Латиноамериканската църква в терзание — защо я напускат милиони?

ОТ СЕВЕРНАТА граница на Мексико до южния край на Чили едва ли има латиноамерикански град или село, които да не се гордеят с католическа църква на своя централен площад. Обаче „в Латинска Америка се извършва една монументална промяна“ — признава Джоузеф Е. Дейвис, програмен директор в една институция, която популяризира католически дейности. Той признава също, че Латинска Америка, район, който повече от три века е бил под влиянието на католическата църква, сега е на ръба на огромни преобразования.

Не е тайна, че влиянието на католическата църква отслабва с голяма скорост. Неотдавна броят на активните католици беше приблизително определен като само 15 процента от цялото население на Латинска Америка. 1991 Britannica Book of the Year [„Годишник на ‘Британика’ за 1991 г.“] съобщи: „Епископите на римокатолическата църква и самият папа изразиха страх, че исторически католическата Латинска Америка по опасен начин се отвръща от старата вяра.“ Защо става това? Защо толкова много хора напускат католическото стадо? Какво става с изгубените овце?

В търсене на обяснение

Католическите водачи обвиняват за своите проблеми процъфтяването на „сектите“. Един европейски свещеник, работещ в Боливия, се оплаква: „Църквата е като дърво, чиято сила бива изсмуквана от подобни на плевели секти.“

В Аржентина всяка година се съобщава за 140 нови религии, което може би допринася за намаляването на членовете на католическата църква от 90 процента на 60 или 70 процента от средата на 70–те години насам. В Тихуана (Мексико) 10 процента от двата милиона души население са преминали към 327–те некатолически религии там. Списание „Тайм“ съобщи: „Поразяващ е фактът, че в неделя в църквите почти със сигурност могат да се видят повече бразилски протестанти, отколкото католици.“ Не е чудно, че както каза един вестник, когато „латиноамериканските кардинали се срещнаха с папата във Ватикана, за да обсъждат две теми от първостепенно значение за църквата днес“, едната от тях била „проблемът със сектите“.

На една среща с епископите на Мексико, папата заявил, че успехът на многото нови религии „се дължи на равнодушието и безразличието на синовете на църквата, които не са на нивото на своята евангелизаторска мисия“. Защо „синовете на църквата“ са равнодушни спрямо удовлетворяването на духовните нужди на латиноамериканците, след като толкова много от тях уважават Библията? Една уводна статия на вестник Última Hora [„В последния час“] от Ла Пас (Боливия) обяснява: „Църквата до такава степен е навлязла в света, че с всеки изминат ден изглежда тя все повече изоставя собствената си сфера. Не трябва да ни учудва, ако установим това, което всъщност е и факт вече — че свещениците са повече социолози, икономисти, журналисти или политици, отколкото духовници.“

Повече политици отколкото проповедници?

Намесата на църквата в политиката през 70–те и 80–те години несъмнено допринесе за отвращението, което много латиноамериканци изпитват сега към католицизма. Едно изследване, публикувано през 1985 г., констатира следното относно Меринол — Американското католическо дружество за чуждестранна мисия, с неговите многобройни латиноамерикански мисии: „Меринол успешно осигури публичното приемане на марксистко–ленинисткото послание на насилствената революция, именно защото му беше позволено да действува като оръдие на католическата църква. Неговото послание достигна не само до средния църковен член, но и до водещи американски политически дейци.“

Да разгледаме също и т.нар. мръсна война, в която смайващият брой от 10 000 до 30 000 аржентинци бяха похитени и убити без съд в края на 70–те години. Под заглавието „Кръв опетнява църквата в Аржентина“ една уводна статия в National Catholic Reporter [„Национален католически репортер“], заяви: „Случилото се в Аржентина толкова много наподобява извършеното от католическата църква в нацистка Германия, повдигайки отново въпроса дали за църквата властта не е по– важна от евангелската повеля тя да бъде свидетел на истината.“

Стремежът на църквата към власт в световните правителства ясно я бележи като неприятел на Бога. Библията казва: „Нима не разбирате, че правейки света свой приятел, правите от Бога свой враг? Всеки, който избира света за свой приятел, превръща себе си във враг на Бога.“ (Яков 4:4, католическата Jerusalem Bible [„Йерусалимска Библия“]) Нищо чудно тогава, че много хора вече не търсят духовно ръководство от католическата църква. Но какво става с онези, които са напуснали католическото стадо?

Овце без пастир

Те са като хората, за които духовните водачи на юдаизма от първи век не се грижели. Библията казва, че Исус „изпитал жал към тях, защото били изтормозени и обезсърчени като овце без пастир“. (Матей 9:36, JB [„Йер. Библия“]) Мнозина са преминали от католическата църква към т.нар. евангелистични религии. Дали те са се погрижили по–добре за тези изгубени овце? Дали протестантите са по–склонни да бъдат такива, каквито Исус описал като свои истински последователи: „Те не са от света, както и аз не съм от него“? — Йоан 17:14.

Много некатолически религии се опитват да създадат представа за себе си, че са послушни на Библията, а не са последователи на религиозни традиции. Често пъти това е само външен образ. Основните доктрини на протестантските организации са толкова сходни с тези на католическата църква, че много наблюдатели биха могли да употребят андийската пословица: „Es la misma cholita con otra pollera“ [„Същата индианка, само че с различна пола“].

Например почти всички протестантски групи учат, че Бог е троица, но това не е библейско учение. The Encyclopedia of Religion [„Енциклопедия на религиите“] признава: „Тълкувателите и теолозите днес са съгласни в това, че Еврейската Библия не съдържа доктрината за троицата . . . Новият Завет също не съдържа ясно формулирана доктрина за троицата.“a

Протестантите определено са свързани с този свят и с неговата политика — толкова, колкото и католиците. Encyclopedia of Latin America [„Енциклопедия на Латинска Америка“] казва: „Протестантството в Латинска Америка също се приспособи към . . . популистката електоратна политика. Местните пастори често стават клиенти на политическите шефове и осигуряват гласове в замяна на правителствени услуги за техните църкви.“ Latin American Research Review [„Латиноамерикански изследователски преглед“] казва: „Протестантството е венчано за политиката в Гватемала още от идването си в тази страна“, добавяйки, че то „е било дотолкова средство за предаването на политическо и социално поведение, доколкото и форма на религия“.

Протестантското участие в политиката често е водело до протестантското участие във война. Починалият вече Хари Емерсън Фосдик, смятан за един от най–влиятелните протестантски духовници в американската история, признал: „Нашата Западна история представлява война след война. Ние отглеждахме мъже за война, обучавахме мъже за война; ние прославяхме войната; ние издигнахме воини за свои герои, и дори в църквите си окачихме бойните знамена . . . С единия ъгъл на устата си възхвалявахме Княза на мира, а с другия прославяхме войната.“

Какво трябва да направиш ти?

След като описва фалшивата религия като символична проститутка, която прелюбодействува с правителствата на земята, библейската книга Откровение казва: „Излезте навън, мои хора, отдалечете се от нея, за да не участвувате в нейните престъпления и да не понесете същите бедствия.“ — Откровение 18:4, JB [„Йер. Библия“].

Мнозина осъзнават, че в църквата има много корупция, но въпреки това се колебаят да я напуснат, защото католическата църква има такава древна история. Не забравяй обаче, че юдейската система на поклонение била много стара; и все пак Бог отхвърлил юдеите като свой избран народ, когато те отстъпили от Неговите истински учения. Верните служители на Бога напуснали юдаизма, когато разбрали, че Бог вече използувал християнския сбор на негово място. Как можеш ти да разпознаеш истинския християнски сбор днес?

Почти един милион латиноамериканци станаха Свидетели на Йехова през последните две десетилетия. Защо те предприеха тази промяна? Един вестник в Мартинес де ла Торе (Веракрус, Мексико) изследвал този въпрос. Той казва: „Почти 100% от тези изследователи на Библията са бивши активисти на различни религии, най–вече католици, които са забелязали отклонението на религията към политиката и нейното приемане и одобряване на небиблейски практики, като например междуверското сътрудничество, неморалността и насилието. За тях източник на удовлетворение е да следват библейските принципи на поведение, без да участвуват в идолопоклонство или традиции с неясен произход. Това допринася за похвалното единство на вярата им, която ги отличава, където и да се намират.“

Един друг латиноамерикански вестник изразява това така: „Свидетелите на Йехова са усърдни работници, честни, боящи се от Бога хора. Те са консервативни и обичащи традицията, и тяхната религия е основана на ученията на Библията.“ Ние ви каним да изучавате Библията със Свидетелите на Йехова, където и да живеете. Вие ще научите, че тяхната надежда и целият им начин на живот са основани на Библията. Да, вие ще научите как да се покланяте на Бога „с дух и истина“. — Йоан 4:23, 24.

[Бележка под линия]

[Таблица на страница 21]

СВИДЕТЕЛИТЕ НА ЙЕХОВА В НЯКОИ ЛАТИНОАМЕРИКАНСКИ СТРАНИ

1971 1992

Страна Вестители Вестители

Аржентина 20 750 96 780

Боливия 1 276 8 868

Бразилия 72 269 335 039

Чили 8 231 44 067

Колумбия 8 275 55 215

Коста Рика 3 271 14 018

Доминиканска република 4 106 15 418

Еквадор 3 323 22 763

Салвадор 2 181 20 374

Гваделупа 1 705 6 830

Гватемала 2 604 13 479

Хондурас 1 432 6 583

Мексико 54 384 354 023

Панама 2 013 7 732

Парагвай 901 4 115

Перу 5 384 43 429

Пуерто Рико 8 511 25 315

Уругвай 3 370 8 683

Венецуела 8 170 60 444

ОБЩО 212 156 1 143 175