Книга, на която можеш да се довериш — първа част

ЕГИПЕТ, известен с пирамидите си и с река Нил, бил първата световна сила в библейската история. Когато се сформирал израилският народ, тя му осигурила относителна сигурност и защита. Моисей, който написал първите пет книги на Библията, бил роден в Египет и получил своето образование там. Дали светската история и археологията потвърждават записаното от Моисей за тази древна страна? Разгледай няколко примера.

Надеждна история

Титли.

Много често именно подробности, като обичаи, норми на поведение, имена и титли на високопоставени служители и т.н., разкриват доколко точни са историческите сведения. Дали първите две книги на Библията, Битие и Изход, отговарят на тези изисквания? В своята книга „Нова светлина върху произхода на евреите“ Джон Гароу Дънкан казва относно разказа в Битие за Йосиф, син на патриарха Яков, както и за книгата Изход: „[Библейският писател] бил напълно запознат с езика, обичаите, вярванията, дворцовия живот, нормите на поведение и бюрокрацията в Египет.“ Той добавя: „[Писателят] си служи с правилната титла точно както била използвана в съответния период. ... Всъщност нищо не говори толкова убедително за богатото познание за Египет в Стария завет и за надеждността на писателя, колкото употребата на думата фараон в различните периоди.“ Дънкан също пише: „Когато героите [на писателя] са в присъствието на фараона, те спазват съответния дворцов етикет и се изразяват по правилен начин.“

Правене на тухли.

Докато били роби в Египет, израилтяните правели тухли от глина, смесена със слама, която служела като свързващ материал. (Изход 1:14; 5:6–18)a В издадената преди години книга „Суровини и производство в древен Египет“, се казва: „Малко са страните, произвеждащи повече тухли от Египет, където изпечените на слънце тухли все още са типичният строителен материал там.“ В книгата също се споменава „египетският обичай да се използва слама при правенето на тухли“, което потвърждава тази подробност, записана в Библията.

Бръснене.

Еврейските мъже в древността си пускали бради. Но Библията ни казва, че Йосиф се обръснал, преди да отиде при фараона. (Битие 41:14) Защо го направил? За да спази египетския обичай и етикет, според които брадата била признак на физическа нечистота. В книгата „Всекидневният живот в древен Египет“ се казва: „[Египтяните] се гордеели, че са гладко обръснати. В някои гробници са открити тоалетни принадлежности, състоящи се от бръсначи, пинцети и огледала, обикновено държани в кутия. Ясно е, че Моисей записал всичко до най–малката подробност. Същото може да кажем и за други библейски писатели, които записали събития, свързани с древния Египет.

Търговия.

Йеремия, който написал Третата и Четвъртата книга на Царете, дал конкретни подробности относно търговията с коне и колесници между цар Соломон и египтяните и хетите. В Библията се казва, че една колесница струвала „шестстотин сикъла сребро, а един кон — сто и петдесет сикъла“, или една четвърт от цената на колесницата. (3 Царе 10:29)

Според книгата „Археология и религия в Израил“ гръцкият историк Херодот, както и археологическите открития подкрепят факта, че през управлението на Соломон търговията с коне и колесници процъфтявала. Всъщност в нея се уточнява, че „бил установен разменен стандарт от четири ... коня за една египетска колесница“, което потвърждава стойността, посочена в Библията.

Войни.

Йеремия и Ездра описват също нападението на фараона Сисак над Юда, като конкретно казват, че това се случило „в петата година“ от управлението на юдейския цар Ровоам, тоест през 993 г. пр.н.е. (3 Царе 14:25–28; 2 Летописи 12:1–12) Дълго време единствено в Библията се говорело за това нападение. Но бил открит стенен релеф в един египетски храм в Карнак (древният град Тива).

На релефа е изобразено как Сисак стои пред бог Амон с вдигната ръка, за да удари пленниците си. На него също са записани имената на завладените израилски градове, като много от тях са споменати в Библията. Освен това релефът съдържа израза „полето на Аврам“ — най–ранното египетско сведение за библейския патриарх Авраам. (Битие 25:7–10)

Ясно е, че Библията не е плод на въображението на писателите ѝ. Тъй като осъзнавали, че носят отговорност пред Бога, те записали истината дори когато тя не била в полза на народа им, както се вижда от случая с победата на Сисак над Юда. Подобна прямота е в ярък контраст с украсените и преувеличени хроники на древните египетски писари, които отказвали да запишат всичко, което не било в полза на техните владетели или на народа им.

Надеждни пророчества

Само Йехова Бог, Авторът на Библията, може точно да предскаже бъдещето. Например обърни внимание какво предсказал Йеремия под Божие вдъхновение за два египетски града — Мемфис и Тива. Мемфис, наричан още Ноф, някога бил важен търговски, политически и религиозен център. Но Бог казал: „Ноф ще се превърне в ужасна гледка и ще бъде опожарен, за да остане без жители.“ (Йеремия 46:19) Така и станало. В книгата „По стъпките на законодателя Моисей“ се казва, че „огромните руини на Мемфис“ били разграбени от арабските завоеватели, които ги използвали като каменоломна. В нея се казва още, че днес „в радиус от много километри на мястото на древния град нито един камък не се подава над черната земя“.

Тива, наричан в миналото Но–амон, или само Но, бил сполетян от същата участ заедно с безсилните си богове. Относно тази древна египетска столица, която била главен център на поклонението към бог Амон, Йехова казал: „Ще накажа Амон ..., фараона, Египет, неговите богове ... Ще ги предам ... в ръцете на вавилонския цар Навуходоносор.“ (Йеремия 46:25, 26) Точно както било предсказано вавилонският цар завладял Египет и неговия известен град Но–амон. Години по–късно, след като през 525 г. пр.н.е. персийският владетел Камбиз II нанесъл друг удар на Но–амон, градът започнал да запада, като накрая римляните окончателно го разрушили. Наистина, точните пророчества правят Библията уникална книга, като ни вдъхват увереност в обещанията ѝ за бъдещето.

Сигурна надежда

Първото пророчество в Библията било записано от Моисей, когато Египет бил световна сила.b То се намира в Битие 3:15 и в него се казва, че Бог ще има „потомство“, което ще смаже Сатана и неговото „потомство“ — онези, които подобно на Сатана, вършат зли дела. (Йоан 8:44; 1 Йоан 3:8) Главната част на Божието „потомство“ е Месията, Исус Христос. (Лука 2:9–14)

Христос ще управлява над земята и ще премахне от нея цялото зло, както и потисническите човешки правителства. Вече няма „човек [да] владее над човека за негова вреда“. (Еклисиаст 8:9) Подобно на Исус Навиев, който живял в древността и въвел израилтяните в Обетованата земя, Исус Христос ще въведе „голямо множество“ боящи се от Бога хора невредими в една много по–велика Обетована земя — изчистената земя, която ще бъде превърната в рай. (Откровение 7:9, 10, 14, 17; Лука 23:43)

Тази скъпоценна надежда ни напомня за друго пророчество, записано по времето на древния Египет. От Йов 33:24, 25 разбираме, че Бог ще избави хората дори от „ямата на гроба“, като ги възкреси. Освен онези, които ще преживеят наближаващото унищожение на злите, милиони други ще бъдат възкресени за живот с надеждата никога да не умират в рая на земята. (Деяния 24:15) В Откровение 21:3, 4 се казва: „Шатърът на Бога е при хората ... [Бог] ще изтрие всяка сълза от очите им, и вече няма да има смърт, нито жалеене, плач или болка.“

В следващата статия от тази поредица ще обсъдим надеждността на историческите сведения и пророчествата относно древна Асирия, световната сила, която изместила Египет.