Въпроси на младите хора

Погрешно ли е да искам повече лично пространство?

Отбележи с ✔ най–вероятната си реакция при всяка от следните ситуации.

1. Ти си в стаята си и вратата е затворена, а твоят брат или сестра нахълтва, без да почука.

◯ Няма проблем ... И аз правя същото.

◯ Колко нагло! Ами ако се преобличах?

2. Говориш по телефона с приятел, а майка ти е наблизо и очевидно слуша всяка дума.

◯ Няма проблем ... Нямам какво да крия.

◯ Колко нелепо! Сякаш ме шпионират!

3. Прибираш се у дома и родителите ти започват да те обсипват с въпроси. „Къде беше? Какво прави? С кого?“

◯ Няма проблем ... Така или иначе обикновено им казвам всичко.

◯ Колко ужасно! Те ми нямат никакво доверие!

КОГАТО беше по–малък, вероятно въпросът за личното пространство не е бил толкова важен за тебе. Ако по–малкият ти брат или сестра нахълташе в стаята ти, ти се радваше на компанията му. Ако родителите ти те питаха нещо, ти им отвръщаше без колебание. Тогава животът ти беше като отворена книга. Сега може да има моменти, в които ти се иска да затвориш книгата. „Искам да запазя някои неща за себе си“ — казва 14–годишният Кориa.

Защо изведнъж започна да имаш желание за лично пространство? Отчасти това е така, защото растеш. Например заради промените на тялото ти, които стават през пубертета, може да си загрижен повече за външния си вид дори когато си с членовете на семейството си. Освен това, когато растеш, започваш както никога преди да изпитваш нуждата да размишляваш самостоятелно върху нещата. Това е знак, че развиваш „мисловни способности“ — качество, за което Библията хвали младите хора. (Притчи 1:1, 4; Второзаконие 32:29) Дори Исус отишъл на „уединено място“, за да размишлява задълбочено. (Матей 14:13)

Разбира се, ти си още под контрола на родителите си и те имат право да знаят какво се случва в живота ти. (Ефесяни 6:1) Но когато съчетаеш това тяхно право с нуждата си от лично пространство, може да възникнат противоречия. Как можеш да се справиш с това предизвикателство? Нека да видим две области, в които могат да се появят проблеми.

Когато искаш да се усамотиш

Има редица основателни причини да искаш да се усамотиш. Може би просто искаш ‘да си починеш малко’. (Марко 6:31) Или когато искаш да се молиш, може да следваш съвета на Исус към учениците му: „Отиди в стаята си и като затвориш вратата, се помоли на своя Баща.“ (Матей 6:6; Марко 1:35) Проблемът е, че когато затвориш вратата на стаята си (ако имаш отделна стая), родителите ти може да не смятат, че се молиш. А твоите братя и сестри може да не разбират, че понякога просто искаш да бъдеш сам.

Какво можеш да направиш? Вместо да превръщаш стаята си в бойно поле, направи следното:

● Опитай се да установиш някои разумни правила за своите братя и сестри, за да имаш време за себе си. Ако е нужно, виж дали родителите ти не могат да помогнат в това отношение.

● Старай се да разбереш гледната точка на родителите си. Шестнайсетгодишната Ребека казва: „Понякога родителите ми проверяват какво правя. Но честно казано, ако бях родител, и аз щях да правя същото с детето си, особено като знам с какви изкушения се сблъскват младите хора днес!“ Подобно на Ребека дали и ти не би могъл да разбереш опасенията на родителите си? (Притчи 19:11)

● Запитай се честно: „Давам ли повод на родителите си да подозират, че върша нещо погрешно, когато вратата на стаята ми е затворена? Дали съм толкова потаен относно личния си живот, че те се чувстват принудени да прибягват до прикрити тактики, за да научат повече за мене?“ Обикновено колкото по–открит си ти, толкова по–малко ще те подозират родителите ти.b

План за действие. Напиши какво би могъл да кажеш, за да обсъдиш този въпрос с родителите си.

․․․․․

Когато се сприятеляваш

През пубертета е нормално да се сприятеляваш с хора, които не са от твоето семейство. Нормално е също родителите ти да се интересуват кои са твоите приятели и какво правиш с тях. За родителите ти това е просто част от задълженията им — нещо, което знаят, че се очаква от тях. За тебе обаче загрижеността на твоите родители може да изглежда, че граничи с параноя. Шестнайсетгодишната Ейми казва: „Просто искам да използвам мобилния си телефон и електронната си поща, без родителите ми да надничат през рамото ми на всеки десет минути и да ме питат с кого говоря.“

Какво можеш да направиш? Вместо да позволиш на приятелствата си да създават бариера между тебе и родителите ти, опитай следното:

● Кажи кои са приятелите ти и ги запознай с родителите си. В края на краищата ти може да не харесваш родителите ти да играят на котка и мишка, но какъв избор им оставяш, ако приятелите ти са забулени в тайна? Помни, родителите ти знаят, че приятелите, които си избираш, ще ти окажат голямо влияние. (1 Коринтяни 15:33) Колкото повече знаят за хората, с които прекарваш времето си, толкова по–спокойни ще бъдат за избора ти на приятели.

● Проявявай уважение, докато разговаряш с родителите си по въпроса. Не ги обвинявай, че си пъхат носа в чужди работи. Вместо това можеш да кажеш нещо като: „Чувствам, че сякаш всичко, което казвам на приятелите си, бива разглеждано до най–малките подробности и съдено. Трудно ми е дори просто да си поговоря с тях.“ Вероятно родителите ти ще ти оставят малко повече лично пространство по отношение на приятелите ти. (Притчи 16:23)

● Бъди честен със себе си: Дали проблемът е в личното пространство, или искаш да скриеш нещо от другите? Бритъни, на 22 години, казва: „Ако живееш вкъщи и родителите ти са притеснени за нещо, трябва да си помислиш: ‘Това, което правя, не е лошо, тогава защо да го крия?’ От друга страна, ако трябва да го криеш, значи има нещо друго.“

План за действие. Напиши какво би могъл да кажеш, за да обсъдиш този въпрос с родителите си.

․․․․․

Личното пространство и ти

Сега ще имаш възможност да помислиш за някои решения относно конкретна област, свързана с личното пространство, която те притеснява.

1 стъпка: Установи проблема.

В коя област искаш да имаш повече лично пространство?

․․․․․

2 стъпка: Помисли каква е гледната точка на родителите ти.

Какви мислиш, че биха били техните опасения?

․․․․․

3 стъпка: Помисли за решения на проблема.

(а) Помисли за поне един начин, по който неволно допринасяш за проблема, и го запиши.

․․․․․

(б) Какви промени можеш да направиш, имайки предвид това, което написа по–горе?

․․․․․

(в) Какво искаш да направят родителите ти относно твоите притеснения?

․․․․․

4 стъпка: Говори.

В подходящо време обсъди с родителите си онова, което записа по–горе.

[Бележки под линия]

ПОМИСЛИ ВЪРХУ СЛЕДНОТО:

● Защо родителите ти имат право да се интересуват от живота ти?

● Как усилията ти да подобриш уменията си за общуване с родителите си може да ти помогне при общуването с други хора по–късно в живота?

[Блок/Снимки на страница 19]

КАКВО КАЗВАТ НЯКОИ МЛАДЕЖИ

„Ако младите хора общуват открито с родителите си, тогава родителите им ще имат по–малко причини да четат техните електронни писма и текстови съобщения, за да разберат какво се случва в живота им.“

„Не бих се притеснявал, ако родителите ми четат моите електронни писма. Щом като в някои страни работодателят има правото да преглежда електронните писма на работниците си, защо родителите да не могат да преглеждат електронните писма на децата си?“

„Родителите не искат да ти се случи нещо лошо, но понякога изглежда, че навлизат в личното ти пространство. На пръв поглед не е честно. Но да си призная, ако бях родител, вероятно и аз щях да правя същото.“

[Снимки]

Идън

Кевин

Алана

[Блок на страница 21]

КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

● Синът ти е в стаята си и вратата е затворена. Ще влезеш ли, без да почукаш?

● Дъщеря ти си е забравила мобилния телефон, докато е бързала за училище. Ще прочетеш ли текстовите ѝ съобщения?

Не е лесно да се отговори на тези въпроси. От една страна, имаш правото да знаеш какво се случва в живота на детето ти и задължението да го защитаваш. От друга страна, не можеш вечно да бъдеш „родител хеликоптер“, като кръжиш подозрително над детето си и следиш всяка негова стъпка. Как можеш да постигнеш равновесие?

Първо, осъзнай, че желанието на подрастващото ти дете за повече лично пространство не винаги е погрешно. Често това е нормална част от неговото развитие. Личното пространство помага на младежите „да изпробват крилата си“, като изграждат свои собствени приятелства и размишляват над проблемите си, използвайки своите „мисловни способности“. (Римляни 12:1, 2) Това им помага да постъпват като отговорни зрели личности. (1 Коринтяни 13:11) Също така им дава възможност да мислят внимателно, преди да отговарят на трудни въпроси. (Притчи 15:28)

Второ, разбери, че опитите ти да контролираш всяка стъпка в живота на подрастващото си дете може да породят негодувание и бунт. (Ефесяни 6:4; Колосяни 3:21) Дали това означава, че трябва да се откажеш от отговорностите си? Не, защото ти все още си родител. Целта обаче е детето ти да придобие обучена съвест. (Второзаконие 6:6, 7; Притчи 22:6) В крайна сметка по–резултатно е да го наставляваш, отколкото непрестанно да го надзираваш.

Трето, обсъди въпроса с подрастващото си дете. Чуй неговите притеснения. Дали понякога не би могъл да отстъпиш? (Филипяни 4:5) Увери го, че ще му позволиш да има известно лично пространство, при условие че не предаде доверието ти. Кажи какви ще бъдат последствията от непослушанието и не му ги спестявай, когато се провини. Бъди сигурен, че можеш да дадеш на детето си повече лично пространство, без да се отказваш от ролята си на грижовен родител.

[Снимка на страница 20]

Доверието е като заплата — то трябва да бъде заслужено