Гледната точка на Библията

Правилно ли е да се използват почетни титли?

КОГАТО вършели ежедневните си дейности или проповядвали добрата новина за Божието Царство, християните през първи век понякога срещали правителствени служители на различна позиция. Макар че помежду си последователите на Исус не използвали титли, характеризиращи общественото им положение, по онова време било общоприето, когато хората се обръщат към някой представител на властта, да използват неговата титла. Например римските императори получавали титлата „Август“, което означава „величествен“, или „възвишен“. (Деяния 25:21, „Библията, преработка „Верен“)

Как постъпвали учениците на Исус, когато трябвало да се явят пред високопоставени правителствени служители? Дали използвали почетни титли? Как трябва да постъпваме ние в подобни ситуации?

Почитта не означава одобрение

Апостол Павел дал следното напътствие на своите събратя по вяра: „Отдавайте на всички каквото им се дължи ... на онзи, който изисква почит, почитта.“ (Римляни 13:7) Това включвало и използването на почетни титли. В наше време титли като Ваше Величество, Ваше Превъзходителство или Ваша чест се използват за различни високопоставени личности. Но някой може да се пита дали е подходящо да използва подобна титла, след като поведението на дадена високопоставена личност не е нито почтено, нито превъзходно.

Въпреки че много от представителите на властта изпълняват съвестно задълженията си, има и такива, чието поведение не дава основание да им бъде оказвано доверие. Независимо от това Библията ни напътства да се подчиняваме на царете и управителите „заради Господаря“. (1 Петър 2:13, 14) Фактът че Бог позволява те да заемат подобна позиция, трябва да ни подтиква да проявяваме уважение към тях и да им отдаваме дължимата почит. (Римляни 13:1)

Поведението на даден представител на властта не е определящ фактор в този случай, тъй като не заради това му се отдава почит. Използването на неговата титла няма да означава одобрение на поведението му. Това ясно личи от един случай от живота на апостол Павел.

По какъв начин Павел използвал почетни титли

Апостол Павел бил арестуван в Йерусалим въз основа на лъжливи обвинения и бил изправен пред Феликс, тогавашният управител на Юдея. Поведението на Феликс съвсем не било образцово. Римският историк Тацит пише, че Феликс „смятал, че може безнаказано да извърши всяко зло“. Той се интересувал повече от това да получи подкуп, отколкото от това да отсъди справедливо. Въпреки това, по време на двегодишния период, през който бил затворник, Павел проявявал уважение към него и двамата мъже разговаряли често — Феликс се надявал да получи пари от Павел, което така и не станало, а апостолът използвал възможността да проповядва. (Деяния 24:26)

След Феликс управител на Юдея станал Фест, който разгледал случая на Павел в Кесария. За да спечели уважението на юдейските водачи, Фест предложил Павел да бъде съден в Йерусалим. Но апостолът знаел, че там няма да получи справедлива присъда, затова се възползвал от правото си на римски гражданин да ‘се обърне към императора’. (Деяния 25:11)

Фест не знаел как да обясни на императора обвиненията, повдигнати срещу Павел. Помощта се появила в лицето на цар Агрипа II който дошъл на официално посещение при Фест и се заинтересувал от случая на Павел. На следващия ден с голяма показност хилядниците и видните мъже от града придружили царя до приемната зала. (Деяния 25:13–23)

Когато бил поканен да говори, Павел се обърнал към Агрипа с думата „царю“ и споменал, че събеседникът му добре познава обичаите и споровете сред юдеите. (Деяния 26:2, 3) По това време навсякъде се знаело, че Агрипа имал скандални кръвосмесителни отношения със своята сестра. Несъмнено Павел също знаел, че царят имал репутацията на човек, водещ неморален начин на живот. Въпреки това апостолът оказал на Агрипа почитта, която се дължала на един цар.

Когато Павел излагал защитата си, Фест възкликнал: „Ти си полудял, Павле!“ Но Павел не се оставил да бъде предизвикан от тези думи и отговорил спокойно, като се обърнал към управителя с думата „достопочтени“. (Деяния 26:24, 25) Той проявил към Фест уважението, което заслужавал, поради позицията, която заемал. Тези примери обаче повдигат въпроса до каква степен трябва да бъде отдавана почит на висшестоящите личности.

Относителна почит

Властта на висшестоящите личности е относителна, както се посочва в Римляни 13:1, където четем: „Висшестоящите власти ... са получили своята относителна власт от Бога.“ Следователно и почитта, която дължим на представителите на властта, също е относителна. Исус посочил каква е границата в това отношение, като казал: „Вас нека не ви наричат рави, защото вашият учител е един, докато всички вие сте братя. Освен това никого на земята не наричайте свой баща, защото един е вашият Баща — небесният. И нека не ви наричат водачи, защото вашият водач е един — Христос.“ (Матей 23:8–10)

Следователно онова, което определя границата по отношение на отдаването на подходяща почит е естеството на титлата — дали тя е религиозна или светска. В случай, че някой представител на властта е приел титли от религиозно естество, съветът на Павел относно отдаването на почит не включва използването на тези титли. Всеки, който следва библейските съвети, ще се отнася към такива личности с уважение, но неговата обучена от Библията съвест няма да му позволява да използва никакви религиозни титли, тъй като той е задължен да ‘плаща на Бога онова, което е на Бога’. (Матей 22:21)

ДАЛИ НЯКОГА СИ СЕ ПИТАЛ...

◼ Как гледали на светските власти последователите на Исус? (Римляни 13:7)

◼ Дали апостол Павел използвал почетните титли на висшестоящите личности? (Деяния 25:11; 26:2, 25)

◼ Какви титли не одобрява Исус? (Матей 23:8–10)

[Снимка на страници 20, 21]

Как се обърнал Павел към Агрипа?