Фарьорските острови — свързани по уникален начин

ФАРЬОРСКИТЕ острови, малка група от 18 острова в бурните води на северния Атлантически океан, са населени с хора, които имат свой език — фарьорски. Стръмните скалисти склонове на планините на тези изумително красиви острови величествено се спускат към морето. В селата, намиращи се близо до морето, къщите са боядисани в различни цветове. През лятото покритите с трева хълмове се зеленеят с несравнима красота.

Макар че днес всички 48 000 жители на островите живеят като една общност, това не винаги е било лесно. В миналото били използвани гребни лодки за превозването на хора и стоки от един остров до друг. Придвижването между селата ставало пеш през стръмни планини и дълбоки клисури. Поради това че всички материали трябвало да бъдат доставени с лодки, строежът на къща било трудна задача. За да можел да започне, материалите трябвало да бъдат пренесени до строителната площадка от малко естествено пристанище на брега.

Първите заселници

Най–ранните писмени сведения за Фарьорските острови, които са на разположение, били записани от един ирландски монах през около 825 г. Той разказва, че повече от сто години преди него на островите са живели ирландски монаси отшелници. Но според преданията заселването на островите започнало в началото на девети век с пристигането на Гримур Камбан от Норвегия.

Макар че се препитавали с риболов, първите заселници отглеждали и овце. На фарьорски името Фьорояр (Фарьорски острови) означава „Овчи острови“ и там отглеждането на овце все още е от съществено значение. Вълната служи за защита от вятър, дъжд и студ. Казва се, че тя е „златото на Фарьорските острови“.

Дори днес на островите живеят повече овце, отколкото хора. Овцете биват заколвани по традиционния начин, но месото им се оставя да виси в бараки, където вятърът може свободно да минава през стените. Това придава специфична привлекателна миризма на месото, като го превръща в истински деликатес.

Както може да се очаква от едно малко и отделено общество, между фарьорците се е формирала силна близка връзка, характерна за хора, които зависят един от друг, за да оцелеят. Тази връзка се е запазила и заради съвременните начини за придвижване и общуване, които правят контакта с другите островитяни по–лесен.

Свързани чрез тунели

Първият тунел на Фарьорските острови бил открит през 1963 г. Той бил прокопан през една планина на най–южния остров, Судурой, и свързва две села. Прокопаването на тунела, което включвало много копаене, пробиване и взривяване с динамит, било правено едновременно от двете страни на планината.

Един наскоро построен тунел отвежда трафика на около 150 метра под морето и свързва два от по–големите острови. При прокопаването му била използвана петметрова бургия, за да бъде пробита скалната маса. След това бил поставян динамит в края на дупката, който бил взривяван. След експлозията скалните късове били отстранявани, като така се разчиствал петметров участък от тунела. Тази процедура се повтаряла, докато накрая дължината на тунела станала около 6 километра. Той бил открит на 29 април 2006 г.

Днес Фарьорските острови разполагат с 18 тунела, два от които са под морето и свързват някои от островите. Никоя друга страна в света няма толкова километра тунели в съотношение с броя на жителите си. При все това се планира прокопаване на нови тунели. Правителството е решило да построи още два тунела между някои големи острови. Единият от тях, който се очаква да бъде завършен през 2012 г., ще бъде с дължина 11,9 километра и това ще го направи един от най–дългите подводни тунели в света.

Друга уникална връзка

На Фарьорските острови живее една група хора, които са обединени чрез друг вид връзка — силната духовна връзка, която съществува между Свидетелите на Йехова. Първите Свидетели, дошли на острова — две отдадени на Бога жени, които пристигнали от Дания през 1935 г., — прекарали лятото, като ходели от къща на къща, носейки библейското послание за Божието Царство. След време някои от островитяните приели насърчаващото послание и започнали да го проповядват. (Матей 24:14)

Днес на островите има около сто Свидетели, които се събират в четири Зали на Царството, за да провеждат своите събрания. Те пламенно извършват службата си, възползвайки се от хубавите пътища и тунели, които свързват тези забележителни острови в нестихващите води на северния Атлантически океан.

[Снимка на страница 17]

Този тунел отвежда трафика на около 150 метра под морето и свързва два от по–големите острови