никога преди не бях виждала такава проява на любов. Плаках толкова много, но повече от радост, отколкото от мъка.“

Във вестник „Уол Стрийт Джърнъл“ пише, че земетресението в Хаити през 2010 г. „в известен смисъл е най–унищожителното природно бедствие, сполетявало някога дадена държава“. Но все пак оттогава насам светът стана свидетел на още големи бедствия, било то природни, или дело на човека. Ще настъпи ли някога краят на всички бедствия? Свидетелите на Йехова в Хаити и по целия свят са уверени, че скоро Бог ще изпълни обещанието, записано в Библията: „[Той] ще изтрие всяка сълза от очите им, и вече няма да има смърт, нито жалеене, плач или болка. Предишните неща отминаха.“ (Откровение 21:4)

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 15]

„Не можех да оставя Ралфенди да умре“

[Текст в блока на страница 19]

„Толкова се радвам, когато виждам, че вие, Свидетелите на Йехова, продължавате да проповядвате“

[Блок/Снимки на страница 17]

НОВИ ДОМОВЕ ЗА ПОСТРАДАЛИТЕ

Месец след земетресението строителни инженери Свидетели на Йехова започнаха да проверяват къщите, за да определят за кои семейства ще е безопасно да се нанесат обратно. Много от хората, които загубиха домовете си, се нуждаеха от временно жилище, докато си намерят постоянен дом.

Джон, който е служител в клона в Хаити, обяснява: „Въз основа на опита на международни организации за оказване на помощ, успяхме да проектираме евтини, лесно сглобяеми къщи, подобни по размер на домовете, в които много хора са живели досега. Те осигуряват защита от дъжда и вятъра и в случай на ново земетресение няма да затрупат семейството, което ще живее там.“ Само три седмици след бедствието екип от доброволци от Хаити и чужбина започна да строи временни домове.

Хората по улицата ръкопляскаха, когато минаваха камионите с предварително изработени части за тези къщи. Докато одобрявал вноса на строителните материали, един митничар казал: „Свидетелите на Йехова бяха сред първите, които преминаха през границата, за да помогнат на хората. Те помагат не само на думи, но и на дела.“ В първите няколко месеца след земетресението Свидетелите построиха 1500 къщи за онези, които бяха загубили домовете си.

[Карта на страница 14]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ХАИТИ

ПОРТ О ПРЕНС

Леоган

Епицентър

Жамел

ДОМИНИКАНСКА РЕПУБЛИКА

[Снимка на страница 16]

Марла

[Снимка на страница 16]

Исланд

[Снимка на страница 16]

Уидълин

[Снимка на страница 18]

Група Свидетели на Йехова от Хаити отива да утеши пострадалите от бедствието

[Снимка на страница 18]

Лекар помага на момче в медицинския център, сформиран от Свидетелите на Йехова