Бог ми дава утеха през всичките ми изпитания

РАЗКАЗАНО ОТ ВИКТОРИЯ КОЛЬОЙ

Лекарят каза на мама: „Не можем да направим нищо повече за дъщеря Ви. Тя ще трябва да използва патерици и да носи ортопедични шини до края на живота си.“ Бях съкрушена! Какво ли ме очакваше, след като нямаше да мога да ходя?

РОДЕНА съм на 17 ноември 1949 г. в Тапачула (Чиапас, Мексико). Била съм щастливо и здраво бебе, първото от четири деца. Но когато съм била на шест месеца, изведнъж съм спряла да пълзя и съм имала ограничена подвижност. След два месеца изобщо не съм можела да се движа. Местните лекари били озадачени, тъй като и други бебета в Тапачула имали същите симптоми. Затова извикали ортопед от град Мексико, за да ни прегледа. Поставили ни диагноза полиомиелит, или детски паралич.

Когато бях на три години, претърпях няколко операции на бедрото, колената и глезените. След време дясното ми рамо също сериозно се увреди. На 6–годишна възраст ме заведоха в детска болница в град Мексико, където да продължа лечението си. Мама работеше във ферма в Чиапас и затова трябваше да живея с баба си в град Мексико. Но по–голямата част от времето прекарвах в болницата.

На около 8–годишна възраст имах известно подобрение, но по–късно здравето ми се влоши и постепенно подвижността ми намаляваше. Тогава лекарите казаха, че ще трябва да използвам патерици и да нося ортопедични шини до края на живота си.

На 15–годишна възраст вече бях претърпяла 25 операции — на гръбнака, краката, коленете, глезените и пръстите на краката. Всяка операция беше последвана от период на рехабилитация. След една от операциите ми гипсираха краката. Когато махнаха гипса, трябваше да правя болезнени упражнения.

Получавам истинска утеха

Когато бях на 11 години, мама ме посети, докато се възстановявах от операция. Тя беше научила, че Исус лекувал болните и дори върнал способността на един парализиран мъж да ходи. Мама ми даде брой на списание „Стражева кула“, издавано от Свидетелите на Йехова, от което беше разбрала за това. Аз го скрих под възглавницата си, но един ден то изчезна. Медицинските сестри го бяха взели. Те ми се скараха, че съм чела от списанието.

След около година, когато отново дойде да ме види, мама вече изучаваше Библията със Свидетелите. Тя ми донесе испанското издание на книгата „От изгубения до възстановения рай“a и ми каза: „Ако искаш да живееш в обещания нов свят, където Исус ще те излекува, трябва да изучаваш Библията.“ Въпреки нежеланието на баба ми, когато бях на 14 години, започнах да изучавам със Свидетелите. На следващата година трябваше да си тръгна от болницата, защото тя беше предназначена само за малки деца.

Справям се с трудности

Бях много потисната. Наложи се да се върна в Чиапас при родителите си, тъй като баба беше против да изучавам Библията. Но вкъщи се сблъсках с още проблеми, защото татко беше алкохолик. За известно време не виждах смисъл да живея и дори мислех да се отровя. Но като изучавах Библията, възгледът ми се промени. Библейското обещание за рая ми носеше радост.

Започнах да говоря с другите за чудесната надежда, която дава Библията. (Исаия 2:4; 9:6, 7; 11:6–9; Откровение 21:3, 4) На 8 май 1968 г., на 18–годишна възраст, бях покръстена като Свидетелка на Йехова. От 1974 г. насам отделям над 70 часа месечно, за да споделям с другите надеждата, която ми даде сили да продължа да живея.

Удовлетворяващ живот

След време с мама се преместихме в град Тихуана, близо до границата на Мексико със Съединените щати. Сега живеем на място, което е подходящо за нашите нужди. Все още мога да се придвижвам в къщата с помощта на шините и патериците. Използвам инвалидна количка, от която мога да готвя, да пера и да гладя дрехите си. А за да участвам в проповедната служба, карам електрическа количка, пригодена за нуждите ми.

Освен че говоря за ученията от Библията с хората по улиците и по домовете им, редовно посещавам близката болница, за да обсъждам библейски въпроси с чакащите отвън. След това отивам на пазара, купувам всичко необходимо и се прибирам у дома и помагам с готвенето и домакинската работа.

Като продавам дрехи втора употреба, мога да се грижа за финансовите ни нужди. Мама е вече на 78 години и има физически ограничения, тъй като преживя три инфаркта. Затова аз ѝ помагам да взема редовно лекарствата си и да спазва подходящ режим на хранене. Въпреки здравословните ни проблеми ние се стараем да посещаваме християнските събрания. Над 30 души, с които водех библейско изучаване през годините, сега също участват в проповедната дейност.

Напълно съм уверена в изпълнението на библейското обещание: „[В Божия нов свят] куцият ще скача като елен.“ Дотогава намирам утеха в думите на Бога: „Не се страхувай, защото съм с тебе! Не се оглеждай изплашено, защото аз съм твоят Бог! Ще те укрепя и ще ти помогна! Ще те подкрепям с праведната си десница!“ (Исаия 35:6; 41:10)b

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 12]

На 7–годишна възраст с ортопедични шини

[Снимка на страница 13]

В проповедната служба карам електрическа количка, пригодена за нуждите ми