Зъбоболът — причина за страдания през вековете

В един средновековен град разкошно облечен измамник стои сред пазара на площада и гордо заявява, че може да изважда зъби безболезнено. Съучастникът му пристъпва уж с неохота и измамникът се преструва, че изважда кътника му, след което вдига високо окървавения зъб, за да го видят всички. Онези, които ги болят зъбите, веднага придобиват смелост да се разделят както със зъбите, така и с парите си. С барабани и тръби се вдига толкова голям шум, че виковете им биват заглушени, за да не се обезсърчат другите. През следващите дни някои от тези хора получават сериозно отравяне на кръвта, но измамникът вече отдавна е изчезнал.

ДНЕС на малък брой от хората, които страдат от зъбобол, им се налага да прибягват до услугите на такива измамници. Съвременните стоматолози могат да премахнат болката в зъбите и в повечето случаи да предотвратят загубата на зъб. Въпреки това мнозина се притесняват да посетят зъболекарския кабинет. Ако разберем как в самото начало зъболекарите са облекчавали болките на пациентите си, това може би ще ни помогне да ценим повече съвременната стоматология.

За зъбния кариес се казва, че е второто най–разпространено заболяване сред хората след настинката. Това не е проблем, характерен само за нашето съвремие. Поетичните стихове на цар Соломон разкриват, че възрастните хора от народа на древния Израил ги очаквали неудобства, свързани с липсата на зъби. (Еклисиаст 12:3)

Страдания дори и за благородниците

Зъбоболът не отминал дори и английската кралица Елизабет I. Един нейн гост от Германия, който забелязал черните ѝ зъби, казал, че това било „недостатък, вероятно станал характерен за англичаните поради голямата консумация на захар“. През декември 1578 г. ден и нощ кралицата била измъчвана от зъбобол. Нейните лекари препоръчали болният зъб да бъде изваден, но тя отказала, може би защото се страхувала от болката, която щяла да изпита. За да я насърчи, епископът на Лондон Джон Ейлмър позволил в нейно присъствие да извадят един от собствените му зъби, вероятно някой развален зъб. Това било благородна постъпка, тъй като на възрастния мъж му били останали съвсем малко зъби!

По онова време, ако трябвало да си извадят зъб, обикновените хора отивали при бръснар или дори при ковач. Но когато повечето хора вече могли да си позволят да купуват захар, случаите на зъбобол се увеличили, а с това и нуждата от хора, които да умеят да ги вадят. Ето защо някои лекари и хирурзи започнали да проявяват интерес към лечението на болните зъби. Но те трябвало сами да се научат на това, тъй като специалистите ревностно пазели знанията и методите си, а и нямало много книги по тази тема.

Един век след времето на Елизабет I във Франция управлявал крал Луи XIV. През по–голямата част от живота си той бил измъчван от болки в зъбите, а през 1685 г. му били извадени всички горни леви зъби. Твърди се, че зъбните инфекции на краля са причината за пагубното му решение от същата година да ограничи религиозната свобода във Франция, вследствие на което се надигнала вълна от жестоко преследване на религиозните малцинства.

Зараждането на съвременната стоматология

Разточителният начин на живот на Луи XIV оказал влияние върху парижкото висше общество и това довело до появата на зъболекарската професия. Престижът в кралския двор и сред висшата класа зависел от представителния външен вид. Поради необходимостта от изкуствени зъби, носени по–скоро за пред другите, отколкото за да помагат при храненето, се появила една нова група хирурзи — зъболекари, работещи за висшето общество. Най–видният зъболекар по онова време в Париж бил Пиер Фошар, който се научил да извършва хирургически операции, докато бил във френската флота. Той открито заявявал неодобрението си към хирурзите, които оставяли ваденето на зъб на некомпетентни бръснари и измамници. Фошар първи нарекъл себе си стоматолог–хирург.

Фошар нарушил традицията за пазенето на „професионална тайна“ и през 1728 г. издал книга, в която описал всичките си методи на лечение. Затова бил наречен „бащата на стоматологията“. Той бил първият, който лекувал пациентите си на зъболекарски стол вместо на пода. Освен това Фошар усъвършенствал пет инструмента за изваждане на зъби. Но той не бил само човек, който можел да изважда зъби. Той разработил инструмент, предшественик на съвременната зъболекарска бормашина, и измислил методи за запълване на издълбаните кухини. Той се научил да запълва каналите на зъбния корен и да закрепя изкуствен зъб към корена на зъба. Изработените от него протези били от слонова кост и били снабдени с пружинка, която държала горната протеза на мястото ѝ. Фошар положил основата на зъболекарската професия. Неговите познания и методи намерили приложение дори отвъд Атлантическия океан.

Мъките на първия президент на САЩ

Около век след времето на Луи XIV, в Америка Джордж Вашингтон също страдал от зъбобол. След като навършил 22 години, му бил изваждан по един зъб почти всяка година. Можем да си представим колко притеснения е изпитвал, докато бил начело на Континенталната армия! До 1789 г., когато станал първият президент на Съединените щати, на практика той вече нямал зъби.

Вашингтон изпитвал също голямо безпокойство поради това, че липсата на зъби отнемала от достойнството на външния му вид и че протезите му били неудобни. Като президент на една новосформирана нация, той бил изключително загрижен за начина, по който изглеждал, защото се стремял да изгради добра репутация сред обществото. В онези дни протезите не представлявали отливка въз основа на отпечатък, а били изработвани от слонова кост и затова било трудно да стоят стабилно. Английските благородници срещали същите затруднения като Вашингтон. Смята се, че тяхното сдържано чувство за хумор се дължи на това, че те се въздържали да се смеят с пълен глас, за да не се виждат изкуствените им зъби.

Явно разказът за това, че Вашингтон носел дървени протези, е просто една измислена легенда. Протезите му били направени от човешки зъби, слонова кост и олово, но не и от дърво. Неговите зъболекари вероятно си набавяли зъби чрез хората, които ограбвали гробове. Освен това търговците на зъби вървели след войските и изваждали зъбите на мъртви и умиращи войници след битките. Ето защо по онова време протезите били лукс, който можели да си позволят само богатите. По–късно бил открит вулканизираният каучук, който започнал да се използва за направата на основата на протезата. Така през 50–те години на XIX век вече и обикновените хора можели да си позволят протези. Въпреки че зъболекарите на Вашингтон били в крак с най–новите методи по онова време, те не разбирали напълно каква е причината за зъбобола.

Истината за зъбобола

От древни времена хората смятали, че болките в зъбите биват причинени от малки червеи — вярване, което продължило да съществува до началото на XVIII век. През 1890 г. американският стоматолог Уилъби Милър, работещ в Берлинския университет в Германия, открил какво причинява зъбния кариес, който е основната причина за зъбобола. Един вид бактерии, които се размножават предимно в захарта, произвеждат киселина, която атакува зъбите. Но как може да бъде предотвратен зъбният кариес? Всъщност отговорът бил открит случайно.

Десетилетия наред зъболекарите в Колорадо (САЩ) не разбирали защо толкова много хора в района имат петна по зъбите. Накрая било установено, че причината се криела във високото съдържание на флуорид във водоизточниците. Но докато проучвали този проблем, изследователите случайно открили нещо, което било от световно значение за предпазването от зъбобол — хората, които били израснали в район с недостиг на флуорид в питейната вода, имат повече кариеси. Флуоридът, който е естествена съставка на водите на много от водоизточниците, се съдържа и в зъбния емайл. Когато нивото на флуорид във водата стане нормално, тогава случаите на кариес може да намалеят с 65 процента.

Тайната била разкрита. По–голяма част от случаите на зъбобол се причиняват от кариес. Захарта допринася за образуването на кариес, а флуоридът помага да се предотврати появата му. Разбира се, флуоридът по никакъв начин не може да замести честата употреба на четката и конеца за зъби.

В търсене на безболезнено зъболечение

Преди упойките да навлязат в употреба, зъболечението причинявало големи мъки на пациентите. Зъболекарите издълбавали чувствителния болен зъб с остър инструмент и с натиск плътно запълвали празното място с горещ метал. Тъй като не познавали други методи на лечение, те обгаряли възпалената пулпа на зъба, като вкарвали в каналите на корена нагорещена до червено метална пръчица. По онова време, когато нямало специални инструменти и упойки, ваденето на зъб също било болезнено преживяване. Хората се подлагали на такива мъчения, защото да живеят със зъбобол било дори още по–мъчително. Макар че векове наред зъболекарите използвали опиум или билки като индийски коноп и мандрагора, по този начин болката била само притъпявана. Дали някога зъболекарите щели да прилагат безболезнени методи на лечение?

Упойващите свойства на диазотния оксид, познат като смехотворен газ, били наблюдавани скоро след като английският химик Джоузеф Пристли получил за първи път това химично съединение през 1772 г. Но то не било използвано като упойка до 1844 г. На 10 декември същата година зъболекарят от Хартфорд (Кънектикът, САЩ) Хорас Уелс присъствал на една лекция, на която хората били забавлявани със смехотворен газ. Уелс забелязал, че един човек, който бил упоен, ожулил пищяла си на една масивна пейка, но по нищо не личало, че изпитва болка. Уелс бил състрадателен човек и това, че причинява болка на пациентите си, силно го притеснявало. Той веднага се сетил, че може да използва този газ като упойка. Но преди да го приложи върху други хора, решил да го изпробва върху себе си. Още на следващия ден той седнал на собствения си зъболекарски стол и започнал да вдишва от смехотворния газ, докато не изгубил съзнание. Тогава един негов колега му извадил мъдреца, който го болял. Това било историческо събитие. Най–накрая настъпила ерата на безболезненото зъболечение!a

От тогава насам в стоматологичната практика са навлезли многобройни технологични подобрения. Затова навярно ще се съгласиш, че днес посещението при зъболекаря е далеч по–приятно.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 28]

Протеза от слонова кост, принадлежала на Джордж Вашингтон, първият президент на САЩ

[Източник]

Courtesy of The National Museum of Dentistry Baltimore MD

[Снимка на страница 29]

Картина, изобразяваща първия случай, при който бил използван диазотен оксид като упойка при зъболечение, 1844 г.

[Източник]

Courtesy of the National Library of Medicine

[Информация за източника на снимката на страница 27]

Courtesy of the National Library of Medicine