Какво става с църквите?

В МНОГО отношения културата на жителите на Латинска Америка, от Мексико на север до Чили на юг, е сходна. По–възрастните латиноамериканци все още си спомнят времето, когато на практика се изповядвала само една религия — католицизмът. През XVI век испанските конкистадори, или завоеватели, наложили тази вяра със сила. Бразилия била колония на католическа Португалия. В продължение на 400 години католическата църква подкрепяла управляващите в замяна на икономическа помощ и признаването ѝ за официална религия.

През 60–те години на XX век обаче някои католически свещеници осъзнаха, че като поддържат управляващия елит, губят подкрепата на обикновените хора. Те се обявиха в защита на бедните, най–вече като насърчаваха към т.нар. богословие на освобождението. Това движение се роди в Латинска Америка като протест срещу бедността, в която живеят толкова много католици.

Въпреки социално–политическата ангажираност на духовенството милиони хора са се отказали от католицизма и са се насочили към други църкви. Религиите, чиито богослужения са изпълнени с пляскане на ръце и пламенно пеене на химни или приличат на рок концерти, растат и се увеличават. Дънкан Грийн пише в книгата си „Лицата на Латинска Америка“: „Евангелисткото движение в Латинска Америка е разделено на безброй отделни църкви. Често те са поле за изява и влияние на един–единствен пастор. Когато паството нарасне, се разделя на нови църкви.“

Европа обръща гръб на църквите

Над 1600 години по–голямата част от Европа е била управлявана от хора, твърдящи, че са християни. Дали днес, в началото на XXI век, религията в Европа процъфтява? През 2002 г. социологът Стив Брус писа относно Великобритания в своята книга „Бог е мъртъв — секуларизацията на Запада“: „През XIX век почти всички бракове били църковни.“ През 1971 г. обаче само 60% от английските сватби бяха сключени в църква, а през 2000 г. — едва 31%.

Във връзка с тази тенденция кореспондентът по религиозните въпроси на лондонския вестник „Дейли Телеграф“ писа: „Всички по–големи религии, от Англиканската и Католическата църква до Методистката и Обединената протестантска църква, все повече западат.“ Той писа относно едно проучване: „През 2040 г. църквите във Великобритания ще са на изчезване, като само 2% от населението ще посещават неделните служби.“ Подобни изказвания има и за религията в Холандия.

В сведение на Холандското бюро за социално и културно планиране се казва: „През последните десетилетия в страната ни се наблюдава значителна секуларизация. Очаква се до 2020 г. 72% от населението да нямат никаква религиозна принадлежност.“ А в един немски източник се съобщаваше: „Все повече немци се обръщат към магьосничеството и окултизма, за да намерят утехата, която преди са получавали от църквата, работата и семейството. ... Църквите в страната са принудени да затворят врати поради липсата на миряни.“

Голяма част от европейците, които все още посещават църквите, не ходят там, за да разберат какво изисква Бог от тях. Според едно сведение от Италия „италианците приспособяват религията си към своя начин на живот“. Един италиански социолог казва: „Приемаме от папата само онова, което ни харесва.“ Същото може да се каже за католиците в Испания, където набожността е заменена от консуматорство и стремеж към икономически рай — хората искат всичко веднага!

Тези тенденции са в ярък контраст с християнството, което поучавали и изповядвали Христос и последователите му. Исус не предложил религия „на самообслужване“, при която можеш да си избираш онова, което ти харесва. Той казал: „Ако някой иска да върви след мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне мъченическия си стълб и го носи ден след ден, и нека ме следва непрекъснато.“ Исус учел хората, че християнският начин на живот изисква жертви и усилия. (Лука 9:23)

Рекламиране на религията в Северна Америка

За разлика от жителите на Канада, които според критиците в повечето случаи се отнасят с недоверие към религията, хората в САЩ обикновено гледат сериозно на вярата. Както посочват някои големи институти за проучване на общественото мнение, най–малко 40% от анкетираните твърдят, че ходят на църква всяка седмица, макар че според преброяването действителната цифра е около 20%. Над 60% вярват, че Библията е Божието Слово. Но силният им интерес към дадена църква може да бъде краткотраен. Много от вярващите в САЩ сменят лесно религията си. Ако проповедникът изгуби известността или обаянието си, скоро губи и миряните, а по този начин и източника си на значителни доходи!

Някои църкви разучават търговски похвати, за да „рекламират“ по–добре религиозната си дейност. Те плащат хиляди долари, за да наемат фирми, предлагащи консултации за църкви. В статия за тези фирми се цитира изказването на един доволен пастор: „Това беше много добра инвестиция.“ Църквите с хиляди членове имат толкова голям успех във финансово отношение, че привличат вниманието на бизнес издания като вестник „Уол Стрийт Джърнъл“ и списание „Икономист“. В тях тези църкви биват определени като „супермаркети за тялото и душата“ едновременно. В един църковен комплекс може да има ресторанти, кафенета, козметични салони, сауни и спортни съоръжения. Сред предлаганите развлечения са театрални представления, срещи със знаменитости и съвременна музика. Но какво поучават проповедниците?

Не е изненадващо, че често срещано е „евангелието за благосъстоянието“. На вярващите им се казва, че ще се радват на богатство и здраве, ако щедро даряват средства на църквата. Що се отнася до морала, Бог често бива представен като толерантен. Един социолог коментира: „Американските църкви са успокояващи, а не осъдителни.“ Широко разпространените религии обикновено се съсредоточават върху осигуряването на съвети как човек сам да постигне успех в живота. Напоследък хората все по–често предпочитат църкви, които не са свързани с точно определено вероизповедание и в които спорни доктрини почти не се споменават. Там обаче се обсъждат политически въпроси и то с подробности. Неотдавнашни примери за това поставиха някои духовници в неудобно положение.

Наблюдава ли се религиозно възраждане в Северна Америка? През 2005 г. в списание „Нюзуик“ се посочваше, че „църковните служби, изпълнени с викове, припадъци и тропане с крака“, както и други религиозни действия придобиват все по–голяма популярност, но освен това се казваше: „Каквото и да става на такива места, определено не може да се говори за голямо увеличение на посещаемостта.“ Най–бързо растящата категория в анкетите по отношение на религиозната принадлежност е „нямам такава“. Членовете на някои църкви се умножават само защото на други намаляват. Твърди се, че хората „масово“ изоставят традиционните религии с техните ритуали, изпълнения на орган и свещеници в дълги одежди.

В това кратко обсъждане видяхме, че църквите в Латинска Америка се разделят, в Европа губят миряните си, а в САЩ запазват членовете си, като предлагат развлечения и удоволствия. Разбира се, има много изключения от тези тенденции, но като цяло църквите напрягат всичките си сили да задържат своите поддръжници. Означава ли това, че християнството запада?

[Блок/Снимка на страница 6]

„РЕЛИГИЯ СПОРЕД ВКУСА“

Директорът на Центъра за професионална ориентация към Френската католическа църква каза: „Виждаме, че се търси религия според вкуса. Хората се възползват от предлаганите от църквата услуги и ако намерят нещо, с което не са съгласни, отиват другаде.“ Професор Грейс Дейви от Университета в Ексетър (Англия) каза за проучване върху религията в Европа: „Хората просто вземат и смесват най–различни неща от цялото това разнообразие. Религията, ... подобно на толкова други неща, е навлязла в света на личния избор, начин на живот и предпочитания.“

[Снимка на страници 4, 5]

Графити върху входа на църква в Неапол

[Източник]

©Doug Scott/age fotostock

[Снимка на страници 4, 5]

В Мексико мнозина са се отказали от католицизма